Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 7

Действие 7

proffessore 17.11.13 в 12:25

На сутринта Алиса отново беше тръгнала преди да се събудя. Най-удивителното беше, че и Чез беше изчезнал някъде, въпреки че досега никога не беше го правил. За тези няколко дни във форт Скол бях успял да отвикна да съм сам и сега се чувствах малко неуютно. В главата ми постоянно се въртяха мисли за Наив, многократно си припомнях сблъсъка с „водните”, чудейки се кое по-точно направих не както трябва.

proffessore 17.11.13 в 12:45

„Всичко – мислех си ядосано, - всичко направих не както трябва. И как стана така, че способностите ми към Занаята се върнаха за малко? Мистерия!”

proffessore 17.11.13 в 12:46

До закуска оставаше около половин час и реших, докато все още има свободно време, да отскоча до библиотеката да си побъбря с Велес.

proffessore 17.11.13 в 12:46

Поставяйки ключа в ключалката, аз дръпнах вратата към себе си и за пореден път се оказах в царството на книгите.

proffessore 17.11.13 в 12:46

- Зак – изскочи насреща ми Велес. – Добре, че си решил да дойдеш днес, изясних някои работи!

proffessore 17.11.13 в 12:54

- За артефакта или за Пазителите? – попитах веднага.

proffessore 17.11.13 в 12:54

- Съжалявам, но само за Пазителите. Затова пък информацията не е просто море, а цял океан! Представи си: така наречените пазители под един или друг вид се споменават практически във всеки свят. Между другото, както и Хората на съдбата.

proffessore 17.11.13 в 12:55

- Това вече е интересно – зарадвах се аз. – А къде е Велхеор? Може и той да иска да чуе.

proffessore 17.11.13 в 12:56

- Безполезно е – махна с ръка Велес. – Дори не е ял, откакто е дошъл тук. Обикаля из рафтовете, посветени на нашия свят и няколко други, избрани по известен само на него критерий.

proffessore 17.11.13 в 13:03

Може пък да е за добро. Въпреки че Велхеор винаги е бил на наша страна, никога не му се доверявах напълно. Интуицията ми буквално крещеше, че в главата на вампира винаги е каша и самият той отдавна не е наясно какво точно иска.

proffessore 18.11.13 в 09:07

- Да седнем на масата, разговорът ще е дълъг - покани ме библиотекарят.

proffessore 17.11.13 в 13:49

Съдейки от моите наблюдения, мебелите се появяваха на кое да е място в библиотеката в зависимост от желанието на Велес и всеки път изглеждаха по различен начин. Днес бяха солидна широка маса с не по-малко солидни столове. Точно това, което беше нужно за един сериозен разговор.

proffessore 17.11.13 в 13:49

- Ще започна малко по-отдалече - предупреди Велес, въртейки се нервно на твърдия стол. - Както вече знаем, във вселената съществуват множество светове. Хора и прочие същества, често само външно приличащи на хора, са се научили да пътуват между световете, но този процес се явява противоестествен за вселената. Всеки свят усеща пришълците и с всички сили се старае да се защити от тях. Ти вече си успял да го усетиш това на гърба си, когато си използвал Фонтана на съдбата. С всеки изминал миг светът става все по-враждебен към новодошлите, опитвайки се да ги убие, смачка, унищожи. В същото време са се появили Хората на съдбата, способни след определено време да приучат чуждия свят към своето присъствие. На тях им било необходимо просто да издържат известно време и светът ги приемал.

proffessore 17.11.13 в 13:50

Пред очите ми веднага се появиха световете, които посетихме с Алиса. Да, това си беше пътешествие, и то какво. Не знам колко време е необходимо на света да признае Човека на съдбата, но аз не бих издържал толкова дълго.

proffessore 17.11.13 в 13:51

- Нищо ново не ми казваш – обадих се нетърпеливо. - За съжаление, не разполагам с много свободно време...

proffessore 17.11.13 в 13:51

- Просто ти напомнях, считай го за предисловие – усмихна се Велес. - Така че, когато Хората на съдбата станали повече, отколкото са звездите в небето, възникнал сериозен проблем - те скитали между световете, правели каквото си искат, и за тях нямало никакъв контрол. Във Вселената има множество светове, всеки се е развивал по различен начин, и често пришълците от единия свят се оказвали богове в другия. И мнозина са използвали своите знания и способности съвсем не за добро. Историята мълчи по въпроса на кого му е хрумнало да създаде общество, което да защитава спокойствието на световете. Мисля, че подобна идея може да се е родила в много глави едновременно. Постепенно тези общества се разраствали и обединявали, обхващайки все повече и повече светове. Наричали се по различен начин, но постепенно се оформило едно наименование - Пазителите. Те защитавали спокойствието на световете, като не позволявали на Хората на съдбата да правят всичко, което си намислят. Разбира се, гръбнакът на обществото бил от също такива Хора на съдбата.

proffessore 17.11.13 в 13:54

Предполагах нещо подобно. Все пак някой би трябвало да следи за реда в различните светове. А на библиотекаря браво, явно не само периодично цитира книги дума по дума, а и чете директно от тях - кой знае колко дълбока е станала връзката му с това място.

proffessore 17.11.13 в 14:01

- А нещо за Храма на Пазителите?

