Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 3

Действие 3

master_nightmare 19.11.13 в 19:36

Площадът се оказа напълно пуст, което беше доста необичайно за това време на деня. Съдейки по положението на слънцето, бях пристигнал някъде около обяд, тоест точно времето за маневри и тренировки. Но когато погледнах в посока към границата с Шатер, всичко си дойде на мястото - там беше истинската битка. Фортът беше обгърнат от защитен екран, който периодично потръпваше от получените удари. Стана ясно защо веднага не чух трясъка и грохота на заклинанията, нали работейки на максимална мощност, екранът заглушава всички звуци. А и можеше да се усети лека вибрация в моментите, когато отклонените заклинания удряха земята пред форта. Спрямо предния сблъсък шатерци бяха постигнали значителен напредък, сега битката се водеше до самите стени.

proffessore 14.01.14 в 14:08

- Ох, не ми харесва това - измърморих притеснено. – Тук всичко вече е сериозно.

proffessore 14.01.14 в 14:08

Странно, но редките хора, притичващи край мен, изобщо не ми обръщаха внимание. Дори беше малко обидно, нали бях отвлечен. А аз си мислех, че всички ще си потрошат краката в търсене на толкова ценен ученик. Нямах търпение да разбера резултата от спасителната операция, ако, разбира се, вампирите вече са се върнали. Колко ли време е минало в моя свят? Ако е колкото и по моите собствени усещания, значи почти денонощие. Мисля, че за два Висши вампира това време е повече от достатъчно не само да спасят Алиса и останалите, но и на половината Шатер да вземат ушите.

proffessore 14.01.14 в 14:09

За начало реших да се кача на стената, обикновено по време на битка скаутите дежуреха там, но този път всичко беше различно. Там имаше няколко непознати Майстори, но никой от скаутите.

proffessore 14.01.14 в 14:09

- Извинете, къде са Ленди и Шорт? - обърнах се към един от Майсторите.

proffessore 14.01.14 в 14:10

- Кой? - попита той, без да се обръща.

proffessore 14.01.14 в 14:10

- Скаутите – озадачено поясних аз.

proffessore 14.01.14 в 14:10

Майсторът веднага се обърна и се втренчи в мен.

proffessore 14.01.14 в 14:10

- В карантина. А вие всъщност кой сте?

proffessore 14.01.14 в 14:10

- Закари Никерс - отговорих спокойно. - А кой всъщност пита?

proffessore 14.01.14 в 14:10

- Оу - видимо се смути Майсторът.

proffessore 14.01.14 в 14:10

- Бях в столицата по работа - нагло излъгах аз. – Затова не съм в час с последните събития.

proffessore 14.01.14 в 14:11

Вече ме гледаха всички присъстващи на стената, но сега без явно подозрение.

proffessore 14.01.14 в 14:11

- Вчера стана ясно, че всички, които са били в Прокълнатите земи, са заразени с някаква болест. Затова скаутите временно са изолирани в изследователския център.

proffessore 14.01.14 в 14:11

„Уау! – удивих се аз. – Значи може и аз да съм заразен?!”

proffessore 14.01.14 в 14:11

- Тогава ще отида да потърся Майстор Ревел - казах на глас.

proffessore 14.01.14 в 14:12

Както и очаквах, споменаването на шефа на службата за безопасност веднага накара всички присъстващи да се престорят, сякаш не съществувам. Всъщност исках да задам още няколко въпроса, например за военните действия, но предпочетох да сдържа любопитството си.

proffessore 14.01.14 в 14:12

В изследователския център ме пуснаха без никакви проблеми, но веднага предупредиха, че вече не е възможно да напусна без специален печат. Срещайки смътно познат учен от лабораторията, аз научих, че Майстор Ревел се намира в своя нов кабинет, тъй като старият все още не бил възстановен – хората не достигали.

proffessore 14.01.14 в 14:12

Учтиво почуках на вратата и надникнах в кабинета.

proffessore 14.01.14 в 14:13

- Може ли?

proffessore 14.01.14 в 14:13

- Не може – рязко отвърна Майсторът и след това ме видя. - Ти?! Къде изчезна?! Претърсихме целия форт!

proffessore 14.01.14 в 14:13

- Толкова съм трогнат – усмихнах се аз. - Но всъщност мен просто ме отвлякоха.

proffessore 14.01.14 в 14:13

- Така си и знаех, той все пак се е добрал до теб! – процеди Майсторът.

proffessore 14.01.14 в 14:13

Не можах да скрия учудването си:

proffessore 14.01.14 в 14:14

- Кой, Ник ли?

proffessore 14.01.14 в 14:14

- Какъв Ник? – ококори се Майсторът. - Александър Митис. Какво общо има тук Ник?

