Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 1

Действие 1

Mandor 09.09.13 в 07:02

Следващите няколко дни след завръщането ми от Царството на вампирите минаха в безкрайни ядове. Новината за обявяването на войната с Шатерския халифат, противно на всякаква логика, не предизвика никакви вълнения в Крайдол, но пък на нас ни осигури много главоболия. Първо, неочаквано се установи, че във форт Скол отива не само нашата петорка, а и всички третокурсници. Не знам как, но леля Елиза веднага успя да сключи договор с Империята за подновяване работата на Патрулите от нисши вампири, но вече не като част от програмата на Академията, а като инициатива на Огнения орден. Освен това политиката на Империята спрямо нисшите вампири, не без участието на същата тази леля, значително се смекчи, а на Академията й остана само да си гризе ноктите от яд, че е изтървала толкова изгоден договор. В резултат на това моите приятели трябваше да отделят цялото си свободно време за уреждане на всички проблеми на Ордена и на наново създадените Патрули от вампири. Не че това беше тяхно задължение... просто на моята леля много трудно се отказваше.

proffessore 28.08.13 в 06:15

Второ, в Крайдол неочаквано пристигна комисия от Академията, чието първо желание бе да ни изгони от Прокълнатата къща. Тъй като тя поначало беше определена като място за настаняване на Патрула, всички разходи по възстановяването на сградата бяха поети от Академията. Разбира се, идеята да се разделим с мястото, където се намираше входа към Великата библиотека и беше разположен Фонтанът на съдбата, на нас съвсем не ни хареса. Така че сигурно щяхме да се разделим със старателно възстановения дом, ако неочаквано не ни се беше притекъл на помощ началникът на стражата Витор, който се оказа стар приятел на леля Елиза. Той заяви, че къщата е била дадена на Академията само за временно ползване, но фактически все още е собственост на града. И тук аз за пореден път се убедих колко е полезно да се поддържат добри отношения с леля - тя някак си успя да купи Прокълнатата къща със задна дата! Наложи се само да покрие разходите на Академията за ремонт и сградата вече беше част от собствеността на Висок дом Никерс. Наред с редица други сгради, купени за откриване на офиси на Ордена във всички градове на Империята. Моята спонтанна идея изведнъж толкова се беше харесала на леля ми, че тя започна наистина колосална дейност. Мисля, че тази властна жена веднага видя всички възможни ползи за Дом Никерс и сега развиваше дейността на Ордена по известен само на нея сценарий. Дори да си представя не можех, че е възможно за толкова кратко време да се променят толкова много от законите на Империята. Непоклатимите закони се пренаписваха буквално в движение в съответствие с плановете на пробивната ми леличка. Ако леля Елиза отговаряше със същото усърдие и на въпросите ми за моето семейство, тогава щастието ми нямаше да има граници. За съжаление, когато се опитвах да говоря за родителите си и за блокирането на способностите ми, леля веднага сменяше темата или изчезваше, оправдавайки се със спешна работа. Историята на семейството ме интересуваше и в светлината на странното послание, получено в замъка на Бойния клан. От него излизаше, че полуделият Майстор, предишният собственик на Прокълнатата къща, е мой роднина, може би дори е самият брат на баща ми, на когото съм кръстен. Тази тайна все още ми предстоеше да разгадая...

proffessore 28.08.13 в 06:17

И на трето място, моят проблем с внезапната загуба на способностите. Изцяло и безусловно. Велес дни и нощи се рови в библиотеката, опитвайки се да намери някакво решение, но изводът беше един - черепът беше взел своето и нямаше да го върне. От този факт настроението ми изобщо не се подобряваше, особено в светлината на предстоящото заминаване към форт Скол. Много скорошно заминаване...

proffessore 28.08.13 в 06:17

- Още колко време остана? - попита Чез, протягайки се сладко в креслото.

proffessore 28.08.13 в 06:18

- Сякаш не знаеш – изсумтя Алиса. - Два часа.

