Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 6

Действие 6

master_nightmare 19.11.13 в 19:37

- Ама че шум вдигнахте – каза Велхеор, посрещайки ни на брега. - По-точно, бълбукане.

proffessore 04.02.14 в 13:00

Вампирът седеше на един клон и изглежда искрено се наслаждаваше на зрелището.

proffessore 04.02.14 в 13:00

- Много смешно – изсумтях аз. - А не ни помогна, защото...

proffessore 04.02.14 в 13:01

- Непременно ли ти трябва причина? – насмешливо попита вампирът.

proffessore 04.02.14 в 13:01

Свих рамене.

proffessore 04.02.14 в 13:01

Всъщност, толкова ли беше важна причината, щом аз така или иначе не разчитах особено на него. И между другото...

proffessore 04.02.14 в 13:01

- Ставаш предсказуем - казах отмъстително.

proffessore 04.02.14 в 13:01

- Трудно ли беше да ни помогнеш?! - намеси се Ейнджъл, нахвърляйки се с юмруци на Велхеор.

proffessore 04.02.14 в 13:01

Явно непредвиденото къпане доста го бе изкарало от релси, защото никой с глава на раменете си не би се нахвърлил на Висш вампир, без да има зад гърба си малка армия. А още по-добре голяма.

proffessore 04.02.14 в 13:02

Велхеор хвана Ейнджъл за яката като непослушна домашна коана, разтърси го и го захвърли настрани. Тази кратка схватка мигновено повдигна настроението и на мен, и на Стил, и на нисшите вампири, запознали се със сина на Митис едва днес. Мисля, че дори и Велик, ако не беше нежив, щеше да изпита удоволствие от това зрелище.

proffessore 04.02.14 в 13:02

- Огледайте внимателно – заповядах на вампирите. - Но не се губете от поглед. По принцип тук вече не са Прокълнатите земи, но знае ли човек какво има.

proffessore 04.02.14 в 13:02

- Тук е чисто – увери ни Стил.

proffessore 04.02.14 в 13:02

- Предполагам, защото съществата от реката не са пуснали никого на тази страна – мрачно каза седналият на земята Ейнджъл.

proffessore 04.02.14 в 13:02

Докато изсушавахме дрехите си с помощта на подходящи заклинания, аз се обърнах към Велхеор:

proffessore 04.02.14 в 13:02

- Намери ли вече съобщението, оставен от Келнмиир?

proffessore 04.02.14 в 13:03

- Намерих го – лекомислено отвърна вампирът. - Пише, че по-нататък има няколко входа към подземните тунели. Докато стигнем до тях, той ще ги огледа и ще ни остави подробен маршрут със следващото съобщение.

proffessore 04.02.14 в 13:03

- Добре се справя - каза Стил. - Жалко само, че не се е сетил да използва тази ваша специална система от знаци, за да ни предупреди за онези подводни създания.

proffessore 04.02.14 в 13:03

- Може и да ни е предупредил - замислено каза вампирът. – На онзи бряг имаше нещо от рода на: „Пазете се от подводните същества, те реагират на топлината на телата” - но аз си помислих, че просто вятърът е счупил клона.

proffessore 04.02.14 в 13:03

Ейнджъл буквално изрева:

proffessore 04.02.14 в 13:04

- Заради теб едва не ме изядоха!

proffessore 04.02.14 в 13:04

Дори не бях сигурен дали Велхеор е видял това съобщение от Келнмиир или си го беше измислил. А и на кого му пукаше, щом това така или иначе нямаше да промени нищо?

proffessore 04.02.14 в 14:12

- Добре дошъл в моя свят, аз постоянно съм така - казах насмешливо.

proffessore 04.02.14 в 14:12

- Борейки се с огромни пипала? - нервно попита Ейнджъл.

proffessore 04.02.14 в 14:12

В един момент дори ми стана жал за сина на Митис, седнал на земята и напразно опитващ се да изчисти ливреята си от кръвта на подводните създания.

