Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 5

Действие 5

Mandor 17.10.13 в 04:57

Заспах почти моментално. Наистина, сънувах такива неща, че така и не успях да се наспя. Ще кажа само, че в сънищата ми активно… много активно участваше Алиса. Разбира се, когато се събудих, от нея нямаше и следа - наказанието в кухнята не беше отменено. От шкафчето липсваше моята музикалка, значи на вампирката поне не й е скучно.

Mandor 17.10.13 в 04:59

- Събуди се и пей! - весело ме поздрави Чез, скачайки на кревата до мен. - Време е да закусваме. Стига си спал!

Mandor 17.10.13 в 04:59

- Теб трябва да тормозят половин ден в лабораторията - вяло се съпротивих аз. - Да ти източват кръвта с литри, да ти надуват главата, а на всичкото отгоре пропуснах и лекцията. Сега няма да знам за някой опасен вид трева, ще я настъпя и ще умра от туберкулоза.

Mandor 17.10.13 в 05:01

- Или диария - изхили се Чез. - Трябва по-внимателно да изучим справочника, за да вземем малко такава трева за нашите приятели от водния факултет.

Mandor 17.10.13 в 05:02

Надигнах се със стон и навлякох ливреята.

Mandor 17.10.13 в 05:02

- Наив вече ти се е оплакал?

Mandor 17.10.13 в 05:02

- Не само. Вчера ги срещнах във входа, оказа се, че живеят на съседния етаж.

Mandor 17.10.13 в 05:03

- Много приятна изненада - тежко въздъхнах аз. - Надявам се, че ги товарят достатъчно, за да нямат сили за глупости.

Mandor 17.10.13 в 05:03

- Е, тук вече прекали - възмути се Чез. - Винаги има сили за глупости!

Mandor 17.10.13 в 05:03

- Не всички са като теб - без особена надежда казах аз.

Mandor 17.10.13 в 05:09

- Добро утро на всички - чу се гласът на Наив изпод леглото. - Бихте ли затворили щорите по-плътно?

Mandor 17.10.13 в 05:09

Изглежда нашият новоизпечен вампир ставаше все по-чувствителен към светлината. Само преди няколко дена той спокойно понасяше непреките слънчеви лъчи, а сега се страхуваше да си подаде носа навън без нахлупена до брадата качулка. Впрочем, това беше логично - та той беше решил да се промени и още отначало започна да приема малки порции кръв, което аз, разбира се, не правех.

Mandor 17.10.13 в 05:11

- Отиваме ли да закусваме? - моментално попита Наив, веднага след като стана.

Mandor 17.10.13 в 05:12

- Как можем да минем без местната отвратителна храна - съгласи се Чез. - Напразно ли се труди Алиса сутрин в кухнята? Трябва да уважаваме труда й.

Mandor 17.10.13 в 05:12

Всъщност това би звучало много мило, ако не беше пропито с толкова ехидство.

Mandor 17.10.13 в 05:13

Само след няколко минути ние вече бързахме към столовата, водени от Викерс младши. При това Наив ни водеше толкова енергично, че докато слизахме по стълбите успяхме да бутнем идващите ни насреща хора. И разбира се, по закона на гадостите това се оказаха нашите „добри“ приятли - Ленс, Ейнджъл и Стори.

Mandor 17.10.13 в 05:14

- Гледай къде вървиш! - изръмжа здравеняка Ленс, небрежно блъскайки Наив така, че той се удари в стената.

Mandor 17.10.13 в 05:15

- Ти гледай! - моментално реагира Чез, защитавайки приятеля ни, и бутна в отговор Ленс.

Mandor 17.10.13 в 05:15

В разправията мигновено се включи и Ейнджъл, като естествено избра мен за своя цел. Не е толкова лесно да покажеш чудеса в реакциите сутрин, когато току-що си се събудил, така че получих неприятен удар с лакът в стомаха. Добре поне, че Стори предпочете да не се намесва, иначе боят би бил неизбежен.

Mandor 17.10.13 в 05:17

- Спокойно! - злобно изсъсках аз, прекратявайки веселия обмен на „побутвания“. - Долу ръцете!

Mandor 17.10.13 в 05:18

- Кой се е разкомандвал тук?! - моментално се наежи Енджъл. - Опитната мишка?

Mandor 17.10.13 в 05:18

„Ама откъде всички знаят, а?“ - за пореден път се възмутих аз.

Mandor 17.10.13 в 05:19

- Внимавай с езика - вече по-спокойно процедих аз.

Mandor 17.10.13 в 05:19

- Иначе какво? - нагло се усмихна той в отговор. - Ти не можеш нищо, инвалид такъв.

