Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 1

Действие 1

master_nightmare 19.11.13 в 19:35

За моя немалка радост, Майстор Ревел не ми чете поредното конско заради закъснението. По-точно, той просто не забеляза, че съм се мотал някъде цял час. Но смачкания ми външен вид забеляза веднага и ме обсипа с въпроси: казвай, какво се е случило, нападнал ли ме е някой? Всъщност, според мен той беше прекалено обезпокоен, сякаш знаеше, че ме заплашва някаква опасност. Уверявайки се, че никой не ме е нападал, той отново ми напомни непременно да посещавам Майстор Некор. Аз самият нямах нищо против да се заема сериозно с експериментите, защото още от вчера предвкусвах как ще се разхождам из лагера в компанията на няколко въоръжени до зъби неживи. Искаше ми се да видя лицата на Ейнджъл и компания...

proffessore 09.12.13 в 09:59

- Относно твоите способности... Ще проуча резултатите и с Орион ще обсъдим възможните начини за ускоряване на процеса на възстановяване. Но не мога да обещая нищо. Може би просто трябва да се изчака, докато всичко се формира от само себе си.

proffessore 09.12.13 в 09:53

- Ще почакам - с леко сърце отговорих аз. – Важното е, че сега знам, че те ще се върнат.

proffessore 09.12.13 в 09:53

- Щял да почака – недоволно измърмори Майстор Ревел. - Аз нямам време да чакам, войната е под носа ни, а и...

proffessore 09.12.13 в 09:53

Наострих уши, но Майсторът така и не продължи.

proffessore 09.12.13 в 09:53

- Добре, върви при Майстор Некор, той вече те чака. Днес ще се наложи да пропуснеш занятието при скаутите... Всъщност може би ще е по-добре изцяло да се прехвърлиш към изследователския център. Защо да губиш време с тези безполезни занятия?

proffessore 09.12.13 в 09:54

Ами да, правилно, направо ме затворете в клетка, за да не ме заплашва нищо и да не губя време за глупости.

proffessore 09.12.13 в 09:54

- Не бих го нарекъл безполезни - не се съгласих аз.

proffessore 09.12.13 в 09:54

- Ще поговорим за това утре – отвлечено отвърна Майстор Ревел и имах ясното усещане, че той вече отдавна е решил всичко за мен.

proffessore 09.12.13 в 10:18

Исках да поспоря, но не продължих, отлагайки всичко за утре. Сега не бях в такова състояние, че да изложа някакъв друг агрумент освен баналното: „Искам” - а това Майстор Ревел очевидно нямаше да разбере.

proffessore 09.12.13 в 10:19

Майстор Некор се зарадва на появата ми като малко дете. Изглежда не го огорчи дори фактът, че черепът вече няма да е в лабораторията. И скоро разбрах защо. Просто сега той целият изгаряше в очакване на новите опити: местният зоопарк в пристъп на щедрост беше дал не само мъртви обитатели на Прокълнатите земи, но и няколко живи екземпляра. Ученият просто не можеше място да си намери от нетърпение.

proffessore 09.12.13 в 10:19

В залата на лабораторията бяха разположени труповете на няколко животни, които до неотдавна използвахме при тренировъчните боеве в зоопарка. А в ъгъла чакаха реда си две клетки, в едната от които стоеше зъбатия „скокливко”, а във втората - каменна топка, хранеща се с всички видове енергия.

proffessore 09.12.13 в 10:20

- Хайде започвай! - радостно потривайки ръце, нареди Майсторът.

proffessore 09.12.13 в 10:20

Дадоха ми моя артефакт и аз се заех за работа. Първо подложих на въздействие вече познатият ми паяк, записан в справочника на скаутите като „Черната вдовица”. Според мен беше точно онзи паяк, хванат от Велхеор в зоопарка. Уви, след мислената ми команда „вдигни това същество” и без това окълцания труп буквално се разлетя на парченца, обливайки със слуз прекалено любопитния Майстор Некор. А тъй като нямах намерение да си пъхам носа в останките, аз предварително бях отстъпил в другия ъгъл на залата – знае ли човек как ще се държи нежив, направен от толкова нестандартен материал.

proffessore 09.12.13 в 11:06

- Много интересно - промърмори без изобщо да се разстройва Майсторът, като без особен успех почистваше разчорлените си коси от лепкавата зелена слуз.

proffessore 09.12.13 в 11:06

- Надявам се, че днес не планираме да съживяваме отровни гадини? – недоволно попитах аз. - Без подходяща защита няма да го направя.

proffessore 09.12.13 в 11:07

- Не, не - увери ме Майсторът. - Мисля, че се досещам каква е работата. Достатъчни са още няколко опита, за да потвърдят моята теория...

proffessore 09.12.13 в 11:07

- Каква е тя? – заинтересувах се аз.

proffessore 09.12.13 в 11:07

- После, ще говорим после – не отговори той. - Ей, вие двамата, изкарайте зъбатата яма!

proffessore 09.12.13 в 11:07

Уау, и труп на „мелачка” са намерили отнякъде. В действителност това не е яма, а същество с огромна зъбата уста, заравящо се в земята и търпеливо чакащо своята жертва под тънък слой земя или торф. Нещастният пътник минава над притаеното същество и - хоп - пропада до кръста или дори повече право в зъбатата паст. А там вече „ам” и долната половина на тялото я няма – зъбите на съществото мигновено разкъсват и кости, и желязо. И как не, три реда остри игли... Брр...

proffessore 09.12.13 в 11:08

В „незаровено” състояние съществото приличаше на широк метър и половина кожен мях с голям зъбат отвор. Признавам, че си нямах идея как „то”се придвижва - крака, пипала, или нещо подобно не се виждаха.

