Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 8

Действие 8

master_nightmare 19.11.13 в 19:36

Изскачайки от дупката, аз веднага попаднах на глутница иглени вълци, разкъсващи телата на лисиците. Това едва ли можеше да се нарече късмет, нали по петите ме преследваха шатерци и аз неволно се оказах между чука и наковалнята. Но имах късмет в друго – вълците бяха толкова увлечени от пухкавите зверчета, че не ме забелязаха и аз успях да се скрия зад най-близкия насип. Шатерци се оказаха не толкова прозорливи и изскочиха право пред четирите гигантски създания.

proffessore 29.12.13 в 14:57

„Е, сега ще си го получат” – помислих си доволно.

proffessore 29.12.13 в 14:58

Но въпреки моите очаквания, иглените вълци не оказаха достойна съпротива. А може и възможностите на шатерци съществено да превъзхождаха нашите, защото ние едва ли щяхме да се справим с четири вълка практически с голи ръце. Бързо осъзнах, че нямам никакво желание да влизам в схватка с преследвачите си и реших да пълзя колкото се може по-далеч от тук. А за да не скучаят шатерци, изпратих импулс към черепа - да вдигне току-що убитите вълци. Петимата шатерци явно не бяха готови за това труповете да изгорят, да скочат и отново да се хвърлят в бой.

proffessore 29.12.13 в 14:58

„Изненада-а! – помислих си злорадо. – Така, проблемът с преследвачите го реших. Но къде е форта?”

proffessore 29.12.13 в 14:58

За съжаление ми бяха взели всички вещи, освен самосъхранилия се череп, затова си нямах ни най-малка представа някъде да тръгна. Всъщност точно сега посоката нямаше значение, нека първо да се отърва от преследвачите си. А после все някак ще разбера в каква посока е форт Скол.

proffessore 29.12.13 в 14:59

Зад мен се чуваха звуците на продължаващата с нова сила схватка на шатерци с вълците. Мислено пожелах победа и на двете страни. Всъщност нека най-добре се избият едни други.

proffessore 29.12.13 в 14:59

Пълзях бавно, но сигурно. Дори успявах да се оглеждам наоколо с надеждата да запомня някакви ориентири, и да обмислям планове за спасение на приятелите си. На практика тук много малко неща зависеха от мен – значи трябваше спешно да се добера до форта, за да уведомя всички за случилото се и... всъщност защо всички? Точно обратното, не трябва да казвам на всички, защото дори и някой от близките ни хора може да се окаже шатерски шпионин. Независимо дали е бил подкупен, хипнотизиран или работи за Шатер по собствено желание, това нямаше значение. Най- важното е да не разбере, че съм успял да избягам.

proffessore 30.12.13 в 12:22

След известно време станах и се огледах, надявайки се да видя познати ориентири. Небето беше празно - битката вече беше приключила, а аз дори не знаех кой е победил и има ли изобщо победител. Ами ако се върна във форта, а той е в ръцете на шатерци...

proffessore 30.12.13 в 12:22

Тъжните ми мисли безцеремонно бяха прекъснати от отровна лиана, която се опита да ме хване за крака. Най-обидното беше, че успя. Благополучно се проснах с цяло тяло на земята и точно това лошо падане ми спаси живота. Над мен профуча стрела от арбалет, а я видях само защото тя се заби в дървото точно пред носа ми. И между другото, ако бях паднал малко по-неподходящо, с дървото щеше да се срещне не само стрелата, но и носа ми.

proffessore 30.12.13 в 14:01

Веднага се претърколих встрани, отстъпвайки място на още една стрела и с крайчеца на окото си забелязах стрелеца – единият от шатерците. А до него стърчаха още двама. Явно се бяха оказали много по-умни, отколкото си мислех. Всъщност не по-умни, а по-силни, защото само двама от тях бяха останали да се бият с неживите.

proffessore 30.12.13 в 14:02

Определено нямахме за какво да си говорим, така че без излишни приказки скочих и хукнах да бягам. Дракон знае с колко стрели е зареден арбалетът и с какво са въоръжени останалите, така че по-добре да не изкушавам съдбата. Криволичейки между дърветата, само се молех да не се натъкна на някоя гадост, но отново ми провървя – гадостта се появи, но не за мен. Един от шатерците внезапно изкрещя някъде зад гърба ми и веднага утихна.

