Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 6

Действие 6

master_nightmare 19.11.13 в 19:35

Ако говорим за наистина важните неща, ние с Алиса пак не можахме да останем сами. Вечерта прекарахме в библиотеката с Велес и Невил, празнувайки завръщането ми в строя, след това последва кратък, но дълбок сън, и на сутринта отново в кухнята. Гадна миризма и писъци на стоножки, монотонна работа по нарязване на отвратителни порции и вяла размяна на шегички. А след отработването на наказанието, на половината път към столовата, чухме силното виене на сирените. Всички наоколо изведнъж се засуетиха и после хукнаха в различни посоки.

proffessore 14.12.13 в 13:57

- Какво е това? - попитах невярващо, гледайки случващото се.

proffessore 14.12.13 в 13:57

- Тревога - охотно обясни Чез. - Докато се лекуваше, във форта веднъж проведохме учение. Между другото, мястото на всички скаути е на стената.

proffessore 14.12.13 в 13:57

Това и сам го знаех, Ленди добросъвестно ни беше инструктирал.

proffessore 14.12.13 в 14:05

- Но днес като че ли не се планираше учение – озадачено каза Алиса.

proffessore 14.12.13 в 14:05

Притичалият покрай нас Майстор спря и кратко поясни:

proffessore 14.12.13 в 14:05

- Това не е учебна тревога. Войната започна.

proffessore 14.12.13 в 14:05

- Как така - война? - възмутено попита Наив.

proffessore 14.12.13 в 14:06

- Да не си мислеше, че всички тези Майстори във форта са се събрали на пикник? – насмешливо попита Алиса. - Рано или късно това трябваше да се случи.

proffessore 14.12.13 в 14:06

Война. Честно казано, не бях сигурен, че случващото се заслужена толкова гръмко име. Сблъсък? Приятелска размяна на магически удари? Каквото и да е, само не и война! Странно също, че бойните действия не започнаха по предварителна уговорка, нали всичко водеше точно към това. Тоест нямах нищо против негласната договореност за неприкосновеността на мирните жители и помнех обясненията на скаутите, но да воюваш по този начин, на строго определено място – това си беше издевателство над логиката. Но въпреки цялата тази комичност, сблъсъците с Шатер си оставаха смъртно опасни и със сигурност много зрелищни!

proffessore 14.12.13 в 14:16

Забързахме към стената не само защото тя се явяваше мястото на всички скаути по време на бойни действия. Когато бяхме на стената с останалите скаути и Майстори, които не вземаха участие във военните действия, можехме да наблюдаваме битката до най-малката подробност и при това да останем практически в пълна безопасност. В края на краищата, за да ни наранят, нападателите трябваше първо да унищожат висящите във въздуха точно пред нас Върховни Майстори, отговарящи за защитните екрани на форта. А да извадиш от строя тези мощни старчоци не беше толкова лесно, защото те се явяваха най-добрите специалисти по защитни заклинания на Академията. Между другото, за това разбрах благодарение коментара на Ленди - нашият командир са оказа доста добре информиран и, както изглежда, самият той беше отлично запознат с тактиката на водене на толкова необичайни бойни действия. Без него едва ли щяхме да се ориентираме в случващия се в небето хаос, който се оказа много по-подреден, отколкото ни се стори в началото.

proffessore 14.12.13 в 14:34

Още щом приближихме до стената, ние видяхме в небето множество хора: някой висеше във въздуха отделно, а другаде на невидими платформи стояха групи от по десет-двадесет човека.

proffessore 14.12.13 в 14:41

На стената вече се бяха събрали всички действащи групи скаути начело с капитан Шорт и Ленди.

proffessore 14.12.13 в 14:41

- Вие сте последни – недоволно каза Шорт вместо поздрав.

proffessore 14.12.13 в 14:41

- Къде се мотахте? – присъедини се към него Ленди.

proffessore 14.12.13 в 14:42

- Тичахме от противоположната страна на форта - веднага се отчете Чез.

proffessore 14.12.13 в 14:42

След като приключихме с дежурната размяна на любезности, ние можахме да се огледаме и да си съставим доста подробна картинка за разположението на Майсторите: отпред на различни височини стояха групите, отговарящи за защитните заклинания, зад гърбовете им бяха разположени специалистите по атака. В допълнение към това точно пред нас се намираха още няколко Майстора, защитаващи вече самия форт. Не ме домързя да отделя няколко минути да използвам Истинското зрение и можах да се насладя на гледката на множество висящи във въздуха и невидими с просто око платформи.

proffessore 14.12.13 в 15:28

- Всяка платформа се поддържа от отделен Майстор и той я движи по време на боя - обясни ни Ленди. - Те си имат разработени множество сложни тактически схеми, но никога не съм се интересувал от това, стигат ми и собствените проблеми, нали така, Шорт?

proffessore 14.12.13 в 15:28

Капитан Шорт му хвърли неодобрителен поглед и мълчаливо кимна.

proffessore 14.12.13 в 15:28

- A шатерци така ли правят?

proffessore 14.12.13 в 15:28

- На практика да. Въпреки цялата им ненавист към магията, със заклинанията се справят не по-зле от нас. Но за разлика от нас използват малко по-различни принципи.

proffessore 14.12.13 в 15:29

Какво пък, съвсем логично беше: едва ли в шатерци тече кръв на дракон, а значи и не биха могли да практикуват Занаята. Вампирите, например, си имаха Изкуството и своите способности, при друидите беше тяхната горска магия, така че защо и шатерци да не използват нещо от този род?

proffessore 14.12.13 в 15:29

- Времето се разваля – отбелязах аз, гледайки към небето. - Толкова ли е трудно да разпръснат облаците преди битката?

