Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 0

Действие 0

proffessore 11.09.13 в 11:12

Да се каже, че Даркин се чувстваше неудобно, беше все едно да не се каже нищо. Преди да стане вампир, още като дете, той беше идвал в столицата, но си спомняше това пътуване съвсем смътно. Семейство Орио се занимаваше с отглеждане и продажба на домашни животни коани. Тези космати животинки, приличащи на кръстоска между лисица и мечка, имаха удивителната способност да променят цвета на козината си в зависимост от настроението на собственика. Заедно с миниатюрните размери тази удивителна способност правеше коаните любимци на столичните дами. Животинките бързо станаха атракция и скоро чакащите за сладките, непретенциозни откъм грижи, но невероятно трудно размножаващи се домашни любимци бяха заели графика за месеци напред. Но това беше после, а тогава баща му заедно с него и брат му пристигна в столицата да подпише много важен договор. Най-яркият детски спомен на Даркин беше площадът на Седемте фонтана – да се гледат причудливите фигури от вода беше просто невероятно, но най-много го заплени възможността да ги управлява. Той си игра с водните струи чак докато баща му не го свали от площадката, за да отстъпи мястото и на други желаещи. В този момент Даркин твърдо реши, че един ден ще стане Майстор. И може би наистина щеше да стане, ако веднъж не беше попаднал в ръцете на един Висш вампир. Даркин не видя лицето му, но много добре си спомняше острата болка в шията, предшествала тъмнината...

proffessore 11.09.13 в 11:38

След толкова много години Даркин отново стоеше на площада на Седемте фонтана и се любуваше на играта на водните скулптури. Този път той не можеше напълно да се наслади на красотата на фонтаните. Нисшият вампир усещаше гнусливите погледи на хората около него, улавяше с острия си слух изразеното шепнешком недоволство на някои граждани. Доскоро правата на нисшите вампири в столицата са били силно ограничени – на тях им било строго забранено да се движат по улиците през деня и да се появяват в богатите квартали. През нощта градът се охраняваше от безликите същества, които убиваха всеки, който не носеше специален защитен амулет. Това позволявало извършването на твърд контрол над живеещите в столицата нисши вампири и дори да се следи за придвижването им. Но не толкова отдавна Висок дом Никерс настоя за промяна на този закон, премахвайки всички ограничения за вампирите, което предизвика недоволство сред много жители на Лита.

proffessore 11.09.13 в 11:40

Може би с използването на мехлем за защита на кожата от слънчевите лъчи Даркин щеше да избегне излишното любопитство, но заповедта звучеше съвсем ясно – в столицата униформата на Ордена трябва да се носи навсякъде и по всяко време. При това да се носи с гордост, което за нисшия вампир, отдавна забравил значението на тази дума, беше особено трудно. Разработена от най-добрите дизайнери на Лита, униформата на Огнения орден изглеждаше стилна и провокативна. Черният костюм от скъпа тъкан и тънката елегантна наметка с яркия знак на Ордена беше трудно да се пропусне в тълпата. На врата му висеше амулетът на Ордена с изображение на дракон, който също така беше и елементарен артефакт, позволяващ при необходимост да се издири собственика му. Картината се допълваше от качулка с вложено просто заклинание, перфектно предпазващо лицето на вампира от слънцето, така че най-накрая стана възможно да се отърве от омразната кожена маска.

proffessore 11.09.13 в 11:41

- Кой е позволил на тези същества да се появяват по улиците посред бял ден?

proffessore 11.09.13 в 11:45

- ... това е нисш вампир!

proffessore 11.09.13 в 11:46

- ... защо стражата бездейства?

proffessore 11.09.13 в 11:46

- Какво души наоколо?

proffessore 11.09.13 в 11:46

Даркин хвърли един последен поглед към фонтаните, обърна се и тръгна по посока на бизнес кварталите. Именно там беше разположен новият клон на Ордена, който трябваше да оглави. Трудно беше да се каже от какво се беше ръководила госпожа Елиза, назначавайки на тази длъжност именно Даркин. Още от първия момент тази властна жена хвана изкъсо нисшите вампири, заставяйки ги да изпълняват безпрекословно нейните заповеди. Недоволните и мудните получаваха сурови наказания, и от това най-много от всички страдаше именно Даркин.

proffessore 11.09.13 в 11:47

„Какво ли е трябвало да изтърпи Зак, щом го е отгледала такава злобарка? - размишляваше вампирът, докато крачеше с бързи крачки по улицата – Мен само за няколко дни едва не ме побърка. Но трябва да призная, че ако не беше тя, Огненият орден едва ли щеше да бъде в сегашния си вид.”