proffessore 30.12.13 в 14:02

”Лош късмет” – помислих си радостно и започнах с удвоено внимание да гледам къде стъпвам.

proffessore 30.12.13 в 14:02

Скоро на малка полянка пред себе си видях красива свежа трева с цветенца, типична за дебнещ „мях”, и светкавично измислих план за действие. Използвайки най-просто заклинание от сферата на въздуха, аз създадох над полянката Въздушни стъпала и пробягах по тях. Това беше много рисковано, защото все още не контролирах добре своите способности, но си струваше. Заключавайки логично, че полянката е безопасна, единият от шатерците ме последва и веднага пропадна в „мяха”.

proffessore 30.12.13 в 14:03

Скрих се зад едно дърво, замрях и се заослушвах.

proffessore 30.12.13 в 14:03

Тишина.

proffessore 30.12.13 в 14:03

Щом няма писъци, значи „мехът” се е оказал достатъчно голям, за да погълне жертвата си цяла. А последният шатерец очевидно се беше притаил и чакаше подходящ момент, за да ми пусне някоя стрела.

proffessore 30.12.13 в 14:04

И наистина, още щом се опитах да се измъкна иззад дървото, веднага покрай ухото ми изсвистя стрела.

proffessore 30.12.13 в 14:08

„Да не мислиш, че толкова лесно ще се справиш с мен? – помислих си, докато се оглеждах наоколо, и изведнъж видях на близкото дърво няколко едва различими гнезда. – Да те видим сега!”

proffessore 30.12.13 в 14:11

Съсредоточих се и създадох Въздушен щит, после спокойно излязох иззад дървото, видях откъде дойде следващата стрела на шатереца и запратих вече създадения Щит право в него. Разбира се, това не беше бойно заклинание, само елементарно сплитане, пълно с енергия. Но остроклюните - малките зъбати птици със зелена окраска – реагираха мигновено на създаденото заклинание. Птиците толкова се зарадваха на вкусната енергия, че цялото ято се хвърли върху щита ми и стоящият до него шатерец.

proffessore 30.12.13 в 14:21

Любопитството е хубаво нещо, но мен изобщо не ме заинтригува как ще се развият взаимоотношенията на шатереца с пъргавите птички, така че с кратки и много предпазливи прибежки продължих напред. Жалко само, че все още си нямах и идея накъде точно.

proffessore 30.12.13 в 14:21

„Къде е този драконовски форт? – помислих се раздразнено и сам се успокоих: - Но поне над главата ми вече не свистят арбалетни стрели, което си е добре.”

proffessore 01.01.14 в 13:10

След като се убедих, че вече никой не ме преследва, отново се върнах към главния въпрос – да се ориентирам къде съм. Наложи се да се кача на едно дърво и да се опитам да разбера накъде все пак да вървя. Представете си изненадата ми, когато от дървото се откри прекрасна гледка към форт Скол. Дори не ми се наложи да се качвам високо – фортът се оказа по-близо, отколкото можех да си представя. Явно подземията наистина се простираха под целите Прокълнати земи, защото ни бяха хванали доста по-далеч от тук. Какво пък, колкото повече подземни тунели, толкова по-лесно ще се откриват. Защото така и не успях да се ориентирам и в момента дори не можех да посоча в каква посока е изходът от подземията.

proffessore 01.01.14 в 13:13

„Е, Майсторите със сигурност бързо ще намерят подземните тунели – успокоявах се аз, докато слизах от дървото. – Само няколко търсещи заклинания и всичко ще е наред.”

proffessore 01.01.14 в 13:14

Не са толкова страшни тези Прокълнати земи, когато се държиш адекватно. Или щом си Човек на съдбата, ти върви на всяка крачка. Във всеки случай до форта се добрах без никакви произшествия.

proffessore 01.01.14 в 13:14

- Ей, ти кой си?! – се раздаде остър вик от стената веднага щом излязох на открито.

proffessore 01.01.14 в 13:14

- Отвори си очите! - не се сдържах аз. - Свой!