proffessore 14.12.13 в 15:29

- Това не са облаци – усмихна се Ленди. – Вгледай се по-внимателно.

proffessore 14.12.13 в 15:30

Благодарение на острото си вампирско зрение Алиса първа осъзна какво се случва:

proffessore 14.12.13 в 15:30

- Това са шатерци!

proffessore 14.12.13 в 15:30

- Невероятно! – хлъцна Чез.

proffessore 14.12.13 в 15:37

А аз просто не намирах подходящи думи и само стоях глупаво с отворена от учудване уста. Моето учудване някак си се предаде на стоящия в краката ми иглен вълк и той започна нервно да върти глава. А Майстор Некор ме уверяваше, че неживият е само един инструмент.

proffessore 14.12.13 в 15:38

Да, шатерци също се придвижваха по въздуха. Върху облаци! Върху най-обикновени буреносни облаци! Тоест в момента използвах Истинското зрение и прекрасно виждах сплитанията, поддържащи Майсторите във въздуха, но в облаците не се наблюдаваше нищо подобно. Не можех да си представя как шатерци са в състояние да постигнат подобен ефект, но изглеждаше наистина омайващо: фигури в черни тоги с изображения на някакви триъгълници, летящи на черни като нощта облаци.

proffessore 14.12.13 в 15:55

- Страшничко е да се гледат - признах аз. – По показност явно ни бият.

proffessore 16.12.13 в 08:05

Дори за нас, родените в столицата на Империята и обучени в Академията на Занаята, зрелището на приближаващата армия изглеждаше просто невероятно. Нервните шеги и закачки не можеха да разредят напрегнатата атмосфера, въпреки че продължавахме да го правим просто по инерция. Мисля, че и останалите, също като мен, и до момента не можеха напълно да повярват на случващото се, прекалено бърз се оказа преходът от обикновения живот във форта към настоящите бойни действия. От друга страна, от нашата „обикновеност” някои биха изперкали.

proffessore 16.12.13 в 08:29

- Пропуснах ли нещо? – раздаде се кадифен глас близо до ухото ми.

proffessore 16.12.13 в 08:29

Така и не разбрах как успях да запазя спокойствие и да не отскоча от вампирката. Итания явно не отстъпваше на Велхеор в нищо, включително и в способността да се промъква тихо към бедните жертви. А в този момент се почувствах именно жертва, тъй като облеклото на вампирката беше просто убийствено.

proffessore 16.12.13 в 08:30

- Не, тъкмо сега започва - отговорих неутрално. – Присъединявайте се.

proffessore 16.12.13 в 08:30

Кимнах й учтиво и веднага пристъпих по-близо до Алиса, за да избягна недоразумения. Че като нищо пак ще се ми нахвърли заради това, че съм говорил с бившата съпруга на Велхеор или просто прекалено дълго съм гледал в нейната посока.

proffessore 16.12.13 в 08:30

- Госпожа Итания - поздрави я с късо кимване Шорт. - Тук можете да се чувствате в пълна безопасност.

proffessore 16.12.13 в 08:30

- Каква скука – недоволно се намръщи под качулката вампирката. - Веднага развали цялото удоволствие. А места на партера нямате ли?

proffessore 16.12.13 в 08:30

- Това е партера – безизразно отвърна Шорт.

proffessore 16.12.13 в 08:30

И тогава гръмна. Всъщност не, ГРЪМНА!

proffessore 16.12.13 в 08:44

- Започна се! - изкрещя Чез.

proffessore 16.12.13 в 08:44

Впрочем нас така ни оглуши, че не чух, а по-скоро прочетох вика по устните му.

proffessore 16.12.13 в 08:44

Зрелището беше невероятно, каквото и да говорим. Абсолютно непонятно, но наистина невероятно. Авангардът на Майсторите беше изстрелял към шатерци четири мощни заклинания. Не знам какви точно бяха, но определено всяко едно от тях включваше в структурата си и четирите стихии. Ударът в защитата на шатерци накара заклинанията да се разпръснат на малки части, изпълвайки цялото небе като най-мощен фойерверк. Трябваше бързо да се откажа от Истинското зрение, за да не ослепея от блясъка на заклинанията, мисля, че и другите направиха същото. Във видимия за обикновените хора спектър всичко изглеждаше не по-малко наситено, но поне очите не се премрежваха от безкрайните енергийни структури.

proffessore 16.12.13 в 08:44

- Започна обмяната на пробни удари! - извика Ленди.

proffessore 16.12.13 в 08:55

„Ако това са пробни удари, какво ли ще е, когато започват да удрят с пълна сила?” - само това успях да си помисля преди шатерци да нанесат ответния си удар.

proffessore 16.12.13 в 08:56

Тук за миг отново рискувах да се възползвам от Истинското зрение, за да разгледам непознатото заклинание, но разбрах дори още по-малко, отколкото преди. Изглежда шатерци дори не използваха елементите като такива, а създаваха заклинания от чиста енергия. Успях бегло да погледна атакуващото сплитане и отново в очите ми удари ярка светлина.

proffessore 16.12.13 в 08:56

- А не опита ли да настроиш заклинанието? - съчувствено попита Ленди, виждайки моите мъки.

proffessore 16.12.13 в 08:56

- В какъв смисъл? – попитах аз.

proffessore 16.12.13 в 08:56

- Да сложиш ограничение на мощността на потоците – поясни скаутът. - Едва ли преди сте гледали действието на толкова наситени с енергия заклинания.

proffessore 16.12.13 в 08:56

- Точно така! - щракна с пръсти Чез. - Как не се сетих веднага!

proffessore 16.12.13 в 08:56