Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 2

Действие 2

master_nightmare 19.11.13 в 19:36

Когато зрението ми се върна, видях, че се намирам в помещение с метални стени и огромни прозорци, през които се виждаше само жълто-червеното небе.

Mandor 14.01.14 в 06:05

- Да беше предупредил да си затворя очите - злобно казах аз, оглеждайки се. - Я чакай, значи можеше веднага да ни пренесеш тук? Защо тогава беше нужна тази разходка?

Mandor 14.01.14 в 06:06

- На артефакта му трябва време за презареждане - поклати глава Мирон. - И затова реших да се поразходим малко, докато имаме свободно време. Тъкмо ще ни се отвори апетита.

Mandor 14.01.14 в 06:06

Когато пътувахме по земите на вампирите, характерът на Мирон не беше кой знае колко приятен, но сега стана просто непоносим.

Mandor 14.01.14 в 06:07

- Апетитът ми се отвори още преди половин ден - казах аз, пронизвайки го с недоволен поглед.

Mandor 14.01.14 в 06:08

- Защо мърмориш, по-добре погледни през прозореца; изгледът е просто потресаващ - припряно каза Пазителят. - А през това време ще уредя храната.

Mandor 14.01.14 в 06:08

Послушах съвета му, приближих се до широкия прозорец и буквално замръзнах. Не знам на кой етаж се намирахме — на стотния или на хилядния, но подобна височина беше невъзможно да си представиш. Както казваше Мирон, целият този свят се състоеше от гигантска пустиня. А от тази височина линията между пясъка и небето ставаше просто незабележима и възникваше усещането, че небето е навсякъде — и отдолу, и отгоре, и пред мен.

Mandor 14.01.14 в 06:34

- Красиво, нали? - раздаде се до мен непознат глас.

Mandor 14.01.14 в 06:34

Струваше ми невероятни усилия да не подскоча от изненада, но общуването с Висшите вампири ме беше научило, че някои коварни личности могат да се движат напълно безшумно.

Mandor 14.01.14 в 06:35

- Не е зле - съгласих се аз, обръщайки се към новия си събеседник. - Познаваме ли се?

Mandor 14.01.14 в 06:35

- Едва ли - с насмешка отвърна младежът, горе-долу на моите години. - Макар да казват, че сме роднини.

Mandor 14.01.14 в 06:35

- Закериал? - попитах аз, разглеждайки събеседника си с интерес. - Нещо не изглеждаш като на… колко станаха вече?

Mandor 14.01.14 в 06:36

Мургавият младеж с дълги до раменете тъмни коси, тънки черти на лицето и гърбав нос изобщо не приличаше на мой роднина.

Mandor 20.01.14 в 05:59

- Мисля, че около четиристотин - пресмятайки нещо наум, отвърна той. - Разбираш ли, между този свят и светът, в който попаднах, има известно разминаване в течението на времето. Освен това още не съм решил кой от световете да нарека свой. Роден съм в твоя свят, но голяма част от живота си прекарах в друг. И между другото, наричай ме Константин, така съм свикнал.

Mandor 20.01.14 в 06:01

Някак не изглеждаше на четиристотин години. Не бих му дал и трийсет. Тоест, хората, разбира се, могат да живеят наистина дълго, това го знаят всички. Но за разлика от вампирите, на нас времето все пак ни оказва влияние, а и възраст от триста-четиристотин години лесно се забелязва. И що за необичайно име беше това?

Mandor 20.01.14 в 06:02

- Нещо не си приличаме много - отбелязах аз.

Mandor 20.01.14 в 06:03

- Това не е моето тяло - отвърна Закериал-Константин. - Истинското ми тяло стана на парчета по време на сблъсъка с шатерците, така че не търси семейна прилика. Затова пък ти си точно копие на баща си.

Mandor 20.01.14 в 06:03

- Ще ти повярвам - навъсих се аз. - Самият аз никога не съм го виждал.

Mandor 20.01.14 в 06:04

Беше ред на моя чичо да се мръщи.

Mandor 20.01.14 в 06:04

- Умрял ли е?

Mandor 20.01.14 в 06:04

- А, да, теб те нямаше много време. Не, той и мама са живи, просто са заминали за Шарените острови веднага след раждането ми с някаква важна мисия. На всичкото отгоре е убедил леля да ми наложи психо блок, ограничаващ способностите ми към Занаята.

Mandor 20.01.14 в 06:05

Чичо ми озадачено се почеса по врата.

