Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 2

Оглавление

Сбросить всё

←

→

Русский оригинал	Перевод на болгарский
Сожалеем, но текст оригинала доступен только зарегистрированным пользователям.	Действие 2 master_nightmare 19.11.13 в 19:35 0
	Всички дружно посрещнахме утрото в кухнята. Ужасната воня и писъците на гнусните гърчещи се твари изобщо не предизвикваха добро настроение. А и откъде да се вземе, когато знаеш, че цели три седмици ще ставаш преди изгрев и ще се потиш в това неприятно място. Mandor 10.12.13 в 06:01 0
	- Благодаря ти, Чез - раздразнено изръмжах аз, размахвайки огромния сатър. - Сега ще посрещаме веселите сутрини в ада не две, а цели три седмици. Толкова ли ти беше трудно да премълчиш? Mandor 10.12.13 в 06:03 0
	- Невъзможно - моментално отвърна Чез. - Той направо ме вбесява. Но виж, въображението на нашия сержант никакво го няма. Само два варианта за наказание? Нищо работа! Mandor 10.12.13 в 06:04 0
	- Радвай се, че не измисли нещо по-гадно - изсумтя Алиса и сръга Чез с лакът. - Добре, а къде ти е солидарността? Сега всяка сутрин ще ставаме заедно. На мен със сигурност вече няма да ми е толкова неприятно. Mandor 10.12.13 в 06:14 0
	Чез се разсмя. Mandor 10.12.13 в 06:14 0
	- Е, щом няма да ти е неприятно, тогава - разбира се! Готов съм да стоя денонощно в кухнята. Mandor 10.12.13 в 06:14 0
	Уви, целият сарказъм на фразата потъна в писъка на поредната партида стоноги. Mandor 11.12.13 в 15:45 0
	- Затова пък тук със сигурност не ни подслушва никой - отбеляза Алиса. - Всяко използване на магия ще развали стоногите така, че миризмата ще стане просто нетърпима. Mandor 11.12.13 в 15:46 0
	Чез поправи превръзката, прикриваща устата и носа му. Mandor 11.12.13 в 15:46 0
	- Значи сега изпускат благоухания, така ли? Mandor 11.12.13 в 15:47 0
	- Повярвай ми, това нищо не е - увери го вампирката. - Виж, ако… Mandor 11.12.13 в 15:47 0
	- Я да видим! - радостно възкликна Чез и създаде пред себе си малка Огнена топка. Mandor 11.12.13 в 15:47 0
	Ох, какъв писък нададоха тези сини твари! Той проникваше до мозъка на костите, предизвиквайки главоболие още в първата секунда. А пък вонята… Mandor 11.12.13 в 15:48 0
	Триейки насълзените си очи и опитвайки се да дишаме през устата, ние се втурнахме към изхода. Mandor 11.12.13 в 15:48 0
	- Чез, ти си идиот! - изръмжа Алиса, когато се озовахме на улицата, и в следващия момент се закашля. Mandor 11.12.13 в 15:49 0
	- Пфу - съгласих се аз. - Идиот си. Mandor 11.12.13 в 15:49 0
	- Кхъ, кхъ - виновно отвърна Чез. Mandor 11.12.13 в 15:49 0
	Едва успяхме да дойдем на себе си и седнахме на тревата да си поемем дъх, когато на входната врата се появи силуета на готвачката. А после се раздаде рев, който заглуши писъците на стоногите, а и моите мисли също: Mandor 11.12.13 в 15:50 0
	- Кой направи това, некадърници?! Сто пъти ви се каза, че не трябва да използвате заклинания на територията на кухнята! Mandor 11.12.13 в 15:51 0
	Ние с Алиса едновременно посочихме Чез и за всеки случай изпълзяхме по-далеч. Mandor 11.12.13 в 15:51 0
	- Предатели - обиди се той. Mandor 11.12.13 в 15:51 0
	За габаритите си тази жена се оказа учудващо пъргава. Готвачката подскочи към приятеля ми преди той да успее да реагира, хвана го за яката и го вдигна във въздуха. Mandor 11.12.13 в 15:52 0
	- Аз без да искам! - моментално изпищя Чез. Mandor 11.12.13 в 15:52 0
	- Не ми пука! Сам ще изхвърлиш развалените стоноги! Mandor 11.12.13 в 15:53 0
	С тези думи тя преспокойно метна Чез обратно през кухненската врата. Съдейки по удивителната лекота, с която готвачката вдигна моя не особено слаб приятел, ако се понапрегнеше, можеше да жонглира с мен и Алиса. Веднага си спомних за нашия приличащ на планина познат от Крайдол, който притежаваше ресторант. С какво ли ги хранят в тези кухни? Mandor 11.12.13 в 15:55 0
