Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 6

Действие 6

proffessore 07.11.13 в 08:42

Шамарът по врата, разбира се, си го получих. Майстор Ревел не беше от хората, който прощават дори и минутно закъснение, а тук ставаше дума за цели два часа. Конското, което ми чете, беше забележително. А после и Майстор Некор дълго ми надува главата, говорейки колко са важни нашите изследвания за него лично, за форта, за науката и за света като цяло. При това именно в този ред на важност.

proffessore 08.11.13 в 14:23

След заслуженото конско отново се залових с некромантията, като многократно съживявах скелети. По опитен път установихме, че за пълното унищожаване на вграденото в костите сплитане беше достатъчно скелетът да се раздели на четири части. Тоест след като му отсечем главата, ръката и разполовим туловището, можехме да гарантираме унищожаването на заклинанието. Ако само главата или ръцете му са отрязани, неживият продължаваше да бяга и да се бие, все едно нищо не се е случило. Изяснихме също така, че ако костите не са прекалено пострадали при разфасоването на скелета на части, той може лесно да се съживи отново, с влагане на ново заклинание в него чрез артефакта.

proffessore 08.11.13 в 19:40

Също така Майстор Некор беше изготвил цял списък с команди, които искаше да изпитаме на неживите. Оказа се, че въпреки заповедта ми да изпълняват всички команди на Майстора, скелетите го слушаха далеч не във всичко. Сякаш имаше някакво ограничение за прехвърляне на контрола на друго лице, което не е свързано с артефакта. Например Майстор Некор не можа да накара скелетите да ме нападнат. Е, това поне беше логично, но защо отказваха да напуснат пределите на лабораторията си остана загадка. Но най-интересното откритие направихме съвсем случайно, когато току-що съживен скелет на командата „атакувай мишената” отговори със съвсем истинско Огнено кълбо. Стана ясно, че по неизвестен засега критерий артефактът подбира неживи, на които дава способност да създават прости атакуващи заклинания. Тук се предаде дори и Майстор Некор, тъй като черепът остави няколко мъртви Майстора без подобна способност, а един съживен плъх метна Огнено кълбо толкова неочаквано, че подпали част от разрошената му коса.

proffessore 08.11.13 в 20:02

- Интересно - възхитено мърмореше Майсторът, въртейки се около плъха с някакъв изследователски артефакт.

proffessore 09.11.13 в 09:46

А след това трябваше старателно да вграждам в скелетите заклинания, така че да могат поне малко да респектират вампирите. Колко ли полезен можеше да се окаже този артефакт? И между другото, той наистина може да се пригоди към нас на новото ни назначение.

proffessore 09.11.13 в 13:11

- Това, което наистина би било интересно да се разбере, е как неживите ще си взаимодействат със създанията от Прокълнатите земи - подхвърлих идея на учения.

proffessore 09.11.13 в 13:12

Някой би казал, че в мен е заговорила завистта от успехите на Наив, но аз го наричам здравословно любопитство.

proffessore 09.11.13 в 13:12

- Ами да! – откликна той, без дори да поглежда към мен. – Планирал съм го за утре. Тук това не е толкова просто...

proffessore 09.11.13 в 13:12

Както тъжно ми сподели Майсторът, предстоеше му да попълни множество заявки, за да получи мъртви и живи същества от зоопарка. И ако с мъртвите не би трябвало да възникнат проблеми, малко ли избихме днес, то с живите скаутите се разделяха много неохотно. Направо ума ми не го побираше как са хващали всички тези чудовища практически с голи ръце, без използване на магия. За мен това беше чисто самоубийствено развлечение - за хора и вампири с нездрава психика, като Велхеор или Наив, когато не си е взел хапчетата.

proffessore 12.11.13 в 07:44

Увлечен от мъртвите мишки-чудо със способности към Занаята, Майстор Некор най-накрая ме освободи. Заради закъснението трябваше да работя до късно през нощта и естествено изтървах вечерята, така че сега мислех само за това как по-бързо да сложа нещо в уста, да се просна в леглото и да откъртя.

proffessore 10.11.13 в 12:01

Днешният ден се оказа толкова натоварен, че закрачих към казармата едва влачейки крака. Много удачно на изхода от изследователския център под краката ми в буквалния и преносен смисъл попадна Наив, който любезно ми поднесе рамото си – аз наистина се олюлявах силно и краката ми можеха да откажат във всеки един момент.