proffessore 09.12.13 в 11:08

- Съживявай – нареди ми Майсторът.

proffessore 09.12.13 в 11:08

Вече научен от горчивия опит, той се присъедини към мен, заставайки на значително разстояние от трупа, и не сгреши – „мехът” се разлетя на дребни парченца, добавяйки червено към стичащата се зелена слуз.

proffessore 09.12.13 в 11:08

- Логично - измърмори Майстор Некор. - Ей, изкарайте вълка!

proffessore 09.12.13 в 11:08

Тази гадина също я бях виждах в зоопарка - най-обикновен иглен вълк. Мъртъв, разбира се. В живо състояние по размер този звяр достигаше до гърдите ми, а лапата му лесно можеше да счупи гръбнака на кон.

proffessore 09.12.13 в 11:20

- На това би трябвало да проработи - уверено заяви ученият. - Хайде да пробваме.

proffessore 09.12.13 в 11:20

И наистина, този труп не експлодира, а се запали с вече познатият ми ярко червен огън. Плътта изгоря, дори още по-бързо в сравнение с последния път, при скелетите на нещастните Майстори, и пред нас се появи червеният скелет на вълк с мощни челюсти. Съществото застана на четири лапи и някак нелепо помаха с кокалената си опашка.

proffessore 09.12.13 в 11:22

- Великолепно! – подскочи от радост ученият. – Да видим сега какво може!

proffessore 09.12.13 в 11:22

- Ъ-ъ-ъ... кученце, седни – неуверено заповядах аз.

proffessore 09.12.13 в 11:22

Неувереността ми не беше заради послушанието на огромния червен вълк, покрит с остри шипове. Просто не бях сигурен, че матрицата на вложеното в него заклинание ще приеме подобна команда.

proffessore 09.12.13 в 11:31

Кокаленият вълк седна на задника си и - о, чудо! - въпросително наклони глава.

proffessore 09.12.13 в 11:31

- Изглежда ти намерихме подходящ пазач - намигна ми Майстор Некор. - По-добре такова сладко кученце, отколкото няколко ходещи по петите ти човешки скелета.

proffessore 09.12.13 в 11:32

- Нямам нищо против - с готовност се съгласих аз.

proffessore 09.12.13 в 11:32

Според мен такова „кученце” изглеждаше дори по-страшно, отколкото обичайните човешки скелети. Въпреки че за мен скелетите бяха станали обичайни едва след разходката през Великото гробище и земите на вампирите. Успях да се нагледам дотам, че вече „ми беше все едно”.

proffessore 09.12.13 в 11:44

- Тогава човешките скелети ще остават при мен в лабораторията – радостно се усмихна ученият.

proffessore 09.12.13 в 11:45

Ама че хитрец.

proffessore 09.12.13 в 11:45

- Да видим какви команди има още в матрицата му - предложих аз.

proffessore 09.12.13 в 11:45

Трябва да призная, че вълкът успя много да ни изненада. Не знам от какво се беше ръководил създателят на артефакта, но вложеното в четирикракия приятел заклинание съществено се различаваше от тези, които управляваха човешките скелети. Той разбираше абсолютно всички команди, характерни за обучени кучета и питомни домашни животни. В Лита аристократите често отглеждаха пухкави, пернати, а понякога и люспести домашни любимци и дори наемаха друиди специално, за да ги обучат на добри маниери. Между другото, в столицата дори беше открита цяла мрежа от фирми, предоставящи подобни услуги, и друидите печелеха добре от това. И признавам, техните услуги си струваха парите. Виждал съм какво правеше малкият пухкав коан на бившата ми приятелка Лиз – май само да готви не можеше! Носеше чехли и почти всякакви други предмети, стига да имаше сила да ги вдигне, премяташе се през глава, подскачаше, преструваше се на умрял. Вярно, че това се обясняваше и с природната предразположеност на коаните към емпатията, но ето че и моят нов любимец можеше да възприема мислени команди. Вълкът ходеше на задни крака, скачаше, премяташе се, само глас нямаше по очевидни причини. А ноктите му се оказаха толкова силни, че той само за пет минути успя да изрови неголяма дупка направо в каменния под.

proffessore 09.12.13 в 12:10

- Чудесен домашен любимец.

proffessore 09.12.13 в 12:10

Вече се представях как ще го покажа на приятелите си и най-вече на „водните”. Трябваше само да подбера такъв момент, че появата на „кученцето” да изглежда наистина ефектна.

proffessore 09.12.13 в 12:10

- Само не забравяй, че това все пак не е живо същество - напомни Майстор Некор. - Не се отнасяй с него като с домашно кученце.

proffessore 09.12.13 в 12:11

Ох, я го виж ти. Макар че си признавам, вече си представях как скелетът спи пред вратата и охранява съня ни. Е, или че се преструва на заспал.

proffessore 09.12.13 в 12:23

- Ще те нарека...

proffessore 09.12.13 в 12:23

Не се виждах в огледало, но се обзалагам, че усмивката ми изглежда зловеща.

proffessore 09.12.13 в 12:23

- Велхеор, съкратено - Велик.

proffessore 09.12.13 в 12:23

- Какво те накара да избереш точно това име? - с любопитство попита Майсторът.

proffessore 09.12.13 в 12:24

- В чест на един... не приятел, а да кажем, познат. Ще ми е приятно да ги командвам. Велхеор, седни! Велхеор, изпълнявай!

proffessore 09.12.13 в 12:24

Приятно е, дракон да ме одере!

proffessore 09.12.13 в 12:24

- Е, хайде да ти видим питомеца в действие.

proffessore 09.12.13 в 12:24