Готовый перевод Огненный легион / Огненият легион: Эпилог

Епилог

- Не, какъв наглец само!

Чез размаха юмрук към тавана и веднага си плати за рязкото движение с поредното падане от хамака. Ставайки на крака, той потърка натъртения си задник и имитира стария си приятел:

- „Има неща, които съм длъжен да направя сам.” Сякаш можеш да направиш нещо без нас!

Стил с философско спокойствие постави пред страдащия от морска болест Наив третия поред леген и се прозя:

- Не викай така, ще събудиш Велхеор. Тогава ти ще играеш карти с него, аз вече всичко загубих...

- Всъщност не спя – обади се Велхеор. – Не е никакво удоволствие да се играе с неудачници като вас. Дори ви разреших да ползвате магия... бездарни същества.

- Да бе. Та ти сигурно цял живот само карти си играл – обиди се Стил.

- Ти също - напомни вампирът. - Освен това на теб ти помага и въображаемия ти приятел.

Преди да започнат да играят Стил наивно намекна, че още от най-ранно детство се е обучавал да играе карти, тъй като дядо му е бил потомствен професионален комарджия. Само че и трима такива дядовци едва ли щяха да спечелят срещу Висшия вампир.

- Ама че сравнение - изсумтя Стил.

Чез веднага започна да свива пръсти, пресмятайки разликата във възрастта на Велхеор и Стил, но пръстите му свършиха по-бързо от столетията.

- Яйца на дракони, изобщо не мога да дремна, все някой пречи - зловещо изръмжа вампирът, измъквайки се от хамака.

Още щом зае вертикално положение, Велхеор веднага извади бяла, изцапана с кръв носна кърпа, подуши я и се усмихна замечтано. Правеше го далеч не за първи път, но никой от приятелите не искаше да рискува здравето си, проявявайки любопитство към подозрително извратената привичка.

- Аз мълча! – извикаха едновременно и тримата.

Дори Наив надигна за момент глава от легена заради този възглас.

- Спокойно, не сте вие – намръщи се той. - Тук един приятел ми задава глупави въпроси, пита къде съм, накъде плавам...

Всички се огледаха подозрително, но не видяха никакви приятели.

- Телепатия - поясни вампирът, завъртайки изразително пръст около слепоочието. - Наистина, накъде всъщност плаваме?

- Нямам представа - честно отвърна Стил. - Някъде към Шарените острови, но те са няколко десетки. Може да се качим и да попитаме Зак. Той със сигурност ще се учуди на нашето появяване.

- По-добре утре - неочаквано за всички каза Чез и смутено поясни: - Нека останат още малко насаме. Кораб, романтика, такива ми ти работи.

- Тогава да поиграем на карти? - моментално предложи вампирът. - След като нямате пари, хайде да играем на кръв. Все пак и аз трябва да се храня, докато сме на път.

- Не-не-не! - хорово отвърнаха всички.

Корабът се отдалечаваше към изгряващото слънце, оцветило морето в червено-оранжеви тонове. Вълните се удряха в борда, издигаха се като мокри огнени езици и се разпадаха в блестящи искрици-капчици. Ако някой гледаше това зрелище отстрани, сигурно би помислил, че корабът лети на вълните на огъня…

Переведено на Нотабеноиде
http://notabenoid.org/book/43302/171724

Переводчики: proffessore, Mandor, master_nightmare