Mandor 20.01.14 в 06:05

- Не мислех, че ще приеме всичко толкова сериозно…

Mandor 20.01.14 в 06:06

- За какво говориш? - озадачих се аз.

Mandor 20.01.14 в 06:06

- Виждаш ли… преди смъртта си се занимавах с построяването на Коридора на съдбата и малко се поувлякох. Това беше много сложна и тежка работа, голямо натоварване за психиката…

Mandor 20.01.14 в 06:06

- И ти се побърка? - предположих аз.

Mandor 20.01.14 в 06:07

- Преуморих се - поправи ме Константин. - Общо взето, понякога имах пристъпи и правех нещо като предсказания.

Mandor 20.01.14 в 06:07

- Магията на драконите - кимнах с разбиране аз. - И какво си казал на родителите ми?

Mandor 20.01.14 в 06:07

- Нямам представа - намръщи се той. - Това бяха спонтанни пристъпи и никога не помнех какво съм говорил. Но май всичко се сбъдваше.

Mandor 20.01.14 в 06:08

Значи той е виновен, че израстнах без родители и през цялото си детство страдах заради липсата на способности към Занаята? Макар че не се знае какво точно е казал на родителите ми…

Mandor 20.01.14 в 06:09

- Между другото, защо никога не съм чувал за теб? - спомних си аз. - Искам да кажа, че първото, което назубрят децата от Високите домове, е родословието им, а ти не си споменат там.

Mandor 20.01.14 в 06:09

Чичо ми изглеждаше малко притеснен.

Mandor 20.01.14 в 06:09

- Вече ти казах, че малко се преуморих и понякога се държах не особено адекватно. Заради някои мои провинения пътят на семейството ни към Императорския трон беше затворен и собствените ми роднини ме намразиха заради това. Както и много други хора. Бях твърде непредсказуем, използвах хора за опитите си, често участвах в магически дуели и убивах противниците си. Всеки друг на мое място би бил екзекутиран или лишен от способности, но аз бях твърде ценен за Академията - разработките ми, основани на технологии от други светове, бяха истински пробив в Занаята.

Mandor 20.01.14 в 06:12

Побъркан гений. Какво пък, няма да се учудя, ако леля Елиза лично е премахнала всички споменавания за него от всяка книга в Империята. А за това, че ни е лишил от Императорския трон преди триста години, сигурно е заличила и гроба му.

Mandor 20.01.14 в 06:14

- Според мен ме убиха не шатерците, а някой от нашите, възползвайки се от бъркотията на бойното поле.

Mandor 20.01.14 в 06:15

Изцяло забравих за красивия изглед от прозореца, гледайки в една точка и осмисляйки чутото. Ох, ама че знаменит роднина си имах, и то не само от гледна точка на направените изобретения и открития.

Mandor 22.01.14 в 06:02

В стаята влезе Мирон и радостно обяви:

Mandor 22.01.14 в 06:02

- Обядът е сервиран, господа. Вече се запознахте, както виждам?

Mandor 22.01.14 в 06:03

- Е, косвено вече го познавах - отбелязах аз.

Mandor 22.01.14 в 06:03

- А ти пък кой си? - попита Константин, оглеждайки Пазителя от главата до петите.

Mandor 22.01.14 в 06:03

- Казвам се Мирон и през последните сто години съм Пазител на света на Лита.

Mandor 22.01.14 в 06:03

- Колко официално - криво се усмихна моят чичо. - А що за странно име е това - Мирон?

Mandor 22.01.14 в 06:04

„Кой го казва - помислих си аз. - Сменил си красивото, просто забележително име с неясно какво. Константин? Сериозно ли?“

Mandor 22.01.14 в 06:04

- Аз съм „изтърсак“ от Русия.

Mandor 28.01.14 в 06:20

- Ами!?

Mandor 22.01.14 в 06:05

- Липецк. Вярно, отначало не попаднах тук, изхвърли ме в друг свят…

Mandor 22.01.14 в 06:05

За какво говорят, дракон да ме вземе? Нищо не разбирам.

Mandor 22.01.14 в 06:05

- Нека се досетя - щракна с пръсти чичо ми. - Първо си бил роб, после наемник…

Mandor 22.01.14 в 06:06

- Да-да, банална история - вдигна очи към тавана Мирон. - А после Пазителите ме прибраха, обучиха ме и ме изпратиха на бойната линия, така да се каже. Предлагам да продължим разговора в столовата - опомни се той, виждайки недоволството на лицето ми. - Някой май много искаше да яде?

Mandor 22.01.14 в 06:07