Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 8

Оглавление

Сбросить всё

←

→

Русский оригинал	Перевод на болгарский
Сожалеем, но текст оригинала доступен только зарегистрированным пользователям.	Действие 8 proffessore 17.11.13 в 14:10 0
	Втурнах се в библиотеката и като не видях библиотекаря, който обикновено ме посрещаше, закрещях с пълен глас: Mandor 19.11.13 в 06:41 0
	- Велхеор! Mandor 19.11.13 в 06:41 0
	Тишина. Горейки от праведен гняв, просто не можех да чакам появяването на Велхеор или Велес при входа и се втурнах да ги търся, впрочем - без да влизам много навътре сред библиотечните рафтове. Няма нищо по-лесно от това да се загубиш тук, след като направиш един-два завоя и изпуснеш от поглед входната врата. Mandor 20.11.13 в 05:53 0
	Минаха пет минути преди Велес да изскочи иззад поредния стелаж. Mandor 20.11.13 в 05:53 0
	- Къде е той?! - моментално се нахвърлих върху него. Mandor 20.11.13 в 05:54 0
	- Кой? - озадачено попита библиотекарят, сякаш освен Велхеор имаше и други гости. Mandor 20.11.13 в 05:54 0
	- Онзи трижди проклет вампир! Mandor 20.11.13 в 05:54 0
	- Няма да повярваш - смутено отвърна Велес. - Избяга. Mandor 20.11.13 в 05:54 0
	- Как така „избяга“? - не разбрах аз. - Къде?! Mandor 20.11.13 в 05:55 0
	- В Крайдол. Mandor 20.11.13 в 05:55 0
	- Защо?! Аз си мислех, че вече няма да успеем да го откъснем от книгите. Mandor 20.11.13 в 05:55 0
	Велес озадачено се почеса по темето. Mandor 20.11.13 в 05:55 0
	- И аз така мислех. Но той неочаквано хукна из библиотеката с викове „Той е жив! Той е жив! Не са го изяли!“ А после се втурна през вратата към Крайдол и повече не съм го виждал. Mandor 20.11.13 в 05:56 0
	Надявах се, че никой не го е видял там. Макар че едва ли някой ще се учуди на появяването му, все пак вампирите са доста непредсказуеми същества. Виж, ако аз или Наив се появим в Крайдол, това би изглеждало наистина подозрително. Mandor 20.11.13 в 05:58 0
	- Жалко - едва успях да кажа аз. - Ние с него трябваше да си поговорим задушевно… ако, разбира се, тези твари имат душа. Mandor 20.11.13 в 05:58 0
	- Охо, какъв сериозен тон - учуди се библиотекарят. - С удоволствие бих погледал такъв разговор. Mandor 20.11.13 в 05:59 0
	Всъщност сега, когато малко се поуспокоих, вече не бях толкова уверен в силите си. Дори със способностите си към Занаята едва ли щях да съм му сериозен противник. Mandor 20.11.13 в 06:00 0
	- Добре де, няма значение - намръщих се аз. - Невил да е идвал? Mandor 20.11.13 в 06:00 0
	- Уви. Mandor 20.11.13 в 06:00 0
	Както обикновено се случва с мен, в същия момент из библиотеката се разнесе гласът на Невил. Mandor 20.11.13 в 06:01 0
	- Ей, Велес, къде си?! Mandor 20.11.13 в 06:01 0
	Въздъхнах дълбоко, събирайки сили за предстоящия разговор. Mandor 20.11.13 в 06:01 0
	- Изглежда, че исках да чета конско на вампира, а сега ще трябва сам да изтърпя такова - съобщих на Велес. Mandor 05.12.13 в 06:27 0
	- В смисъл? Mandor 22.11.13 в 06:10 0
	- Сега ще разбереш. Mandor 22.11.13 в 05:56 0
	Излязох да посрещна приятеля си и спрях стъписано, като видях в какъв вид беше той. Целият измачкан, в разкъсани и обгорели дрехи, с огромна синина по половината му лице. Mandor 22.11.13 в 05:58 0
	- Какво е станало?! Mandor 22.11.13 в 05:58 0
	- Зак! - Невил радостно се усмихна, но веднага се намръщи от болка. - Ох. Добре, че те заварих тук. При мен възникнаха някои дребни проблеми… Mandor 22.11.13 в 05:58 0
