Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 0

Действие 0

master_nightmare 19.11.13 в 19:35

Даркин беше затънал до шия в бумагите и вече трети ден се опитваше да организира работата на Ордена. А съвсем доскоро искрено вярваше, че бързо ще се оправи с работата и ще може да изпълни даденото на Алиса обещание – да се спусне в канализацията и да се срещне с дневните вампири. Уви, проблемите изскачаха отвсякъде, и решавайки един, Даркин веднага получаваше десетина нови. Колкото и да е странно, сътрудничеството с троловете се уреди много лесно - всички необходими инструкции вече бяха предварително подготвени от госпожа Елиза. Даркин само трябваше да потича малко из града, за да завери някои документи и да се договори с работодателите. Сега тролове и нисши вампири работеха като пазачи и бодигардове заедно, формирайки смесени групи. Все пак ловкостта и изострените сетива на вампирите заедно със силата и имунитета към магията на троловете ги правеше универсален екип, способен да се противопостави на почти всеки (освен на Майсторите, разбира се). А благодарение протекциите на Висок дом Никерс стойността на услугите на подобни екипи нарасна съществено, което не можеше да не радва троловете. В началото Даркин сериозно се притесняваше от конфликт с каменните глави, защото на практика те бяха почти насилствено присъединени към Ордена, но всичко се размина - троловете се оказаха сговорчиви момчета, които не се замисляха особено за такива дреболии като политиката. Работа има, пари има, храна има - значи животът е прекрасен!

proffessore 21.11.13 в 13:38

- Даркин, дойдоха още два вампира. Жадуват колкото може по-бързо да започнат работа – надникна в кабинета Мари.

proffessore 21.11.13 в 13:38

- Действай както обикновено: дай им амулети на Ордена и ги прати при Догрон да ги разпредели по обекти.

proffessore 21.11.13 в 13:38

След подписване на договора с троловете Даркин незабавно уволни един от нисшите вампири, отговарящ за разпределението на работните места, и постави на негово място предводителя на троловете. Разбира се, наложи се да разширят вратите в цялата сграда, но си струваше - тролът се оказа отличен работник. Въпреки че Догрон загуби ръката си благодарение на Даркин, той изобщо не се разстройваше по този повод и дори не беше обиден. И това въпреки факта, че нито един друид не можа да възстанови изгубената му ръка, защото обикновената магия изобщо не действаше на троловете. Както неотдавна се изясни, единственото изключение беше магията на пръстените на нисшите вампири. Между другото, по този повод при Даркин дори идваха двама странни дебели Майстори от Академията – задаваха въпроси и предлагаха сътрудничество при експерименти с артефакти. Без да мисли много, Даркин се съгласи да се отбие в лабораторията им, за да мине изследвания след използване на пръстена. Така в плановете му за седмицата се появи и посещение в Академията, при това Даркин искаше да отиде колкото се може по-скоро, и това изобщо не беше заради притеснения за здравето си. Просто той винаги беше искал да посети Академията и не можеше да пропусне такъв шанс.

proffessore 21.11.13 в 14:09

Даркин надникна в приемната.

proffessore 21.11.13 в 14:10

- Мари, какво още имаме за днес?

proffessore 21.11.13 в 14:14

- Среща с представители на един от най-големите градски складове.

proffessore 21.11.13 в 14:14

- И какво, нямат пари за нормална охрана? - изуми се Даркин.

proffessore 21.11.13 в 14:15

- Имат, разбира се. Просто такива големи и сериозни предприятия предпочитат да не се ограничават единствено със защитни заклинания. Все пак е къде по-спокойно да разчитат не само на бездушна магия, но и на живи пазачи.

proffessore 21.11.13 в 14:15

Даркин кимна в съгласие.

proffessore 21.11.13 в 14:15

- Щом има много пари, защо да не се подсигури сериозна безопасност? Заклинания, тролове, вампири, пък дори и дракони, ако има достатъчно пари.

proffessore 21.11.13 в 16:07

- Какво, и дракон ли може да се наеме?! – ококори се Мари.