proffessore 11.09.13 в 11:48

На Даркин направо не му се мислеше какви усилия й е струвало разрешението да открие филиал на Ордена в столицата. А колко пари беше вложила госпожа Елиза в това начинание – страшно е дори да си го помислиш. За много кратко време тази невероятна жена успя да промени съществено положението на нисшите вампири в Империята на елирите и дори да издейства увеличаване на правата им. До този момент многобройните ограничения, свеждащи вампирите до същества аутсайдери, бяха неизменни в продължение на стотици години. Затова пък сега в редиците на Огнения орден имаше около триста нисши вампира, готови на всичко за хората, осигурили им защита и нормална работа. Даркин не си правеше никакви илюзии и ясно осъзнаваше, че госпожа Елиза помага на вампирите съвсем не от добро сърце, а си беше направила много точни сметки, но това изобщо не намаляше значението на спонтанно създадения Орден. Някои Високи домове покровителстваха Майсторите, други - търговците, трети – стражата, а Дом Никерс стана първият в историята защитник на правата на нисшите вампири.

proffessore 11.09.13 в 11:48

„Така току виж скоро и бойни отряди ще започнем да формираме – размишляваше вампирът, стараейки се да не обръща внимание на недружелюбните погледи и подмятания на минувачите. - Ако, разбира се, Академията разреши да се използват забранени артефакти. Спомням си, госпожа Елиза накрая заплаши да създаде гилдия на нисши вампири-телохранители...”

proffessore 11.09.13 в 11:50

Даркин вървеше из града, любувайки се на златни сгради с най-невероятна архитектура и периодично хвърляше по едно око на картата. Той не познаваше града и сериозно се притесняваше да не се загуби, но въпреки това постоянно се зазяпваше, разглеждайки поредното творение на строители и Майстори. Освен това вампирът съжаляваше, че е дошъл твърде късно и не е успял да хване отварянето на многобройните маргаритки за улавяне на енергия, разположени по покривите на къщите. Разбира се, сега те също изглеждаха впечатляващо, но да види как цъфтят, и то по възможност отвисоко - това беше стара негова мечта.

proffessore 11.09.13 в 11:50

„А ето и новото ми работно място!” - изведнъж се сепна Даркин.

proffessore 11.09.13 в 11:50

Купената за нуждите на Ордена сграда коренно се различаваше от пробутаната някога на Зак и компания Прокълната къща. Очевидно госпожа Елиза беше решила, че представителството на Ордена в столицата трябва да изглежда повече от авторитетно. Триетажната сграда може и да не се отличаваше с особени размери, но спокойно можеше да съперничи на жилищата на аристократите. Изящните златни украси и едва доловимите проблясъци на магическата защита се бяха превърнали в прекрасна рамка за знака на Ордена, състоящ се от извиващи се огнени езици.

proffessore 11.09.13 в 11:51

След като се полюбува на сградата отвън, Даркин реши да продължи запознанството си с новата месторабота отвътре. Вратата сама се отвори пред него, явно не без помощта на някакво заклинание. Обстановката вътре изглеждаше чисто делова – нещо като просторна приемна с удобни дивани, няколко врати, вероятно водещи към кабинети, и мила секретарка, посрещнала Даркин с приветлива зъбата усмивка. Необичайно късо подстриганата кестенява коса обрамчваше красиво личице с остро любопитно носле.

proffessore 11.09.13 в 11:51

- Здравейте. С какво може да ви помогне нашият Орден?

proffessore 11.09.13 в 11:51

„Вече „нашият Орден” – възхити се Даркин. – А още няма и месец от неговото създаване.”

proffessore 11.09.13 в 11:52

- Здравейте - малко смутено се усмихна той и отметна качулката си. - Предполагам, че аз съм вашият шеф.

proffessore 11.09.13 в 11:52

Момичето го измери с насмешлив поглед, задържайки го малко на двата вечно пресни белега, пресичащи дясната му буза.

proffessore 11.09.13 в 11:52

- А аз си мислех, че нашият шеф е ето тази дама.

proffessore 11.09.13 в 11:53

- Каква дама? - не разбра вампирът.

proffessore 11.09.13 в 11:54

Вратата на един от кабинетите се отвори и пред Даркин се появи госпожа Елиза. Скъпа черна рокля, прилепнала по едрата фигура, висока прическа и строго изражение – самата тя в целия си блясък.

proffessore 11.09.13 в 11:54

- Най-накрая – раздразнено възкликна жената вместо поздрав. - Къде се губиш толкова време?

proffessore 11.09.13 в 11:54

Разбира се, Даркин би могъл да й отговори, че е пристигнал в столицата на собствен ход, а това отнема малко повече време, отколкото пътуването с телепорт, но реши да запази мълчание. За краткото време, прекарано под ръководството на главата на Дом Никерс, вампирът вече беше разбрал, че мълчанието се явява най-добрият начин да се избегнат многобройни усложнения.