Mandor 04.02.14 в 06:18

- Не знам за Митис, но мен ме отвлече именно Ник. Забаламоса ме и ме бутна в телепорта.

proffessore 14.01.14 в 14:14

Майстор Ревел скочи на крака и с бързи крачки пристъпи към мен.

proffessore 14.01.14 в 14:14

- Наистина ли?! Ах, тази малка гадинка!

proffessore 14.01.14 в 14:15

Майсторът започна да крачи из кабинета.

proffessore 14.01.14 в 14:15

- Трябва спешно да издам заповед за задържането на Ник. Ако още не е избягал, тогава лошо му се пише. Почакай тук, аз ей сега ще се върна...

proffessore 14.01.14 в 14:15

Той излезе от кабинета, за да даде съответните заповеди, и след няколко минути се върна.

proffessore 14.01.14 в 14:16

- Така, ако те е отвлякъл, то тогава как избяга?

proffessore 14.01.14 в 14:16

- Е, не беше лесно - отговорих честно. - Но кажете ми първо, освободиха ли приятелите ми? И какво се е случило със скаутите? Наистина ли всички сме болни?

proffessore 14.01.14 в 14:16

Майсторът явно искаше да попита още нещо, но само махна с ръка, решавайки да остави въпросите за по-късно.

proffessore 14.01.14 в 14:16

- Съжалявам, Зак, но вампирите така и не се върнаха. Може би е станало заради това, че скаутите тръгнаха с тях.

proffessore 14.01.14 в 14:16

- Какво общо имат тук скаутите? - попитах невярващо.

proffessore 14.01.14 в 14:17

- След твоето изчезване върху мен и още няколко Майстора от ръководния състав бяха извършени покушения. От скаути и няколко Майстора, спасени от Прокълнатите земи. Със съжаление трябва да призная, че шатерци са измислили нелош план: хващат поединично нашите хора в Прокълнатите земи и присаждат в тях шпионска личност. Точно един от тези шпиони е откраднал намереното от вас същество. Предполагам, че ако го бяхме изследвали, щяхме да научим нещо важно.

proffessore 14.01.14 в 14:18

- А крадецът се е самоубил само защото така са го били програмирали – логично реших аз. - Смъртта след изпълнението на заповедта най-сигурно прекъсва всички нишки.

proffessore 14.01.14 в 14:18

- Еднократен агент - потвърди подозренията ми Майстор Ревел. – Така се държаха и скаутите по време на опита за покушение срещу мен, не държаха на живота си.

proffessore 14.01.14 в 14:19

Съдейки по това, че Майсторът изглеждаше напълно здрав, покушението не беше успяло. Но сега ставаше ясно въвеждането на тайнствената „карантина” - това беше най-удачното обяснение от всички възможни.

proffessore 14.01.14 в 14:22

- Между другото, тези същества са били изкуствено отгледани - продължи Майсторът. – Лесно го разбрахме по твоите описания на подземните тунели и начина, по който са ги копали лисиците.

proffessore 15.01.14 в 14:10

„A измисленото от Чез име остана – помислих отвлечено. - Ох, за какво си мисля?! Оказва се, че Велхеор и Келнмиир още не са се върнали, а моите приятели са все още някъде там, в плен!”

proffessore 15.01.14 в 14:11

- И какво ще стане сега? Видях, че сраженията продължават с пълна пара?

proffessore 15.01.14 в 14:11

Трябваше известно време, за да успее Майстор Ревел да ме запознае със ситуацията. След моето изчезване вампирите, придружени от няколко скаути, тръгнали да търсят подземните тунели. А после станали няколко покушения над Майстори, и почти веднага започнало настъплението на шатерци. Някои покушения, между другото, все пак успели. За моя голяма радост Ленди и Шорт не били сред променените скаути, въпреки че доскоро също стояли под карантина. Оказва се, че това е малко изследвана област и проверката на мозъка за „промитост” отнема на друидите почти половин ден.

proffessore 15.01.14 в 14:11

- И какво излиза, че сега няма кой да спаси Майсторите, ако някой падне в Прокълнатите земи? - попитах загрижено.

proffessore 15.01.14 в 14:11

- Защо, нали имаме нисшите вампири от Ордена, който ти създаде - без особена радост каза Майсторът. – Ленди и Шорт се опитват да ги пообучат малко. Под зоркото око на охраната, разбира се. Но вампирите правят спасителни акции само в непосредствена близост до форта и не навлизат навътре в Прокълнатите земи.

proffessore 15.01.14 в 14:11

- И много ли хора са изчезнали без следа? - попитах тъжно.

proffessore 15.01.14 в 14:11

- По-добре да беше попитал колко са загинали във военните действия – намръщи се Майсторът. - Може някой и да е забравил, но тук се води война.

proffessore 15.01.14 в 14:19