Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 7

Действие 7

master_nightmare 19.11.13 в 19:37

Независимо от чувството, че отлично познавам пътя, придвижването към зданието, където държаха пленниците, се оказа не толкова просто. В един от преходите между нивата ни поискаха някакъв пропуск и точно тук, за първи път през целия път, вампирите оплескаха нещата, като позволиха на един от пазачите да избяга. Трима шатерци бяха неутрализирани за част от секундата, но четвъртият успя с невероятен скок да преодолее разстоянието от няколко крачки и да изчезне в стената. И дори ударите на вбесения Висш вампир не успяха да се справят с каменния зид.

Mandor 05.02.14 в 06:37

- Таен проход - уверено резюмира Стил, опипвайки каменната стена. - Докато разбера как се отваря, тук ще се напълни с хора.

Mandor 06.02.14 в 06:13

- Значи продължаваме да си пробиваме път с бой - резюмира Келнмиир.

Mandor 06.02.14 в 06:13

- Остана още малко - уверих вампира, спомняйки си пътя, изминат в астрала. - Да побързаме.

Mandor 06.02.14 в 06:13

Престанахме да се преструваме на отиващи по невероятно важни задачи шатерци и побягнахме напред, спирайки само за да мога за пореден път да проверя запечатания в паметта ми път. Предполагам, че ни провървя, защото наистина успях да намеря пътя към мястото, където държаха пленниците.

Mandor 06.02.14 в 06:15

- Тук! - зарадвано казах на вампирите. - На това ниво има няколко камери с пленници.

Mandor 06.02.14 в 06:15

- Почистваме етажа - късо каза Келнмиир, най-вероятно за да можем аз и Стил да сме наясно какво правят.

Mandor 06.02.14 в 06:16

Както и преди, тримата вампири практически без шум почистиха етажа от шатерци, а през това време аз и Стил се втурнахме да отваряме килиите. Изкъртвайки мощната стоманена брава от вратата, аз я разтворих и нахлух в килията, където държаха приятелите ми.

Mandor 06.02.14 в 06:17

- Алиса, Чез, Наив!

Mandor 06.02.14 в 06:17

Пленниците не разбраха веднага какво става, защото все още бях с черната шатерска дреха с триъгълника на гърдите, затова пък приятелите ми реагираха мигновено.

Mandor 06.02.14 в 06:18

- Зак!

Mandor 06.02.14 в 06:18

Не знам дали са ги държали гладни, дали са ги изтезавали или нещо друго, но Алиса се оказа до мен толкова бързо, сякаш бе използвала телепортация. Прегръщайки ме с цялата си вампирска сила, тя само по чудо не ми счупи ребрата.

Mandor 06.02.14 в 06:19

- Знаех, че ще дойдеш за мен.

Mandor 06.02.14 в 06:19

- Разбира се - глупаво усмихвайки се, отвърнах аз. - Как иначе. Извинявай, че закъснях, сама разбираш - Висшите вампири са като деца, непрекъснато се разсейват.

Mandor 06.02.14 в 06:20

Алиса силно ме целуна по устните, проточвайки целувката цяла вечност.

Mandor 06.02.14 в 06:20

- Кхм - прокашля се Чез, който стоеше до нас. - Всичко това е много мило, но бих искал поне да поздравя приятеля си. Алиса, не бъди егоистка.

Mandor 06.02.14 в 06:21

Вампирката неохотно се отдръпна от мен, позволявайки ми да прегърна Чез и Наив.

Mandor 06.02.14 в 06:22

- Какво ти е на ръката? - моментално попитах Викерс младши.

Mandor 06.02.14 в 06:22

- Шатерците се забавляваха - небрежно отвърна той. - Нищо, ще ми израстнат нови пръсти. Алиса така каза.

Mandor 06.02.14 в 06:22

Ох, значи не са просто рани. Ама че животни. Надявам се, че онзи, който е направил това, е бил някъде на етажа, когато вампирите провеждаха чистката.

Mandor 06.02.14 в 06:23

- Донесох ти хапчетата - опомних се аз, изсипвайки ги в подложената от Невил длан. - По-добре да си във форма.

Mandor 06.02.14 в 06:24

Докато общувах с приятелите си, Стил и вампирите освободиха останалите затворници и неочаквано се оказа, че тук има около петдесет човека. Някои познавах добре, например Ленс и Стори, някои бях виждал във форта. Още десетина човека, съдейки по всичко, бяха пленени не в Прокълнатите земи, а някъде в Пограничните райони. Имаше даже двойка Висши вампири. Пленниците изобщо не изглеждаха добре: мръсни, уморени и пребити. Изгубените в последната битка изглеждаха далеч по-бодро, но явно и те си бяха изпатили през денонощието, което бяха прекарали в килията.

Mandor 06.02.14 в 06:26

Оглеждайки цялата тази тълпа, аз отчетливо осъзнах, че вече няма да можем да се измъкнем от тук толкова тихо, както по пътя насам. Особено като се има предвид, че един от пазачите на входа на сградата избяга да извика помощ. Сега тримата Висши вампира определено нямаше да са достатъчни, за да защитят всички така, както защитаваха мен и Стил.

Mandor 06.02.14 в 06:28

- Твърде много баласт - озвучи мислите ми Итания в типичния си безпардонен маниер.