Mandor 17.10.13 в 05:19

Признавам, всъщност исках да избегна конфликта. Ръката ми тръгна рефлекторно. Ударът се получи не особено силен, но колко е нужно, за да счупиш нечий нос? А колко ли го е заболяло Ейнджъл, когато на същото място получи и втори удар. Разбира се, също напълно случаен. Уви, след това Наив и Чез ме откъснаха от плюещия кръв „воден“.

Mandor 17.10.13 в 05:21

- Е, кой тук е инвалида? - злобно попитах аз, намирайки се в надеждните ръце на приятелите си.

Mandor 17.10.13 в 05:21

Странно, но независимо от силната злоба, контролирах всичките си действия. Това изобщо не напомняше на скорошните пристъпи на ярост, свързани с превръщането ми в нисш вампир, но все пак получих удоволствие от причинената болка на Ейнджъл.

Mandor 17.10.13 в 05:22

- Хайде, да се махаме оттук - припряно нареди Чез и бързо измъкна мен и Наив на улицата.

Mandor 17.10.13 в 05:23

По пътя към столовата двамата с Чез много емоционално обсъдихме станалото и стигнахме до извода, че аз съм юнак, но със сигурност ще си имаме неприятности. А сега до нас го нямаше Велхеор, за да ни помогне, ако се наложи.

Mandor 17.10.13 в 05:24

След като изчакахме с подносите опашката за храна, ние седнахме на най-отдалечената маса, за да не ни пречи никой, и продължихме обсъжданията.

Mandor 18.10.13 в 04:55

- Ох, колко неудачно се получи всичко - оплакваше се Наив. - Аз съм виновен, не гледах къде тичах.

Mandor 18.10.13 в 04:55

- Стига, стига - успокояваше го Чез. - Този конфликт рано или късно щеше да възникне - ако не сега, то по-късно.

Mandor 18.10.13 в 04:56

- И най-интересното сигурно тепърва предстои - въздъхнах аз, вече съжалявайки за стореното.

Mandor 18.10.13 в 04:56

Какво ми пречеше да се въздържа? Като че ли от Ейнджъл може да се очаква нещо различно. Със сигурност нямаше да се държи любезно. Между другото, относно сдържаността… Интересно, защо Наив се държи толкова спокойно, както и преди?

Mandor 18.10.13 в 04:58

- Наив, а ти не изпитваше ли желание да удариш Ленс? - озадачено попитах аз. - В смисъл, че вече трябваше да се проявят някакви изменения в психиката?

Mandor 18.10.13 в 04:59

- Не-е - измуча с пълна уста Викерс младши. - В лабо… торията… та… ми дават.

Mandor 18.10.13 в 04:59

- Хапчета ли? - учудено повторих аз.

Mandor 18.10.13 в 04:59

Наив потвърди с кимване.

Mandor 18.10.13 в 05:00

„Брей, и за това ли вече са измислили лекарство? - шокирах се аз. - Изглежда Майсторите разбират от физиологията на нисшите вампири много повече, отколкото предполагах.“

Mandor 18.10.13 в 05:00

- Успокоителни ли? - разсмя се Чез. - На теб?! Та ако ти станеш само още малко по-спокоен, ще изпаднеш в кома.

Mandor 18.10.13 в 05:01

- Ти просто не знаеш какви пристъпи на злоба се появяват по време и след преобръщането - въздъхнах аз. - Голямо удоволствие. И непрекъснато те влече към подвизи.

Mandor 18.10.13 в 05:02

- Между другото, трябва да си изпия хапчетата след ядене - опомни се Наив след като сдъвка хапката си. - Бяха някъде тук…

Mandor 18.10.13 в 05:02

Чез с подозрително хитро присвити очи следеше как Викерс-младши вади от джоба си зелени топчета.

Mandor 18.10.13 в 05:03

- Виж какво, защо днес не пропуснеш вземането на хапчетата?

Mandor 18.10.13 в 05:03

- Как така? - не разбра Наив.

Mandor 18.10.13 в 05:03

- Ами така - заусмихва се с цялата си уста Чез. - Нима не искаш да те влече към подвизи?

Mandor 18.10.13 в 05:04

Викерс младши с копнеж погледна чинията на Чез.

Mandor 18.10.13 в 05:04

- Всъщност ме влече към е-ей онова парче месо. Наяде ли се вече?

Mandor 18.10.13 в 05:04

- Ще съм се наял, ако ти сега изхвърлиш тези хапчета - намигна моят приятел. - Всъщност тогава така ще съм се наял, че ще ти дам половината от обяда и вечерята.

Mandor 18.10.13 в 05:05