Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 4

Действие 4

proffessore 11.09.13 в 13:11

Същата вечер след вечеря всички се заехме с внимателно изучаване на ръководството. Книгата се оказа нещо средно между учебник по биология и книга на ужасите. Точните описания и схематичните рисунки се редуваха с нечетливи драсканици, написани сякаш от ръката на някое невръстно дете, и ужасни страшилища. Имената на създанията скаутите също бяха подбрали много поетично – „Златна камбанка”, „Мълчаливата”, „Мъглата на войната”, „Черната вдовица”. Всяко същество си имаше свои собствени особености и слаби места, а единственото, което ги обединяваше, беше горещата любов към човешката плът.

proffessore 06.10.13 в 14:10

Сънищата след подобно четиво би трябвало да са изключително кошмарни, но присъствието на тихо спящата до мен Алиса спаси нервите ми. На втората нощ смущението беше отстъпило място на предпазлива нежност и ние заспахме прегърнати. На следващата сутрин вампирката я нямаше - този път беше успяла да се събуди и да отиде в столовата, без да пречи на останалите. Велхеор също беше изчезнал някъде - мястото под леглото му беше празно. Затова пък Наив спеше така, че леглото му буквално подскачаше, потропвайки равномерно по пода със стоманените си крака.

proffessore 06.10.13 в 14:10

Чез се събуди едновременно с мен и веднага се втурна да буди Наив с крясъци, при което той подскочи от изненада и удари главата си отдолу в леглото. Като цяло, събуждането мина весело.

proffessore 06.10.13 в 14:10

А веднага след закуската, по време на която на нашето трио му хвърляха подозрителни погледи почти всички присъстващи в трапезарията Майстори и ученици, започна нашето обучение. Проведе се в едно от помещенията в зоопарка, оборудвано като малка класна стая. Именно там към нас се присъединиха незнайно къде изчезналия Велхеор и отработващата наказанието си Алиса.

proffessore 06.10.13 в 15:54

През целия ден Ленди ни чете лекции за обитателите на Прокълнатите земи и начини за оцеляване в това недружелюбно място. И колкото повече напредваше обучението, толкова по-малко ми се искаше да изляза извън стените на форта.

proffessore 06.10.13 в 15:58

- Имайте предвид, че колкото по-красиво е цветето, толкова е по-опасно – говореше Ленди. - Разбира се, освен ако не е най-обикновено цвете.

proffessore 06.10.13 в 16:07

- А ако е най-обикновено?

proffessore 06.10.13 в 16:08

- Тогава е още по-опасно – с крива усмивка каза Майсторът. - По принцип, всички растения в Прокълнатите земи са потенциално опасни. Ако отворите страница четиридесет и осем, ще видите един типичен представител на красивите и опасни цветя, изяждащи жертвата си.

proffessore 14.10.13 в 13:29

На качествената илюстрация беше изобразено красиво червено цвете с широко разперени назъбени листа, апетитно поглъщащо гигантски орел.

proffessore 25.10.13 в 13:30

- Жалко за птицата – въздъхна Чез.

proffessore 25.10.13 в 13:30

- Е, ако това ще те успокои, умряла е от удоволствие. Това цвете, които ние обикновено наричаме „Ароматът на смъртта”, изпуска приятен аромат, чието вдишване води до тиха и спокойна, дори бих казал, нежна смърт.

proffessore 25.10.13 в 13:30

- Има ли изобщо някъде в Прокълнатите земи място, където да може да се диша спокойно?

proffessore 26.10.13 в 12:10

- Между другото, въздухът на някои места също е вреден.

proffessore 26.10.13 в 12:10

Да, и ние така разбрахме. Опасни са всички растения, животни, дори земята сама по себе си може да носи смърт. Съдейки по всичко, когато все пак ни изпратят там, по-лесно ще е да се самоубием, отдалечавайки се само няколко крачки от стената. За да не се мъчим.

proffessore 07.11.13 в 08:39

- Че това проблем ли е? - сви рамене Чез. – Ще използваме щитове с въздушни филтри и готово.