proffessore 04.02.14 в 14:13

- Не, да съм жертва на тормоза на хилядолетен Висш вампир и да не мога да си отмъстя по никакъв начин.

proffessore 04.02.14 в 14:13

Всъщност работех по този въпрос. Рано или късно щях да достигна достатъчно високо ниво на владеене на Занаята или щеше да се появи подходяща възможност. Не знам как, не знам и кога, но непременно ще го проуча.

proffessore 04.02.14 в 14:13

- Но как може така?! - не се успокояваше Ейнджъл. - Ако ни беше предупредил предварително, ти просто щеше да понижиш температурата между двата Въздушни щита и щяхме да избегнем всички тези проблеми!

proffessore 04.02.14 в 14:13

- Но нямаше да е толкова забавно – намигна му Велхеор. - И на твое място не бих викал така, все пак сме на вражеска територия.

proffessore 04.02.14 в 14:13

Ейнджъл веднага млъкна, на продължи да хвърля ядосани погледи на вампира.

proffessore 04.02.14 в 14:13

- Много ли ще вървим още? – обърнах се аз към Стил.

proffessore 04.02.14 в 14:13

- До земите на шатерци ли? Не много. Но вие споменахте нещо за подземни тунели? Тук не мога да кажа нищо, Дхарм не е чувал за тях.

proffessore 04.02.14 в 14:14

Погледнах въпросително Велхеор.

proffessore 04.02.14 в 14:14

- Накъде вървим?

proffessore 04.02.14 в 14:14

- Келнмиир е наблизо – отвърна вампирът. – Чака ни на входа към подземието.

proffessore 04.02.14 в 14:14

Огледах се подозрително наоколо.

proffessore 04.02.14 в 14:14

- И това ли го прочете по труповете на животни?

proffessore 04.02.14 в 14:14

- Не, той самия ми го каза - вампирът се почука по слепоочието. - Телепатия. И изпреварвайки тъпите ви въпроси, по-рано не можех да се възползвам от нея, разстоянието беше прекалено голямо.

proffessore 04.02.14 в 14:14

Докато бавно се предвижвахме в указаната посока, аз реших да задоволя любопитството си.

proffessore 04.02.14 в 14:15

- Велхеор, всички ли Висши вампири владеят телепатия? Нещо не съм чувал преди за това.

proffessore 04.02.14 в 14:15

- Ние не парадираме много със способностите си, нали знаеш – поясни вампирът. – Всички вампири владеят телепатия, но далеч не със всеки.

proffessore 04.02.14 в 14:16

- Как така?

proffessore 04.02.14 в 14:16

Вампирът въздъхна и се впусна в обяснения:

proffessore 04.02.14 в 14:16

- Ами както между близки хора с времето се появява връзка: започват да довършват изреченията си, да усещат предварително действията си, същото е и тук. Телепатичната връзка се образува само между близки вампири: роднини, съпрузи и съпруги или приятели.

proffessore 04.02.14 в 14:16

- И какви са ограниченията за разстояние? – практично попита Стил.

proffessore 04.02.14 в 14:16

- С всеки е различно - сви рамене вампирът. – Келнмиир го чувам от сто крачки, Итания – от двайсет.

proffessore 04.02.14 в 14:16

Очевидно приятелството е доста по-силно от брака, поне за тези двамата.

proffessore 04.02.14 в 14:16

- Но затова пък винаги усещам, че са живи - продължи вампирът. – Точно така разбрах, че Келнмиир се е върнал. И точно затова съм сигурен, че Алиса е все още жива, въпреки че за състоянието й нищо определено не мога да кажа.

proffessore 04.02.14 в 14:16

„Самият факт, че е жива, вече ме успокоява - помислих си с облекчение. - Жалко, че тези вампирски способности не могат да дадат повече информация.”

proffessore 04.02.14 в 14:17

Велхеор заведе групата ни до малък овраг, частично скрит от ствола на едно разклонено дърво.

proffessore 04.02.14 в 14:17