Огненный легион / Огненият легион: Эпилог

Оглавление

Сбросить всё

Русский оригинал	Перевод на болгарский
Сожалеем, но текст оригинала доступен только зарегистрированным пользователям.	Епилог master_nightmare 13.11.13 в 21:56 0
	- Не, какъв наглец само! Mandor 21.02.14 в 06:08 0
	Чез размаха юмрук към тавана и веднага си плати за рязкото движение с поредното падане от хамака. Ставайки на крака, той потърка натъртения си задник и имитира стария си приятел: proffessore 19.02.14 в 14:28 0
	- „Има неща, които съм длъжен да направя сам.” Сякаш можеш да направиш нещо без нас! proffessore 19.02.14 в 14:28 0
	Стил с философско спокойствие постави пред страдащия от морска болест Наив третия поред леген и се прозя: Mandor 21.02.14 в 06:00 0
	- Не викай така, ще събудиш Велхеор. Тогава ти ще играеш карти с него, аз вече всичко загубих... proffessore 19.02.14 в 14:30 0
	- Всъщност не спя – обади се Велхеор. – Не е никакво удоволствие да се играе с неудачници като вас. Дори ви разреших да ползвате магия... бездарни същества. proffessore 19.02.14 в 14:31 0
	- Да бе. Та ти сигурно цял живот само карти си играл – обиди се Стил. proffessore 19.02.14 в 14:31 0
	- Ти също - напомни вампирът. - Освен това на теб ти помага и въображаемия ти приятел. proffessore 19.02.14 в 14:33 0
	Преди да започнат да играят Стил наивно намекна, че още от най-ранно детство се е обучавал да играе карти, тъй като дядо му е бил потомствен професионален комарджия. Само че и трима такива дядовци едва ли щяха да спечелят срещу Висшия вампир. proffessore 20.02.14 в 14:21 0
	- Ама че сравнение - изсумтя Стил. proffessore 20.02.14 в 14:22 0
	Чез веднага започна да свива пръсти, пресмятайки разликата във възрастта на Велхеор и Стил, но пръстите му свършиха по-бързо от столетията. proffessore 20.02.14 в 14:23 0
	- Яйца на дракони, изобщо не мога да дремна, все някой пречи - зловещо изръмжа вампирът, измъквайки се от хамака. proffessore 20.02.14 в 14:25 0
	Още щом зае вертикално положение, Велхеор веднага извади бяла, изцапана с кръв носна кърпа, подуши я и се усмихна замечтано. Правеше го далеч не за първи път, но никой от приятелите не искаше да рискува здравето си, проявявайки любопитство към подозрително извратената привичка. proffessore 20.02.14 в 14:31 0
	- Аз мълча! – извикаха едновременно и тримата. Mandor 21.02.14 в 06:00 0
	Дори Наив надигна за момент глава от легена заради този възглас. Mandor 21.02.14 в 06:01 0
	- Спокойно, не сте вие – намръщи се той. - Тук един приятел ми задава глупави въпроси, пита къде съм, накъде плавам... proffessore 20.02.14 в 14:34 0
	Всички се огледаха подозрително, но не видяха никакви приятели. Mandor 21.02.14 в 06:02 0
	- Телепатия - поясни вампирът, завъртайки изразително пръст около слепоочието. - Наистина, накъде всъщност плаваме? Mandor 21.02.14 в 06:03 0
	- Нямам представа - честно отвърна Стил. - Някъде към Шарените острови, но те са няколко десетки. Може да се качим и да попитаме Зак. Той със сигурност ще се учуди на нашето появяване. Mandor 21.02.14 в 06:04 0
	- По-добре утре - неочаквано за всички каза Чез и смутено поясни: - Нека останат още малко насаме. Кораб, романтика, такива ми ти работи. Mandor 21.02.14 в 06:04 0
	- Тогава да поиграем на карти? - моментално предложи вампирът. - След като нямате пари, хайде да играем на кръв. Все пак и аз трябва да се храня, докато сме на път. Mandor 21.02.14 в 06:05 0
	- Не-не-не! - хорово отвърнаха всички. Mandor 21.02.14 в 06:05 0
	Корабът се отдалечаваше към изгряващото слънце, оцветило морето в червено-оранжеви тонове. Вълните се удряха в борда, издигаха се като мокри огнени езици и се разпадаха в блестящи искрици-капчици. Ако някой гледаше това зрелище отстрани, сигурно би помислил, че корабът лети на вълните на огъня… Mandor 21.02.14 в 06:08 0