proffessore 11.09.13 в 11:54

- Имперските пътища ме подведоха – направи опит да се пошегува той.

proffessore 11.09.13 в 11:55

Благодарение на заклинанията на Майсторите жителите на Империята никога не бяха се оплаквали от качеството на пътищата и от много други удоволствия в живота, съпътстващи развитието на магическия прогрес.

proffessore 11.09.13 в 11:56

- Това е Мари - представи усмихнатото момиче госпожа Елиза. - Тя ще ти помага да координираш работата на Ордена в Лита. Мари отлично познава столицата и може да бъде много полезна при решаването на различни въпроси.

proffessore 11.09.13 в 11:56

- Даркин – представи се вампирът и се обърна към госпожа Елиза: - Простете, но не ми е много ясно с какво точно ще се занимавам.

proffessore 11.09.13 в 11:56

- Ще разбереш – махна с ръка госпожата. - А аз трябва да отида в Меск Дейн, има проблем с местната стража. Изглежда не са много радостни от появата на Ордена. Оставих ти там едни документи, разучи ги, преди да започнеш работа.

proffessore 11.09.13 в 11:56

И преди Даркин да успее да формулира поне един от многото си въпроси, госпожа Елиза изчезна зад вратата, водеща към улицата.

proffessore 11.09.13 в 11:57

- Ъ-ъ-ъ... – успя само да каже Даркин, разпервайки безпомощно ръце. – Тя излезе...

proffessore 11.09.13 в 11:57

- Не се притеснявай – обади се Мари, виждайки объркването на вампира. - Няма нищо сложно в нашата работа, ще ти помогна да се оправиш със всичко. На втория и третия етаж има жилищни помещения, после можеш да си избереш някое от тях, и ако имаш нужда от нещо, аз веднага ще поръчам.

proffessore 11.09.13 в 11:57

Даркин още веднъж се огледа.

proffessore 11.09.13 в 11:58

- Добре, жилище ще си избера малко по-късно. А къде е кабинетът ми? И имам ли изобщо?

proffessore 11.09.13 в 11:58

- Разбира се - усмихна се вампирката. – Да вървим, всичко ще ти покажа. Ето тук е твоят кабинет, зад тази врата е отделът за намиране на работа, а там е стаята, в която са агентите ни.

proffessore 11.09.13 в 11:58

Новоизпеченият началник на столичния отдел на Ордена отвори вратата и погледна в своя нов, и по-точно, първи в живота си кабинет. Просторната, светла стая с прозрачна стена, гледаща към малка градинка, изглеждаше много солидно. Оскъдната, но стилна обстановка само подчертаваше сериозността на обитателя на кабинета. И на Даркин му беше много странно да се чувства господар на такъв кабинет.

proffessore 11.09.13 в 11:58

После той и Мари отидоха в отдела за намиране на работа. Както обясни момичето, работещият тук млад мъж - вампир, разбира се - приемал запитванията на всякакви организации и след това подбирал подходящи работни места за обърналите се към Ордена нисши вампири. Сега този служител отсъствал по някаква причина, и Мари кой знае защо не можа да обясни къде може да е отишъл.

proffessore 11.09.13 в 11:59

- А всъщност колко вампира работят при нас? – уточни Даркин, когато той и момичето надникнаха в работната стая.

proffessore 11.09.13 в 11:59

- Заедно с теб сме шест.

proffessore 11.09.13 в 12:00

- Значи агентите са трима - направи проста аритметична сметка Даркин. - И къде са те?

proffessore 11.09.13 в 12:00

- Предполагам са излезли по някоя служебна работа – не много уверено отговори Мари, като не забравяше да се усмихва сладко.

proffessore 11.09.13 в 12:01

„Мисля, че започвам да разбирам в какво ще се заключава моята работа” - с нотка на задоволство си помисли Даркин.

proffessore 11.09.13 в 12:02

- А много вампири ли са се обърнали към вас за помощ?

proffessore 11.09.13 в 12:02

- Ние отворихме само преди няколко дни - припомни Мари.

proffessore 11.09.13 в 12:02

Вампирът изразително я погледна в очакване на продължението.

proffessore 11.09.13 в 12:02

- И-и?

proffessore 11.09.13 в 12:03

- И засега нямаме нито един клиент.

proffessore 11.09.13 в 12:03

- Тогава по какви служебни работи отсъстват четирима наши служители?

proffessore 11.09.13 в 12:03

- Кой ги знае – махна с ръка вампирката. - Но това звучи много по-лошо, отколкото: „Те са заети с важна работа”.

proffessore 11.09.13 в 12:04