proffessore 01.01.14 в 13:14

- Щом си свой, не стой като паметник, а ела при портата да ти проверя знака! Навъдиха се тука всякакви, само ми лазят по нервите!

proffessore 01.01.14 в 13:15

С нервите охраната очевидно имаше проблеми, но поне муцуните, надничащи от стената, определено бяха познати, значи фортът не беше превзет от шатерци. След като на свой гръб опознах бойните способности на шатерци, аз за пръв път в живота си започнах да се съмнявам в силите на Майсторите, така че очаквах всичко, включително и пълно унищожение на форта.

proffessore 01.01.14 в 13:16

За да мина проверката, аз прекрачих през портата и веднага се сблъсках с Ленди и Шорт. Сякаш цял ден бяха висели на портата в очакване на завръщането ни:

proffessore 01.01.14 в 13:27

- Къде се изгуби толкова време?!

proffessore 01.01.14 в 13:27

- Къде са останалите?!

proffessore 01.01.14 в 13:27

А може и наистина да са ни чакали през цялото това време. Сигурно са се притеснили за подчинените си и са се чувствали отговорни за изпратените в Прокълнатите земи ученици.

proffessore 01.01.14 в 13:27

- О, това е дълга история - уморено отговорих аз. - А имам много малко време. Алиса, Чез, Итания и Наив останаха там!

proffessore 01.01.14 в 13:27

- Итания?! - изрева Шорт. - Значи ето къде е отишла! Ревел направо ще ми откъсне главата за това, че съм пуснал посланика на вампирите в Прокълнатите земи!

proffessore 01.01.14 в 13:27

- С нея всичко е наред - уверих скаута. - Най-малкото беше наред, когато си тръгнах, или по-точно, избягах. Ще се опитам да ви разкажа с две думи...

proffessore 01.01.14 в 13:40

Разбира се, не успях да се вмъкна дори и в двеста думи, а награда ми бяха удължените от изненада лица на скаутите.

proffessore 01.01.14 в 13:41

- Днес направихме няколко излизания, но намерихме всички – озадачено каза Ленди.

proffessore 01.01.14 в 13:41

- Не всички - поправи го Шорт.

proffessore 01.01.14 в 13:41

- Всъщност не спасихме всички – усмихна се Ленди. – Но ги намерихме, просто някои бяха на части.

proffessore 01.01.14 в 13:41

Но аз изобщо не бях изненадан, че на подземния тунел попаднахме именно ние. При това два пъти! Съдбата ми е такава - да се натъквам на всичко, на което не трябва.

proffessore 01.01.14 в 13:41

- Трябва спешно да организираме спасителна операция – заявих аз.

proffessore 01.01.14 в 13:42

- Страхувам се, че тук силите на скаутите няма да са достатъчни - замислено каза Шорт, побутвайки ме в нужната посока. - Този въпрос трябва да се решава на най-високо ниво. Налага се да докладваме на когото трябва.

proffessore 01.01.14 в 13:43

Не разбирах на кого точно трябваше да докладваме. А и къде всъщност отивахме също не ми беше много ясно.

proffessore 01.01.14 в 13:55

- Има и друго, във форта се подвизават шатерски шпиони – изненадах аз Майсторите.

proffessore 01.01.14 в 13:55

- Сякаш не знаем – изобщо не се изненадаха те. - Ние също помним как донесения от Чез труп на лисица изчезна от лабораторията. И как вашата групичка обикаляше из целия форт в търсене на крадеца.

proffessore 01.01.14 в 14:03

Ленди и Шорт си размениха усмивки.

proffessore 01.01.14 в 14:03

- И докато вие вдигахте шум, използвайки протекциите на Майстор Ревел, ние тихомълком проведохме истинско разследване.

proffessore 01.01.14 в 14:04

Това, разбира се, не звучеше особено приятно, скаутите се бяха отнесли с нас като с малки деца. Но нали ние успяхме да разкрием предполагаемия престъпник, така че за какво „истинско” разследване можеше да става дума?

proffessore 01.01.14 в 14:08

- И какви резултати постигнахте? - попитах аз.

proffessore 01.01.14 в 14:09