Mandor 06.02.14 в 06:28

- Ще се наложи да се разделим - кимнах аз. - Не можем да тичаме из подземията с такава тълпа. А и няколко групи ще имат по-голям шанс за оцеляване.

Mandor 06.02.14 в 06:29

- Съгласен съм - кимна Келнмиир. - Първата група ще тръгне през подземията с Итания, втората ще поведа аз, по повърхността, а третата…

Mandor 06.02.14 в 06:29

- Аз никого и никъде няма да водя - намеси се Велхеор.- Участието ми в спасяването на хора и така ще ми съсипе цялата репутация. След като се върна ще ми се наложи сериозно да се заема с възстановяването й.

Mandor 06.02.14 в 06:30

Това обещание прозвуча доста зловещо, но никой не го оцени - всички повече се интересуваха от настоящето, а не от бъдещето.

Mandor 06.02.14 в 06:31

- Тогава ще вдигаш шум и ще отвличаш вниманието от нас - предложи Келнмиир.

Mandor 06.02.14 в 06:32

- Това е точно работа за мен - доволно се озъби Велхеор. - Тъкмо ще проверя новите си способности и ще изпълня обещанието, дадено на Ревел.

Mandor 06.02.14 в 06:32

- И какво е то? - не се сдържах аз.

Mandor 06.02.14 в 06:33

И досега не разбирах как Велхеор успя да уговори плешивия Майстор да ни пусне от форта и сега имах шанс да разбера тази тайна.

Mandor 06.02.14 в 06:33

Червените очи на Велхеор блеснаха.

Mandor 06.02.14 в 06:33

- Обещах му, че след нашето посещение от Зекхар няма да остане камък върху камък.

Mandor 06.02.14 в 06:34

- Охо - възхитих се аз.

Mandor 06.02.14 в 06:34

Малко самоуверено от негова страна, но напълно достоверно. Тоест, трима Висши вампири успяха да ни осигурят безпрепятствено преминаване до самия център на града. И не е ясно какво могат да направят, ако си поставят за цел да унищожат всичко наоколо.

Mandor 06.02.14 в 06:35

- И така, две групи - обобщи Келнмиир. - Зак, Алиса и вие - той посочи Наив и още петнайсет човека - с мен, останалите - с Итания. Вел, вдигни повечко шум, за да забравят изцяло за нас.

Mandor 07.02.14 в 06:01

- Ще забравят всичко на света - обеща Велхеор и се скри в един от коридорите.

Mandor 07.02.14 в 06:01

За щастие, до момента никой от спасените затворници не се опита да настоява за някакви права или по някакъв начин да се намесва в разговора ни. Изглежда всички бяха прекалено изтормозени от плена и мъченията или просто бяха изплашени. И при това много от тях бяха пълноценни Майстори.

Mandor 07.02.14 в 06:03

- Знаеш ли как да излезем на повърхността по-близо до реката? - попитах аз Стил.

Mandor 07.02.14 в 06:03

Приятелите ми учудено се вгледаха в него, сякаш бяха видели призрак. Всъщност може да се каже и така - когато попаднаха в плен, Стил все още беше невменяем. А сега изведнъж не само е здрав, но и има определени познания за Халифата.

Mandor 07.02.14 в 06:04

- Не че е съвсем близо - отвърна Стил, преценявайки нещо наум и указа посоката. - Насам.

Mandor 07.02.14 в 06:05

Разбира се, отпред тръгна Келнмиир, а ние го последвахме на известно разстояние, за да му дадем възможност да се справи с охраната без излишен шум. Най-отзад беше Наив, чийто вампирски възможности далеч превишаваха нашите, човешките. Може би най-отзад трябваше да е Алиса, тя превъзхождаше Наив в реакцията и уменията, но тя предпочете да остане с мен. А и аз не бих я пуснал да се отдалечи дори на крачка от мен. През целия път Алиса ме държеше за ръка толкова силно, сякаш се страхуваше, че изведнъж ще изчезна или ще се изгубя.

Mandor 07.02.14 в 06:08

Все още не можех да повярвам, че успяхме да намерим и освободим пленниците. Разбира се, това беше само половината от работата, но все пак е учудващо, че все още никой не ни беше заловил. Преди време Велхеор ме убеждаваше, че охраната в Шатер е много силна. Разбира се, едва ли са очаквали, че неканените гости ще бъдат водени от шатерец и Висши вампири с многовековен опит във водене на тайни бойни операции.

Mandor 07.02.14 в 06:09

- Чаках те - прошепна ми Алиса, когато за пореден път се затаихме в един от подземните проходи.

Mandor 07.02.14 в 06:10

- Извинявай, че се забавих - отвърнах аз, прегърнах я и неизвестно защо измърморих: - Тапи.

Mandor 07.02.14 в 06:11

- Какви тапи? - отдръпна се от мен вампирката. - Да не си пил?

Mandor 07.02.14 в 06:11

- Просто глупава фраза, дочута от Вельхеор - оправдах се аз.

Mandor 07.02.14 в 06:12

Келнмиир премахна още двама пазачи и ние най-накрая започнахме да се изкачваме. Учудващо, но през цялото това време не срещнахме нито един цивилен шатерец. Подобна беше обстановката и в нашия форт Скол, но тук ставаше дума за цял град, пък бил той и на границата с Империята.

Mandor 07.02.14 в 06:13