	Той говореше накъсано и изобщо не можеше да си поеме дъх. Mandor 22.11.13 в 05:58 0
	Стиснах юмруци. Mandor 22.11.13 в 05:59 0
	- Кой те е подредил така?! Mandor 22.11.13 в 05:59 0
	Невил предпазливо докосна лицето си и отново се намръщи. Mandor 22.11.13 в 05:59 0
	- Точно това не е свързано с нашите проблеми. В Крайдол се появиха твоят чичо и Кейтен. Mandor 22.11.13 в 05:59 0
	- Ъ-ъ-ъ… заедно ли? - стъписах се аз. Mandor 22.11.13 в 06:00 0
	- Да. Но нещата се оказаха не такива, каквито си мислехме. Майстор Ромиус изобщо не е злодей. Кейтен е грешал, той сам го призна! Mandor 22.11.13 в 06:00 0
	„Брей! - учудено помислих аз. - Първо Кейтен нарича чичо ми предател, после сам опровергава обвиненията си. Направо не знаеш какво да мислиш.“ Mandor 22.11.13 в 06:01 0
	- И кой от тях те нареди така? - намеси се Велес в разговора. Mandor 22.11.13 в 06:01 0
	- Не са те - махна с ръка Невил. - Точно обратното, Ромиус ни помогна, а Кейтен само минаваше оттук, веднага се върна в столицата. Между другото, за връщащите се. Представяш ли си, Стил се побърка! Mandor 22.11.13 в 06:02 0
	- Как така се побърка?! Mandor 22.11.13 в 06:02 0
	А пък аз наивно си мислех, че животът ни във форта е преситен от събития… Mandor 22.11.13 в 06:03 0
	- Първо започна с нещо като раздвоение на личността. Мислехме, че ще му мине, но вчера през нощта нападна пазачите в квартала на друидите и избяга. Наложи се да го гоним из целия град, при това нашият приятел се съпротивляваше яростно - с използване на бойни заклинания и подръчни средства… Mandor 22.11.13 в 06:04 0
	- Значи той те е наредил така? - едва ли не в един глас попитахме двамата с Велес. Mandor 22.11.13 в 06:04 0
	- Не! - раздразнено отвърна Невил. - Защо само ме прекъсвате? С помощта на Патрулите заловихме Стил и го приспахме. Мелисия казва, че физически той е напълно здрав, но какво става в главата му - това е пълна загадка. Дори не се сещам кой може да му помогне сега. Най-обидното е, че до предишния ден той се държеше напълно нормално, веселеше се в компанията на млади друидки. Mandor 22.11.13 в 06:06 0
	Излиза, че двама с Алиса напразно сме рискували живота си и сме скачали из световете в търсене на лекарство за него? Една от двете личности на Стил изобщо не е останала в света на огледалата, а се е скрила някъде и е изчаквала. Значи Фонтанът на Съдбата не е помогнал? Или ние сме направили нещо не както трябва. Ох, толкова много въпроси и нито един отговор. Та като стана дума за въпросите… Mandor 22.11.13 в 06:08 0
	- И кой те подреди така?! Mandor 22.11.13 в 06:08 0
	- Какво все ми досаждаш с тази дреболия?! - избухна обикновено спокойният Невил. - Прокълнатата къща е в обсада! Mandor 28.11.13 в 06:03 0
	- Как така в обсада?! Mandor 28.11.13 в 06:03 0
	Не, съдейки по всичко, във форт Скол направо си бяхме на почивка. Какво всъщност ставаше тук?! Mandor 28.11.13 в 06:03 0
	- Ако не ме прекъсвахте, отдавна щях да съм ви разказал всичко. Стил, докато бягаше от нас из целия град, успял по някакъв начин да се свърже със своите, тоест с шатерци. Първо нападнаха квартала на друидите, където държахме хванатия Стил, но друидите с лекота отблъснаха атаката. После, за да ги отклоним от следата, пренесохме Стил тук. Mandor 28.11.13 в 06:05 0

Следующая страница →