proffessore 28.08.13 в 06:18

Вампирката се беше разположила удобно на подлакътника на съседното кресло и бавно отпиваше као. Ние с Чез, Алиса и Велхеор почивахме в очакване на братя Викерс, наслаждавайки се на последните мигове свобода и живителни глътки гореща напитка. Едва ли във форта щяха да ни глезят с елитни напитки...

proffessore 28.08.13 в 06:18

- След два часа вече ще бъдем дребна частица от най-сложното сплитане на магията на кръвта, наречено „война” - издекламира Велхеор.

proffessore 28.08.13 в 06:19

Говорейки за нашата петорка, наум добавях и шести участник в предстоящото пътуване - Велхеор. Друго можеше и да пропусне, но война просто нямаше как.

proffessore 28.08.13 в 06:20

- Не искам да бъда дребна частица – намръщи се Чез.

proffessore 28.08.13 в 06:20

- Колкото по-дребна частица си от войната, толкова по-добре за теб – уверих приятеля си. – Лично аз бих предпочел изобщо да нямам отношение към нея.

proffessore 28.08.13 в 06:21

Чез се засмя:

proffessore 28.08.13 в 06:21

- И това ми го казва повелителят на мъртъвците, разрушил замъка на бойния клан.

proffessore 28.08.13 в 06:21

- Ох, не ми го напомняй – намръщих се аз. – А и замъкът си беше цял, когато си тръгнахме, не преувеличавай.

proffessore 28.08.13 в 06:22

Алиса успокоително ме погали по рамото.

proffessore 28.08.13 в 06:22

- Може пък Велес да намери начин да се отървеш от черепа?

proffessore 28.08.13 в 06:22

Неволно посегнах към висящия на колана ми артефакт, но веднага отдръпнах ръката си. В последно време имах много трудности с това чудо. Търсенето на информация във Великата библиотека не даде никакъв ррезултат и се наложи ние да направим собствени опити – опитахме се да унищожим артефакта, за да разкъсаме прекъснем връзката, която ме свързваше с него, или да я прехвърлим на някой друг. Но всичко беше напразно - артефактът се оказа костелив орех, както буквално, така и в преносен смисъл.

proffessore 28.08.13 в 06:22

- Като стана дума за черепа... - Алиса някак подозрително силно стисна рамото ми. – Ти каза, че черепът отнема най-ценното на един човек в замяна на възможността да ползва силата му, нали?

proffessore 28.08.13 в 06:23

- Това не го казах аз, а Велес – уточних спокойно. – Черепът на некроманта Не-знам-си-кой незнайно как се е появил при нас от друг свят. В него са концентрирани всички знания и умения на стария некромант. И да, в замяна на тази чудовищна сила артефактът отнема най-ценното. В моя случай това се оказа способността ми към Занаята.

proffessore 28.08.13 в 06:23

Алиса внимателно ме погледна в очите и тихо попита:

proffessore 28.08.13 в 06:23

- Значи за теб това е най-ценното?

proffessore 28.08.13 в 06:23

Чез изразително прекара пръст през гърлото си, намеквайки ми за предстоящите проблеми.

proffessore 28.08.13 в 06:24

- Е, така е решил артефактът - отговорих неуверено.

proffessore 28.08.13 в 06:24

- А аз защо си мислех – мно-ого бавно започна вампирката, - че за теб най-ценното съм аз.

proffessore 28.08.13 в 06:24

„Кхъ, ето какво е имала предвид! - загрях със закъснение. - Ох, тази женска логика...”

proffessore 28.08.13 в 06:24

- Разбира се, за мен ти си най-ценното нещо на света - казах бързо. - Кой го знае какви съображения си има този артефакт...

proffessore 28.08.13 в 06:25

- Да бе, измисляй си сега – нацупи се Алиса.