proffessore 21.11.13 в 16:07

- Е, казах го само за да бъда духовит – смути се Даркин. - Кога ще дойдат?

proffessore 21.11.13 в 16:13

Вампирката се изкикоти:

proffessore 21.11.13 в 16:14

- Майтапиш ли се? Такива хора не идват, те единствено викат при себе си.

proffessore 21.11.13 в 16:14

- Кхъ... е, и кога би трябвало да съм при тях?

proffessore 21.11.13 в 16:14

- Ами, след десет минути - сбърчи чело Мари.

proffessore 21.11.13 в 16:57

- Какво?! - подскочи Даркин. – Защо не каза досега?!

proffessore 21.11.13 в 16:57

- Нещо забравих - сви рамене вампирката, като дори не опита да се направи на виновна. – Работата е необичайно много, а и още не съм се научила да си разпределям правилно времето. С тези темпове скоро и аз самата ще се нуждая от помощничка.

proffessore 21.11.13 в 16:58

Тя казваше самата истина. Работата наистина беше много и въпреки опасенията на Даркин, Мари се справяше нелошо с цялата тази каша, само от време на време допускаше дребни грешки. Както сега.

proffessore 22.11.13 в 13:22

- Давай бързо адреса - напомни той. - Ще притичам, рядко пада такова нещо. Хората са важни, със сигурност не обичат да чакат. А ако изпусна тази сделка - той неволно потръпна, - госпожа Елиза ще е много недоволна.

proffessore 22.11.13 в 13:22

Получил подробни инструкции от Мари, Даркин наметна плаща си и побърза за срещата с представителите на складовата компания. Съдейки по адреса, сградата се намираше недалеч от Академията, така че след преговорите той с чиста съвест можеше да се отбие и там. Пътьом, така да се каже.

proffessore 22.11.13 в 13:27

Извисяващата се над града кула привличаше вниманието на вампира и постоянно му напомняше за детската мечта - да стане истински Майстор. Да управлява стихиите, да създава невероятни заклинания и да бъде уважаван... човек. За съжаление нито едно от тези неща не му беше достъпно, което изобщо не му пречеше да задоволи любопитството си и да посети това вълшебно място.

proffessore 24.11.13 в 10:57

Офисът на компанията, притежаваща мрежа от най-скъпите складове в града, се намираше в центъра, точно до площад Седемте фонтана. С нищо незабележимо златно здание, без каквито и да са излишества от рода на индивидуален климат или красиви визуални ефекти. Средно скъпа украса, но като че ли някак на място.

proffessore 24.11.13 в 10:58

На входа Даркин го посрещнаха пазачи и с неочаквана учтивост го въведоха в просторна зала. Зад огромна маса, явно предназначена за няколко стотин души, сега седеше само един човек.

proffessore 24.11.13 в 10:59

- Седнете - любезно покани той Даркин и с жест нареди на пазачите да напуснат.

proffessore 24.11.13 в 10:59

„Интересно, дали специално ме приема точно в тази зала, за да направи впечатление?” – помисли си вампирът, докато внимателно разглеждаше своя работодател.

proffessore 24.11.13 в 11:00

Стройният тъмнокос мъж с тънки аристократични черти на лицето и орлов нос изглеждаше много внушително. Във всяко движение и поглед си личеше навика да командва, и нещо подсказваше на Дъркин, че заповедите на този човек винаги се изпълняваха стриктно.

proffessore 23.01.14 в 13:32

„Не прилича на собственик на обикновен, пък дори и да е най-скъп, склад в столицата” - реши Даркин, разполагайки се на един от столовете, който се оказа удобно меко кресло.

proffessore 24.11.13 в 11:00

- Ще обядвате ли с мен?

proffessore 24.11.13 в 11:01

- Благодаря, но ще трябва да ви откажа, бих искал да пристъпим направо на въпроса.

proffessore 24.11.13 в 11:01

Даркин едва не зажумя от собствената си дързост, но вече нямаше как да върне думите си.

proffessore 24.11.13 в 11:01

- Добре - лесно се съгласи мъжът, остави приборите си и попи ъгълчетата на устата си със салфетка. - Както вече знаете, моето име е Александър Ардок Митис...

