Сожалеем, но текст оригинала доступен только зарегистрированным пользователям. |
Пазара в град Бендор кипеше и бучеше. Оби Уан с усили си пробиваше път през тълпата. С удоволствие би се спрял да си купи парче муйя-плод, но Куай Гон не забавяше крачака и за миг.
Учителя се движеше с лекота, походката му беше плавна, като вълни по водна повърхност. Пробиваше си път без усилие, тълпата се разтваряше пред него. Оби Уан се чувстваше като тромав гъсеничен трактор, опитващ се да догони изен звездолет. Стараеше се да не изоства. и още как! Предстоеше му да поеме към първата си офицялна задача с Куай Гон. Рицарят-джедай дълго не искаше да взима Оби Уан за ученик.
Двамата преминаха рамо до рамо през множество битки и приключения, и все пак Куай Гон изпитваше съмнения. Но когато погледнаха смърта в лицето в шахтата на Бендомир, Куай Гон се реши да вземе момчето за падуин. Оби уан и досега не можеше да си обясни какви чувства изпитва към него учителя. Куай гон беше мълчалив, не разкриваше без необходимост мислите си. Оби Уан знаеше малко за предсоящата мисия. Трябваше да се
tinkai
06.01.11 в 17:38
|
|