proffessore 28.08.13 в 06:25

- Ох, Алиса. Искаш да кажеш, че ако артефактът беше взел от мен любовта ми към теб, тогава всичко щеше да е наред? Щеше ли да си доволна?

proffessore 28.08.13 в 06:25

- Не, но...

proffessore 28.08.13 в 06:25

- Алиса! – неочаквано рязко извика Велхеор. – Стига си пилила мозъка на момчето!

proffessore 28.08.13 в 06:25

Вампирката веднага замълча, по-скоро от изненада, отколкото от угризения на съвестта. И аз самият не знаех какво да кажа, поразен от застъпничеството на Велхеор. Впрочем, той бързо се поправи...

proffessore 28.08.13 в 06:26

- Повярвай ми, Зак мисли само за теб, дори на бившата ми съпруга устоя.

proffessore 28.08.13 в 06:26

- Какво значи „устоя”? – опасно се намръщи Алиса. – Имаше ли някакви попълзновения от нейна страна?

proffessore 28.08.13 в 06:27

Когато разказвах на приятелите си за приключенията в земята на вампирите, някак си не споменах за прекомерния интерес на госпожа Итания към моята скромна персона. Затова пък Велхеор не пропусна да го каже на Алиса, при това избра най-подходящото време. Оставаше само да кажа на вампирката за неочакваната нощна целувка, и във форт Скол щяха да ме доставят на части.

proffessore 28.08.13 в 06:27

- Е, прояви някакъв интерес към мен - признах неохотно.

proffessore 28.08.13 в 06:27

- И защо разбирам за това чак сега? - бавно произнесе вампирката.

proffessore 28.08.13 в 06:45

Усетих приближаването на бурята, но тази магия за „време” още не бях я изучил, така че ми оставаше само да се хвана по-здраво и да опитам да издържа изблика на първичната стихия.

proffessore 28.08.13 в 06:45

- Отдавна бях забравил - направих последен опит

proffessore 28.08.13 в 06:46

- Ах, ти! – изкриви се в презрителна гримаса Алиса. - Забавляваш се и още на следващия ден нищо не помниш? Колко мило.

proffessore 28.08.13 в 06:47

Изглежда благодарение на Велхеор нашето дългоочаквано помирение отиде на дракона под опашката .

proffessore 28.08.13 в 06:47

- Нищо не се случи! – проплаках чистосърдечно.

proffessore 28.08.13 в 06:47

Чез демонстративно завъртя пръст в слепоочието си, облегна се назад в креслото и с ехидна усмивка започна да се наслаждава на кавгата ни.

proffessore 28.08.13 в 06:47

- Но сигурно ти се е искало - веднага се вкопчи в думите ми вампирката.

proffessore 28.08.13 в 06:47

„Да бе, направо ме е обсебила” - помислих саркастично, но не посмях да го кажа на глас. Всъщност предпочетох да се върна в първоначално избраната стратегия на глуха и мълчалива отбрана.

proffessore 28.08.13 в 06:49

- За какво изобщо ти е дотрябвала тая дърта вещица? С какво съм по-лоша от нея?!

proffessore 28.08.13 в 06:48

- Ей! – реагира Велхеор. – По-внимателно с определенията, за тази „дърта вещица” съм се женил четиридесет и седем пъти.

proffessore 28.08.13 в 06:48

- Колко?! – едновременно подскочиха Чез и Алиса.

proffessore 28.08.13 в 06:48

Не чак толкова отдавна и аз самият бях шашнат от удивителните брачни игри на висшите вампири.

proffessore 28.08.13 в 06:48

- Алиса, ако ще правиш подобни сцени, и твоят личен живот също ще се насочи в посока на количеството, а не на качеството – наставнически каза Велхеор. – Ето ти моя отговор: ако Зак имаше нещо с бившата ми жена, сега щеше ли да седи тук жив и здрав?

proffessore 28.08.13 в 06:48

Погледнах изненадано към вампира:

proffessore 28.08.13 в 06:49