proffessore 24.11.13 в 11:01

„Главният съветник на покойния Император?! – изненада се Даркин. - Изглежда Мари и за това също забрави да спомене!”

proffessore 24.11.13 в 11:02

- Разбира се, знам...

proffessore 24.11.13 в 11:02

- Висок дом Митис от древни времена осигурява банковите услуги и услугите по съхранение на ценни вещи на столичната аристокрация. Ние притежаваме множество складове из цяла Лита и извън нея. Като става дума не за обикновени складови помещения, а за защитени по последна дума на магията елитни хранилища.

proffessore 25.11.13 в 11:58

Даркин кимна разбиращо. Е, най-малкото много се постара да добие разбиращ вид.

proffessore 25.11.13 в 11:59

- В момента ситуацията в Империята е сложна поради предстоящата война. Мнозина искат да се възползват от нестабилността в страната и да прекарат набързо дребните си далавери. До нас достигнаха слухове, че някой се кани да нападне едно от нашите хранилища. Ето защо решихме да се презастраховаме и като допълнение към най-новите защитни разработки на Академията да наемем и вас. Все пак гаранцията на Висок дом Митис е достатъчно сериозна препоръка, а освен това... чух, че сега към вас работят и тролове?

proffessore 25.11.13 в 11:59

- Точно така – с гордост потвърди Даркин. - Сега в охраната работят смесени групи от вампири и тролове, това прави нашата работа много по-ефективна. Ако ви е удобно, донесох със себе си типови договори...

proffessore 25.11.13 в 12:00

- Не ме устройват типови договори - поклати глава аристократът. - Моите съветници съставиха индивидуален договор - той плъзна една папка към вампира. - Моля, запознайте се.

proffessore 25.11.13 в 12:01

Даркин известно време внимателно изучаваше документите. На първо четене в очите веднага се набиваше сумата на контракта и останалите точки буквално избледняваха, но вампирът се взе в ръце и препрочете всичко още веднъж.

proffessore 25.11.13 в 12:01

- Като цяло е добре. Притеснява ме само точката за обезщетение, при нас обикновено тя е в размер на стойността на откраднатото, а тук е завишена сто пъти.

proffessore 25.11.13 в 12:02

- Виждате ли, нашият Дом предоставя услуги вече от няколко стотин години. В случай на кражба това ще удари толкова силно по нашата репутация, че щетите ще са просто непоправими. Плащаме добри пари за услугите ви и тази сума за обезщетение е само гаранция за вашето сериозно отношение към работата. Ако вие и Дом Никерс не сте уверени в собствените си сили, тогава нека забравим за моето предложение и да се разделим.

proffessore 25.11.13 в 12:02

Даркин не очакваше такъв натиск и за известно време застина, опитвайки се да събере разпръснатите си мисли.

proffessore 25.11.13 в 12:02

- Разбира се, ние можем да дадем гаранции...

proffessore 25.11.13 в 12:03

- Е, това вече е чудесно. Тогава да подпишем договора и да започнем нашето взаимоизгодно сътрудничество.

proffessore 25.11.13 в 12:05

Малко по-късно Даркин напусна сградата с купчина подписани документи в ръка и свито от лошо предчувствие сърце. Вампирът не го напускаше усещането, че по някакъв начин го бяха излъгали, само дето не можеше да разбере в какво точно.

proffessore 25.11.13 в 12:22

„Е, госпожа Елиза ще се върне и лично ще види. В политиката засега не съм много добър, а и едва ли някога ще бъда – размишляваше вампирът. – Да се надяваме, че Александър Митис ще има по-интересни занимания от това да прави номера с охраната на склада.”

proffessore 25.11.13 в 12:23

Съгласно договора Орденът беше длъжен да започне охраната на склада още същата нощ и вампирът трябваше колкото се може по-бързо да издаде съответните разпореждания, но просто не можеше да отложи посещението си в Академията. Кулата буквално го зовеше.

proffessore 25.11.13 в 12:23