Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 0

Действие 0

master_nightmare 19.11.13 в 19:36

В имението на Велик дом Никерс се провеждаше истински военен съвет. Както е известно, не всяка война се води с оръжия и заклинания, има и скрити войни. Първият удар беше нанесен от съветник Митис, като постави Висок дом Никерс в много неудобно положение, и виновен за това, разбира се, беше Даркин. Или поне него набедиха за главен виновник за всички проблеми седящите в кабинета хора. След признанието на Кейтен само внезапната поява на Майстор Ромиус спаси и двамата от гнева на госпожа Елиза. Той успя бързо да успокои сестра си и пренесе обсъждането на всички дела на по-подходящо място.

proffessore 04.01.14 в 17:58

И ето сега вампирът седеше на огромна маса от някакво очевидно скъпо дърво заедно с Елиза Никерс, Майстор Ромиус и Кейтен, като старателно изобразяваше виновна физиономия. Всъщност това беше абсолютно лесно за постигане, защото той наистина си беше виновен. Правеше чест на всички събрали се, че никой не му натякваше за грешките.

proffessore 04.01.14 в 17:58

- Да, Даркин, успя всички ни да изненадаш - поклати глава Елиза Никерс.

proffessore 04.01.14 в 17:58

Е, почти всички.

proffessore 04.01.14 в 17:58

- Няма нищо учудващо в това, че Митис се е възползвал от наивността на провинциален вампир – спокойно каза Ромиус. Странно, но в неговата уста думите за провинциализма на Даркин звучаха съвсем безобидно, само като констатация на факт. – Щом си го оставила да управлява, трябваше да го инструктираш много изчерпателно или да му прикрепиш някой от нашите адвокати.

proffessore 04.01.14 в 17:59

- Невъзможно е да се предвиди всичко – намръщи се госпожа Елиза. – Наясно съм, че и аз имам вина. Но как сте успели да усложните ситуацията, която и така си е достатъчно сложна?

proffessore 04.01.14 в 17:59

- Направих го за добро - за кой ли път каза Кейтен, който за разлика от Даркин изобщо не се чувстваше виновен. – След като разбрах, че Митис се кани да ви скрои номер, реших да го изпреваря и да ограбя склада предварително. После щяхме да ви върнем откраднатото, а вие да се престорите, че сте намерили крадците. Логично, нали?

proffessore 04.01.14 в 17:59

Ромиус прокара ръка по брадата си.

proffessore 04.01.14 в 17:59

- Логично би било, ако просто се предотврати кражбата.

proffessore 04.01.14 в 17:59

- Нелогично - раздразнено отвърна Кейтен. - Оставаше твърде малко време, а не знаех откъде се канят да се телепортират към склада. Знаех само кога ще има дупка в защитния екран. Но и през ум не ми мина, че касетките ще се окажат празни! Изглежда съветникът е знаел, че съм го подслушвал, и е променил плана си, като лично е наел тези касетки.

proffessore 04.01.14 в 17:59

- Не, той още от самото начало те е използвал, за да организира обира – намръщи се Ромиус. - И защо винаги си мислиш, че си по-умен от другите?

proffessore 04.01.14 в 18:00

- Значи намерихме крадеца, но не можем да го предадем на стражата - обобщи госпожа Елиза. – А да върнем откраднатото си е невъзможно, тъй като нищо не е изчезнало. Макар че в правните документи е посочена астрономическа застрахователна сума.

proffessore 04.01.14 в 18:00

Даркин вече знаеше, че съдържанието на касетките в хранилището е известно само на собствениците, но при наемането им задължително се посочва застрахователна стойност. Така че стойността на това, което уж се съхраняваше в празните касетки, почти не отстъпваше на цената на „репутацията на складовете на Висок дом Митис”.

proffessore 04.01.14 в 18:00

- Не се получи добре – предпазливо се съгласи Кейтен.

proffessore 04.01.14 в 18:00

- Не се получи добре ли? - с леден тон повтори госпожа Елиза. - Дом Никерс ще загуби влиянието си в обществото заради глупостта на един... - тя погледна към Даркин – на двама индивида, които дори не са част от нашето семейство!

proffessore 04.01.14 в 18:01

За краткото време, откакто познаваше госпожа Елиза, вампирът никога не я беше виждал в такова състояние. Тя никога досега не беше повишавала глас, успяваше с интонация да предаде степента си на недоволство.

proffessore 04.01.14 в 18:01

- Това е също така и мое семейство - напомни Ромиус. – Непременно ще измислим нещо. А сега имам въпрос към Кейтен. Как си успял да въздействаш на троловете?

proffessore 04.01.14 в 18:02

- Аз? Никак. Всеки знае, че троловете не се поддават на хипноза или каквито и да са заклинания.

proffessore 04.01.14 в 18:02

- Значи си се договорил с тях? – намеси се Даркин.

proffessore 04.01.14 в 18:02

Естествено, той се притесняваше, че работещите за Ордена тролове са се оказали недостойни за оказаното им доверие. Все пак вампирът лично отговаряше за работата им.

proffessore 04.01.14 в 18:02

- Дори не се опитах - доволно отвърна Кейтен. - Всичко е много по-просто. За мой късмет се натъкнах на Келнмиир и той ми помогна.

proffessore 04.01.14 в 18:02

- Келнмиир?! - изненада се Даркин. – Та той е мъртъв!

proffessore 04.01.14 в 18:03

- Пълни глупости. Вампирът ще надживее всички, макар че е станал малко странен, но те всички са такива. Представяте ли си, носеше като украшение на врата си човешки пръст!

proffessore 04.01.14 в 18:03

- Да, странно е дори и за Висш вампир - призна Ромиус. - И как ти помогна той?