proffessore 26.10.13 в 12:28

- Не може - Ленди се почука по слепоочието. - Всички магически създания ще бъдат привлечени от енергията. Ако създадеш дори и най-малкото заклинание, веднага към него ще се втурнат всички същества от околността. А ако решиш да направиш нещо по-сериозно, половината Прокълнати земи ще се събере да гледа и участва.

proffessore 26.10.13 в 12:28

Май започнах да разбирам защо Шорт не се разстрои особено от новината, че двама от нас нямат способности към Занаята. Просто скаутите могат да минат и без тях. Макар че щом още от самото начало смятаха да ни вкарат в този отряд на смъртници, за мен и досега си остава загадка защо оставиха Викерс старши в Крайдол?

proffessore 26.10.13 в 12:38

Велхеор се облегна назад в стола и демонстративно се прозя.

proffessore 26.10.13 в 12:40

- Не е чак толкова опасно там, в тези ваши Прокълнати земи. Сладкодумци.

proffessore 26.10.13 в 12:56

- Какво?! – хорово попитахме ние и Ленди. – Бил си там?!

proffessore 26.10.13 в 12:50

- Разбира се. Още първата нощ.

proffessore 26.10.13 в 12:50

Ококорихме се.

proffessore 26.10.13 в 12:57

- Нали спахме в една стая. Кога се успял да излезеш от стаята и да се върнеш сутринта, за да ни събудиш всички? - подозрително попита Алиса.

proffessore 26.10.13 в 12:49

- Спяхте толкова дълбоко, че можех да танцувам и да пея песни.

proffessore 26.10.13 в 12:50

- Аз спя много леко – наежи се вампирката, при което ние с Чез се засмяхме.

proffessore 26.10.13 в 12:51

- Да, никой няма толкова лек сън - не се сдържах аз и веднага си заработих лакът в ребрата от Алиса.

proffessore 26.10.13 в 12:51

Ленди озадачено се почеса по главата с единствената си цяла ръка, разглеждайки внимателно Велхеор.

proffessore 26.10.13 в 12:53

- Бих искал да знам как се преодолял защитата на форта на връщане?

proffessore 26.10.13 в 12:55

- А аз бих искал да знам как може да се пътува между световете – насмешливо отвърна вампирът, гледайки кой знае защо в моята посока. - Но вашите желания, за разлика от моите, може и да не се сбъднат.

proffessore 26.10.13 в 12:55

Ох, Велхеор просто не може да миряса, надявайки се да разбере как така се пренесохме от Царството на вампирите в Крайдол. Всъщност, може би вече е време да му разкрия тази тайна, все пак всички живеехме в една стая и да се промъкваме във Великата библиотека, оставяйки Велхеор в неведение... това беше практически невъзможно. С неговия слух и реакции. Направо не знам той спи ли изобщо?

proffessore 26.10.13 в 13:14

Велхеор така и не се предаде, отказвайки да говори за това как е излязъл от форта и какво е правил в Прокълнатите земи. Останалата част от занятието премина доста спокойно, а веднага след обяда ние с Наив отново се отправихме към изследователския център, за да се заемем с проучването на самите себе си. Не знам как се развличаше нашия новоизпечен вампир, но аз отново и отново се опитвах да мина изпитанието за проверка способността към Занаята и не можех да видя уж висящата във въздуха пред мен топка енергия.

proffessore 26.10.13 в 13:23

През следващите няколко дни ми направиха един куп анализи, пробваха да ми въздействат с хипноза, с различни заклинания и дори с друидски отвари. Единствената добра новина беше, че вече се оказах напълно неподатлив на хипноза. Не знам на какво точно се дължеше, нали като дете с лекота съм бил обработван от хипнотизатор, но сега това беше станало абсолютно невъзможно. След като достатъчно издевателстваха над мен, учените решиха да продължат с онази „практика”, за която се опитвах да не мисля през целия ден. Това беше първият път след завръщането ми от Царството на вампирите, когато използвах артефакта за вдигане на мъртъвци, или по-скоро, неживи. Заведоха ме в неголямо помещение, в което кротко чакаха съживяване два не особено добре запазени трупа. Съдейки по останките от дрехите, това някога са били ученици от Академията, а може би и Майстори – различаваха се очертания на ливреи, но не беше възможно да се определи цвета.