proffessore 10.11.13 в 12:14

- Нещо не изглеждаш много добре – дразнещо жизнерадостно отбеляза той.

proffessore 10.11.13 в 12:16

- Скапаха ме днес – признах си честно. – На туй отгоре и без вечеря ме оставиха, изроди. Като гледам, и теб също, а?

proffessore 10.11.13 в 12:17

- Не, нахраниха ме добри хора в лабораторията - похвали се Наив. - Всъщност аз буквално съм пълен с енергия! А и реших повече да не вземам тези глупави техни хапчета, така съм много по-добре.

proffessore 10.11.13 в 12:20

Хвърлих поглед към доволната му, дори сякаш хищнически изострена физиономия.

proffessore 10.11.13 в 12:24

- Е, личи ти, разбира се. Главното е да се владееш, че да не те изпратят в кухнята при Алиса.

proffessore 10.11.13 в 12:24

- Кухнята не е най-лошия вариант - оптимистично отговори Наив. - Основното нещо е да научиш как ги приготвят тези стоножки и да си запушваш носа...

proffessore 10.11.13 в 12:34

- Разни хора, разни идеали... – усмихнах се аз.

proffessore 10.11.13 в 12:59

Вечер във форта ставаше безлюдно, ако не броим постоянно обикалящите по улиците патрули. По правилник след вечеря започваше тайнственият „отбой”, след който на улицата можеше да се излиза само със специално разрешение, удостоверено със съответстващ печат на ръката. За щастие ние с Наив имахме такива печати и трябваше да ги показваме на цели три патрула, срещнали ни по пътя до казармата. Впрочем, въпреки принудителните спирания и умората, до нашето здание стигнах доста бързо - много исках да хапна нещо. И точно затова дори не се замислих за своята безопасност в светлината на сутрешния си сблъсък с „водните”, а трябваше.

proffessore 10.11.13 в 13:00

Вече после, след случилото се, аз дълго се упреквах за това, че не предвидих подобно развитие на събитията. А беше логично и предсказуемо: Ейнджъл и компания не можеха да ми устроят бой на улицата, патрулите веднага щяха да засекат използването на бойни заклинания. Затова пък да ме сгащят при завръщането ми в казармата на стълбите, точно там, където се сблъскахме днес - елементарно.

proffessore 10.11.13 в 13:24

Ние с Наив приближихме входа на казармата и почти веднага се раздаде лек пукот, изолирал ни от всички външни шумове. След няколко секунди осъзнах, че точно такъв е ефектът от Поединичния купол, скрил ни от външния свят.

proffessore 10.11.13 в 13:24

- Е, ще поговорим ли? – раздаде се отгоре гласът на Ейнджъл.

proffessore 10.11.13 в 13:24

По стълбите срещу нас се спускаха той, Ленс и Стори. Лицето на сина на съветник Матис, разбира се, беше излекувано, но наранената му гордост определено искаше отмъщение. И колко не навреме - не само, че нямах с какво да им се противопоставя, но и едва стоях на краката си.

proffessore 10.11.13 в 13:25

- Нямаме за какво да говорим – банално отговорих аз.

proffessore 10.11.13 в 13:25

Наистина нямаше за какво.

proffessore 10.11.13 в 13:25

- Зависи как ще го погледнеш – доволно ухилен, каза Ленс. - За инвалид се държиш твърде нагло. Трябва да ти се напомни къде ти е мястото.

proffessore 12.11.13 в 07:47

А си мислех, че аз съм банален. Но как добре са го измислили гадовете! Останалите двама от петорката сигурно сега поддържат Поединичния купол или нещо подобно, за да не избягаме, а пък отвън никой не може да засече използването на бойни заклинания. Куполът от своя страна го прикриваше защитата на самата сграда.

proffessore 12.11.13 в 07:48

- Моето място е в топлото легло - отвърнах спокойно. - И вие сега стоите на пътя ми.

proffessore 12.11.13 в 07:49

Странно, но спокойствието ми се отдаде лесно. Изглежда на фона на последните приключения и предстоящата работа в Прокълнатите земи техните заплахи изглеждаха малко далечни.

proffessore 12.11.13 в 07:49

- Тогава опитай да минеш покрай мен – ухили се Ланс.

proffessore 12.11.13 в 07:50

Във въздуха пред тях се появи неголяма Огнена топка.