proffessore 04.01.14 в 18:03

- Телепортирахме го в склада, но не изцяло. Както знаете, наистина силните Висши вампири с лекота се възстановяват, дори ако са нарязани на парчета. Така че Келнмиир предложи да отрежем главата му и да я изпратим в една от касетките в склада.

proffessore 04.01.14 в 18:03

„Ето значи що за странно същество е било! - изумено си помисли Даркин. – И браво на Корвил, оказа се изненадващо близо до истината.”

proffessore 04.01.14 в 18:03

- Как сте успели да направите толкова сложна телепортация? - попита Ромиус. – А с такава точност да изчислите пренасянето е просто невъзможно. И също така ми е много интересно откъде си взел огромното количество енергия, необходима за използването на динамичен портал?

proffessore 05.01.14 в 09:29

- И едното, и другото е работа на автомага – доволно се усмихна Кейтен. - Така че енергията ни я осигури Академията. А изчисляването на координатите беше на базата на артефакта, поставен в склада на Митис само за да насочва заклинанието за телепортация. Артефактът беше за еднократна употреба, така че ние просто минахме първи, оставяйки хората на съветника с пръст в устата.

proffessore 05.01.14 в 09:29

„И за това Майстор Корвил се оказа прав! - отново се удиви Даркин. - Въпреки че не съм наясно какво е това насочващ артефакт, но той спомена за нещо подобно.”

proffessore 05.01.14 в 09:29

- Нещо не разбрах защо сте телепортирали само главата на вампира? – озадачено попита госпожа Елиза. – Що за извращение?

proffessore 05.01.14 в 09:30

- Използването на масова хипноза, особено за тролове, изисква известно време – поясни Кейтен. – Дори на Висш вампир от ранга на Келнмиир ще му трябва повече от час. Така че той си е стоял в касетката и постепенно е обработвал всички намиращи се в склада хора, вампири и тролове. А после спокойно е излязъл...

proffessore 05.01.14 в 09:30

- И по какъв начин, много ми е интересно? - не се сдържа Даркин.

proffessore 05.01.14 в 09:30

Той помнеше, че касетката беше буквално взривена отвътре, и ако това не е станало по време на телепортацията, как тогава Келнмиир е успял да я разбие и да се измъкне навън?

proffessore 05.01.14 в 09:30

- Е, откъде да знам? Не съм бил там! - Кейтен неволно се замисли. – Сигурно е използвал ушите си, за да пълзи между касетките...

proffessore 05.01.14 в 09:31

Всички си представиха тази картинка и за известно време замръзнаха с най-неочаквани изражения на лицата си.

proffessore 05.01.14 в 09:31

- А как е излязъл от склада? – най-накрая се обади Ромиус. – Защитното поле вече е работело, телепортацията е станала невъзможна.

proffessore 05.01.14 в 09:31

- Излязъл е през вратата - сви рамене Кейтен. – И не ме питайте за нищо. Излязъл е - и точка. И касетките е взел. А хипнотизираните пазачи са забравили за него и са продължили работата си.

proffessore 05.01.14 в 09:32

Това обясняваше защо разказите на охранителите за произшествието изглеждаха по този начин. Въобще всичко ставаше повече или по-малко ясно, освен един въпрос: как все пак се е придвижвал Келнмиир и как е успял да напусне хранилището? Пълна мистерия.

proffessore 05.01.14 в 09:32

- Да-а-а – проточи Ромиус. – Да можеше твоята съобразителност да се насочи за полезни работи, а не за някакви глупости. Между другото, къде е сега Келнмиир?

proffessore 05.01.14 в 09:34

- Тръгна към форт Скол.

proffessore 05.01.14 в 09:32

- При Зак и Алиса? – уточни Майсторът.

proffessore 05.01.14 в 09:32

- Не съвсем – неуверено отвърна Кейтен. - Споделих с тях известна информация, подслушана в кабинета на Майстор Ревел. Сигурно сте чували, че Келнмиир отдавна търси втория съветник на бившия Император – вампира Канмиир.

proffessore 05.01.14 в 09:32

Даркин за пръв път в живота си чуваше това име, но дълбокомислено кимна в синхрон с останалите.

proffessore 05.01.14 в 09:32

- Е, той беше изпратен на специална мисия в Шатерския халифат и там изчезна, но Келнмиир е сигурен, че вампирът е все още жив. Предполагам, че се кани да посети шатерци с не особено приятелски намерения.

proffessore 05.01.14 в 09:33

- Ох, ще започне сега една веселба там – кимна разбиращо Ромиус. - Ако във форта е и Велхеор, заплахата от Шатерския халифат спокойно може да я изместим на втори план.

proffessore 05.01.14 в 09:33

Ако се съди по едва забележимото недоволство на госпожа Елиза, тя беше буквално бясна. Само толкова силни емоции можеха да избият през маската й на вечно спокойствие.

proffessore 05.01.14 в 09:33

- Събрали сме се тук, за да помислим как да се справим със ситуацията – напомни с остър тон тя. - Така че нека се върнем на темата. Не можем да върнем откраднатите вещи, защото такива не съществуват, следователно трябва да намерим начин да накараме Митис да се откаже от всякакви претенции към Дом Никерс и Ордена.

proffessore 05.01.14 в 09:33

- Изнудване? – направи се на изненадан Ромиус. - Лиз, не мислех, че ще паднеш до там. Ти още от дете си беше най-принципната. Дори когато крадях бонбони от кухнята, ти винаги ме издаваше на мама и татко.

proffessore 05.01.14 в 09:33

Даркин старателно направи вид, сякаш не съществува. Някак си неудобно беше, когато толкова значими хора започнат пред теб да си спомнят бебешките годинки. Е, не съвсем бебешките, но във вампира възникна точно такава асоциация.

proffessore 07.01.14 в 12:51