proffessore 26.10.13 в 13:37

- Извадиха ги от корема на питон – поясни плачевното състояние на телата Майстор Ревел. – Нямаха късмет момчетата, натъкнали се на гадината пред самата стена. Докато вдигнат тревога змията успяла да глътне двама, но с пълен стомах не е стигнала далече.

proffessore 26.10.13 в 13:46

- Можеше и без подробности да минем – намръщих се аз.

proffessore 26.10.13 в 13:47

- Свиквай. Ако от теб ще има повече полза като некромант, с труповете ще си на „ти”.

proffessore 26.10.13 в 13:47

В помещението се втурна странен Майстор с леко разрошена сива коса и абсолютно неадекватен поглед. Може би ако ми бяха казали предварително, че този човек ще ме изследва, аз и за секунда не бих се поколебал да офейкам в Прокълнатите земи. В ръцете си този не внушаващ доверие субект носеше моя артефакт.

proffessore 26.10.13 в 13:56

- Да, да, искам най-накрая да видя как работи това удивително нещо! - бързо проговори Майсторът, подмятайки щастливо черепа от едната си ръка в другата.

proffessore 26.10.13 в 13:56

Гласът му се оказа дрезгав, неприятен, сякаш с усилие излизаше от гърлото му.

proffessore 26.10.13 в 13:57

- Това е Майстор Некор, нашият специалист по некромантия – представи лудия плешивия Майстор.

proffessore 26.10.13 в 13:57

Признавам, не така си представях некромантите. Може би по-бледи, или по-високи, а и определено по-адекватни. Този изглеждаше така, сякаш вчера са го пуснали от психиатрия. При това не от столичната, а от намираща се в най-затънтения град в Пограничните райони. Стъпвал съм служебно в подобно място в Крайдол – запомних най-вече не миризмата и мръсотията, а усещането за потискаща и безпределна лудост. Нещо такова се излъчваше и от този разчорлен Майстор.

proffessore 26.10.13 в 14:07

- Започвай – кимна ми Майстор Ревел. – Ние ще засечем времето.

proffessore 26.10.13 в 14:08

Погледах още веднъж към подозрителния специалист по некромантия и послушно пристъпих към работа. Сега не можех да усетя как артефактът изсмукваше енергия от окръжаващото пространство или да наблюдавам процеса на наслагване на заклинанията, но той все още изпълняваше мислените ми команди. Съвсем наскоро проверих действието му в Крайдол върху трупове на плъхове и черепът сработи почти мигновено. Този път процесът се забави дотолкова, че в един момент дори си помислих, сякаш заедно със способностите си съм загубил и възможността да ползвам артефакта.

proffessore 26.10.13 в 14:19

„Вдигни тези двамата” – обърнах се мислено към артефакта.

proffessore 26.10.13 в 14:19

Няколко минути нищо не се случи. Вече започнах да нервнича, когато с труповете започна да се случва нещо странно - останките от месо и тъкан започнаха да димят, а след това избухнаха в ярко червени пламъци.

proffessore 26.10.13 в 14:20

Ние едновременно се отдръпнахме от изненада.

proffessore 26.10.13 в 14:20

- Интересно! Винаги ли така става? - с нездрав блясък в очите попита ученият.

proffessore 27.10.13 в 12:48

- Не, преди нищо подобно не се е случвало, те просто ставаха - и това е.

proffessore 27.10.13 в 12:48

Сякаш чули думите ми, горящите неживи неуверено, все едно събуждайки се от дълъг сън, се претърколиха и започнаха непохватно да се изправят на крака. Застанаха мирно и продължиха да горят, докато накрая не се превърнаха в абсолютно чисти и гладки скелети. Само дето костите вместо бели бяха станали кърваво червени.

proffessore 27.10.13 в 12:49

- Невероятно – възхитено заподскача около скелетите ученият. - Това няма нищо общо със съвременната некромантия. Съвсем различни принципи на изграждане на заклинанията.

proffessore 27.10.13 в 12:49