proffessore 12.11.13 в 07:50

Изглежда „водните” бяха решили да се разправят показно с нас със собствените ни оръжия – магии от сферата на огъня. Тоест, с нашите бивши оръжия. Очевидно се бяха подготвили добре и премислили всичко, така че аз дори не се опитах да избягам, желаейки да запазя поне достойнството си в толкова неизгодна ситуация.

proffessore 12.11.13 в 07:51

- Ще мина – все така спокойно обещах аз.

proffessore 12.11.13 в 07:51

„Водните” неуверено се спогледаха. Разбира се, те очакваха по-друга реакция, а аз се държах така, сякаш имам асо в ръкава си, макар че на практика цялата ми увереност беше въздух под налягане.

proffessore 12.11.13 в 07:51

- Този път приятелчетата ти няма да ти помогнат – заплаши Ейнджъл.

proffessore 12.11.13 в 07:52

„Сякаш досега някой ми е помагал – с лека изненада си помислих аз. – Кога е било такова нещо?”

proffessore 12.11.13 в 07:52

- Ей, изроди, не забравихте ли някого? – неочаквано се намеси Наив.

proffessore 12.11.13 в 07:52

През цялото време той слушаше мълчаливо обмяната на любезности, и аз в един момент забравих, че той сега е в леко нестабилно състояние. Подозирам, че с неговите превъзбудени емоции не му беше лесно да си мълчи и да не се нахвърли на „водните” още в първата секунда.

proffessore 12.11.13 в 07:53

- О, я виж кой тук проговори? – удиви се Ейнджъл. – Свалям шапка на местните учени, нима са ти присадили мозък?

proffessore 12.11.13 в 07:53

- Разбира се – изобщо не се смути Наив. – Обади им се и ще ти намерят подходящ. Мисля, че мишият ще ти пасне идеално.

proffessore 12.11.13 в 07:53

Признавам, че дори аз бях малко изненадан от подобна рязкост от страна на Наив, а „водните” направо загубиха дар слово.

proffessore 12.11.13 в 07:54

- Ах, ти, мазен изрод! – най-накрая реагира Ейнджъл.

proffessore 12.11.13 в 07:54

Той и Ленс едновременно ни нападнаха, използвайки прости, но ефективни заклинания от сферата на водата и огъня. Най-неприятното беше, че нямаше къде да се маневрира - ширината на прохода беше само няколко метра. Добре поне, че не използваха сериозни заклинания от страх случайно да не убият двама инвалиди, неспособни да направят дори най-просто сплитане. А още по-добре беше, че имах неголяма, остро заточена изненада в ножницата на колана си.

proffessore 12.11.13 в 08:03

Измъквайки кукри, аз с лекота разсякох летящата към мен Огнена топка и се обърнах да помагам на Наив, но той без замисляне се хвърли срещу неголямото Ледено копие и просто го разби с юмрука си.

proffessore 12.11.13 в 08:10

Осъзнавайки, че няма толкова лесно да ни победят, Ленс, Ейнджъл и присъединилият се към тях Стори ни обсипаха с не много силни, но неприятни сплитания. Част от тях успях да отбия с ножа си, но няколко заклинания достигнаха целта си и веднага обгориха дланта ми, с която прикрих лицето си, и надупчиха с ледени късчета ливреята ми. За наше щастие броните надеждно защитаваха телата ни от всякакви удари, но ръцете, краката и главата трябваше да си ги пазим сами.

proffessore 12.11.13 в 08:17

Дракон да ги вземе, от доста време не ме бяха удряли със заклинания!

proffessore 12.11.13 в 08:18

Докато аз отделях цялото си внимание на защитата, Наив успя с един скок да прибяга нагоре по стълбите, без да обръща никакво внимание на достигналите до него заклинания, и да нападне „водните”. Ударът с юмрук накара Ленс да полети до най-близката стена, но след това Ейнджъл и Стори буквално изхвърлиха Наив обратно долу, като забиха и Ледено копие в незащитената му ръка. Падайки на пода, той веднага бе прикован към него с Ледени окови за ръцете и краката. Трябваше спешно да заставам между напразно опитващия се да стане приятел и „водните”, за да се опитам да го защитя, впрочем, без особена надежда за успех.

proffessore 12.11.13 в 08:30

Докато Стори помагаше на Ленс да се изправи, аз се оказах сам срещу Ейнджъл.

proffessore 12.11.13 в 08:33

- Е, сега ще си платиш за всичко – злорадо се ухили той.

proffessore 12.11.13 в 08:33