	- А вие двамата стойте тук и не си мислете да помагате на този идиот - нареди ни готвачката. - Ще го отуча да прави глупости. Mandor 11.12.13 в 15:55 0
	- Дори не сме и помисляли - честно отвърнах аз. Mandor 11.12.13 в 15:56 0
	От кухнята се носеха такива миризми, че не бих могъл да вляза там и при най-голямо желание. Затова пък готвачката спокойно влезе обратно и дори не се намръщи. Между другото, на лицето й нямаше превръзка; изглежда, че миризмата на стоногите не я вълнуваше особено. Mandor 13.12.13 в 05:52 0
	- Как мислиш, дали Чез е припаднал от тази воня още по време на полета или едва след приземяването? - смръщи носле Алиса. Mandor 13.12.13 в 05:52 0
	- Като гледам как го метна готвачката, може и да умре след такова приземяване - отвърнах загрижено. - Тя да не би случайно да е роднина на Гръм? Mandor 13.12.13 в 05:53 0	+1
	- Не сме си говорили с нея - отвърна вамприрката, премести се по-близо до мен и ме прегърна. - Я виж, за пръв път от дълго време насам останахме сами. Mandor 13.12.13 в 06:12 0
	Сами, без да броим неподвижно седящия до входа костен вълк. Освен това седяхме на тревата срещу кухнята, а тук едва ли можеш да се почувстваш комфортно. Около нас нямаше хора - кой ще се разхожда покрай най-смърдящото място в целия форт - но усещането за чужди погледи сякаш ме натискаше по тила и ми пречеше да се отпусна. Mandor 13.12.13 в 06:14 0
	- Знаеш ли, аз много мислих… За нас двамата и за живота изобщо… Mandor 13.12.13 в 06:15 0
	Почувствах, че ще последва поредното откровение на вампирката и се зарадвах на факта, че вече съм седнал. Mandor 13.12.13 в 06:15 0
	- Всичко това са глупости - неочаквано заяви Алиса. - Спорове, спорове… Та това са дреболии! Mandor 13.12.13 в 06:16 0
	Премълчах със затаен дъх, очаквайки продължението, но вече интуитивно се досещах за оптимистичния край на този разговор. Mandor 13.12.13 в 06:16 0
	- Та ти изпълняваше молбата на Келнмиир да мълчиш за всичко. Това беше негов избор, не твой… Mandor 13.12.13 в 06:17 0
	Охо, решила е да започне отдалеч. Mandor 13.12.13 в 06:17 0
	- Не се сърдех на теб, повярвай - леко запъвайки се, произнесе Алиса, галейки ме по ръката. - По-скоро на себе си. Извинявай за избухването ми… Толкова е глупаво… Mandor 13.12.13 в 06:18 0
	Да! Mandor 13.12.13 в 06:18 0
	- Няма страшно - аз успокоително прекарах ръка по косата й. - Важното е, че сега сме заедно… Mandor 13.12.13 в 06:19 0
	Вампирката поривисто се притисна към мен… и от отворената врата на кухнята изтича Чез с огромен леген вонящи на дракон знае какво стоноги. Без да забавя крачка, той прелетя покрай нас, мърморейки си под нос: Mandor 13.12.13 в 06:20 0
	- Три, четири, пет… Mandor 13.12.13 в 06:20 0
	След като се отдалечи на прилично разстояние, той метна легена на земята и моментално го подпали с Огнена топка. Чез толкова бързаше, че заедно с развалените стоноги унищожи и металния леген, който се разтече по земята в блестяща локвичка. Mandor 13.12.13 в 06:22 0
	- Ох, как ми се повдига - простена приятелят ми, строполявайки се на земята до нас. - Да не говоря гадости преди ядене, но не съм повръщал така от рожденния ми ден. Нали помниш, тогава така се напихме с момичетата… Mandor 13.12.13 в 06:23 0
	- Какви момичета?! - моментално се заинтересува Алиса. Mandor 13.12.13 в 06:23 0
	- Измисля си - припряно отвърнах аз. - За пръв и последен път се напихме съвсем неотдавна, в Крайдол. Казват, че създадения от мен в алкохолен делириум кактус вече е успял да стане местна забележителност, за разлика от скулптурата на Чез. Mandor 13.12.13 в 06:24 0
	- Нищо не разбирате от изкуство - измърмори Чез в отговор. - И нямаше защо да я унищожавате… Mandor 13.12.13 в 06:25 0
	На вратата се появи готвачката. Mandor 13.12.13 в 06:25 0

Следующая страница →