proffessore 17.11.13 в 14:01

- С това е по-сложно. Той, както и библиотеката, е разположен между световете. Сам разбираш, че в нито една книга няма да има точни инструкции как да попаднеш в толкова важно място. Това е старателно пазена тайна. Мисля, че единственият шанс да попаднеш там е да намериш Пазител, който да те отведе там.

proffessore 17.11.13 в 14:05

За момент се замислих.

proffessore 17.11.13 в 14:05

- Хей, а дали в нашия свят също има Пазител? Интересно, кой ли е той?

proffessore 17.11.13 в 14:06

- Това вече не знам - сви рамене Велес. - Може да се окаже всеки – и император, и работещ на полето селянин. Още един интересен факт: Пазителите много старателно крият истинските си имена, предпочитайки да се наричат с имената на световете, от който произхождат. Или по длъжността, заемана в тяхното общество, а може и по някое качество.

proffessore 17.11.13 в 18:30

- Как така? - не разбрах аз.

proffessore 17.11.13 в 18:30

- В летописите има много примери: Пазителят на скръбта, Пазителят на Земята, Пазителят на Седемте океана. Забележи, думата „свят” отсъства, изглежда, че те си имат някакви свои кодови думи както за имената на световете, така и за длъжностите в Храма.

proffessore 17.11.13 в 18:30

- Да, добре са се прикрили - признах аз. - Е, как тогава да ги намеря?

proffessore 17.11.13 в 18:35

- Ще се изненадаш, но за идентифициране използват пръстени, подобни на тези, които при нас се използват за развиване на магическите способности на децата. Само изглеждат малко по-различно, приличат на зелено стилизирано човешко око.

proffessore 17.11.13 в 18:36

Наистина, при нас в училищата използваха нещо подобно. Така наречените ученически пръстени, между другото, измислени от същите тези побъркани Майстори. Вярно, бяха червени на цвят, тъй като работеха с елемента огън - най-емоционалният и от всички най-лесно проявяващият се. А и окото на ученическите пръстени не приличаше на човешко. Любопитно, от какво ли се е ръководил Майсторът преди четиристотин години, когато е разработвал външния вид на тези артефакти?

proffessore 17.11.13 в 18:44

- Е, все е нещо - въздъхнах аз. - Има от какво да започнем.

proffessore 18.11.13 в 08:24

- Засега това е всичко. Да продължавам ли търсенето на Храма?

proffessore 18.11.13 в 08:25

- Да – потвърдих аз. - И също така опитай да събереш повече информация за Коридора на съдбата. Чувствам, че ми предстоят доста посещения там.

proffessore 18.11.13 в 08:25

Станах от стола, но на половината път до вратата внезапно се сетих:

proffessore 18.11.13 в 08:25

- Между другото, Невил идвал ли е?

proffessore 18.11.13 в 08:25

- Не, все още не се е появявал - загрижено отвърна библиотекарят. - Това вече става странно.

proffessore 18.11.13 в 08:26

- Наистина - съгласих се аз. - Мислех, че всеки ден ще се интересува за здравето на брат си. Може да се е случило нещо?

proffessore 18.11.13 в 08:28

Спомняйки си за състоянието на Наив, неволно се натъжих. Може пък да е по-добре, че Невил не е тук - не се налага да му съобщавам лоши новини.

proffessore 18.11.13 в 08:29

- Добре, ще мина малко по-късно. Много са ни натоварени дните във форта...

proffessore 18.11.13 в 08:29

Пазителят кимна разбиращо.

proffessore 18.11.13 в 08:29

- Разбира се. Да предам ли нещо на Велхеор?

proffessore 18.11.13 в 08:29

- Няма да го разсейваме – усмихнах се аз. - Колкото е по-зает, толкова по-малко проблеми от него.

proffessore 18.11.13 в 08:30

Едва затворих вратата на библиотеката и тя веднага се отвори отново, но този път навън – към коридора на казармата.

proffessore 18.11.13 в 08:30

- Какво си се заключил?! - извика Чез, втурвайки се в стаята, като едва не ме събори на земята.

proffessore 18.11.13 в 08:44

- Ходих в библиотеката - отговорих спокойно. – А ти къде беше? Измъкна се някъде.

proffessore 18.11.13 в 08:44

- Изтичах да разбера как е Наив.

proffessore 18.11.13 в 08:44

Браво на Чез!

proffessore 18.11.13 в 08:44

- И как е той? - попитах обезпокоено.

proffessore 18.11.13 в 08:44

- Засега е в безсъзнание, но друидът ме увери, че всичко ще е наред. Просто е приспан, за да се ускори процесът на възстановяване. Знаеш, че друидите почти не могат да лекуват нисши вампири, така че основната надежда е в собствената им регенерация. Между другото, тези проклети хапчета са създадени точно с цел да усилят този процес.

proffessore 18.11.13 в 08:45

- Успокои ме - въздъхнах с облекчение.

proffessore 18.11.13 в 08:45

- Затова и бягах - ухили се Чез. - Между другото, сега вече знаем какво се случва с вратата, когато отваряш прохода към библиотеката. Беше здраво блокирана, дори се опитах тихичко да я разбия.

proffessore 18.11.13 в 08:46

Не си представях как може „тихичко” да се разбива врата, но фактът, констатиран от Чез, безусловно беше интересен.

proffessore 18.11.13 в 08:49