Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 4

Действие 4

master_nightmare 19.11.13 в 19:36

- Ти никъде няма да ходиш - категорично заяви леля, след като ме изслуша.

proffessore 19.01.14 в 14:39

- И нека приятелите ми да останат в плен?

proffessore 19.01.14 в 14:39

Разбира се, изобщо нямах намерение да слушам леля си. Отдавна не бяхме в такива отношения, а и едва ли нещо друго, освен смъртта, можеше да ме спре да спася приятелите си. Но не можех да не поспоря с нея.

proffessore 19.01.14 в 14:40

- Може би нещо не разбирам, но там вече има два Висши вампира. Щом те не могат да го направят, значи никой не може.

proffessore 19.01.14 в 14:40

- Не – едновременно казахме ние с Кейтен, споглеждайки се разбиращо.

proffessore 19.01.14 в 14:40

- Без значение колко добри са Висшите вампири, не трябва да им се поверява спасителна операция на когото и да е, че дори и на каквото и да е - обясних аз. – Да убиват, да заплашват, да унищожават – в това са експерти, но да се грижат за някого...

proffessore 19.01.14 в 14:40

Много добре помнех нашия поход през земите на вампирите и не пожелавах на никой подобна участ. Да не говорим и за това, че просто не можех да стоя със скръстени ръце, докато в същото време приятелите ми имат нужда от мен.

proffessore 19.01.14 в 14:44

- Прекалено е опасно – не отстъпваше леля.

proffessore 19.01.14 в 14:44

Нима? А аз си мислех, че тръгвам на весела разходка. Просто след похода в земите на вампирите и редовните посещения в Прокълнатите земи вече не беше лесно да ме изплашат.

proffessore 21.01.14 в 14:11

- Време е да започнеш да ми се доверяваш – можах само да кажа.

proffessore 21.01.14 в 14:11

Приближихме квартала на друидите и трябваше да прекъснем безполезния си спор. Охраната без проблеми ни пусна вътре, а там по памет бързо намерих дома на Мелисия. Би трябвало да почукаме, но вратата беше отворена и ние решихме да надникнем вътре. По-точно докато аз се колебаех пред вратата, леля безцеремонно влезе в къщата и на нас с Кейтен не ни оставаше нищо друго, освен да я последваме.

proffessore 21.01.14 в 14:11

Гледката, която ни се откри, беше наистина приказна: Невил седеше на масата, а пред него стоеше Мелисия с чиния в едната ръка и лъжица в другата. Дори и в обикновена домашна рокля зеленокосата друидка изглеждаше зашеметяващо, но на Невил сега явно не му беше до това.

proffessore 21.01.14 в 14:11

- Хайде, само още една лъжичка.

proffessore 21.01.14 в 14:11

- Не искам!

proffessore 21.01.14 в 14:12

- Хайде де, не е чак толкова безвкусно.

proffessore 21.01.14 в 14:12

- А ти опита ли го?

proffessore 21.01.14 в 14:12

- Разбира се. Така че хайде, яж...

proffessore 21.01.14 в 14:12

Леля деликатно се изкашля, привличайки вниманието на гукащата двойка.

proffessore 21.01.14 в 14:12

- О, госпожа Елиза, Зак, Кейтен! – радостно възкликна Невил, скачайки от масата.

proffessore 21.01.14 в 14:12

Не знам на нас ли се радваше толкова или на повода да не гълта странната зелена бълвоч от чинията.

proffessore 21.01.14 в 14:12

Мелисия погледна укорително Невил и ни се усмихна.

Mandor 04.02.14 в 06:28

- Здравейте. Отдавна не сме се виждали.

proffessore 21.01.14 в 14:13

- Много странни отношения имат - прошепна ми Кейтен. - Мен само баба ми така ме ухажваше като дете.

proffessore 21.01.14 в 14:13

- Добро утро - поздрави леля. – Да не прекъсваме нещо?

proffessore 21.01.14 в 14:13

Невил погледна към чинията в ръцете на друидката и леко потръпна.

proffessore 21.01.14 в 14:13

- Не, какво говорите. Просто Мелисия ми приготви някакво древно друидско средство, което може да ми помогне да възстановя магическите си способности.

proffessore 21.01.14 в 14:14

- И действа ли? - веднага се заинтересува леля. - Защото тогава бихме могли да организираме доставка за Академията...

proffessore 21.01.14 в 14:14

- Лельо – леко повиших глас аз. - Не сега. Невил, имаме много сериозен проблем и спешно ми трябва Стил. В какво състояние е сега?

proffessore 21.01.14 в 14:14

Мелисия остави чинията и стана от масата.

proffessore 21.01.14 в 14:14

- Той е в съседната къща, в лечебницата. Вашият приятел се държи твърде агресивно, така че се наложи да го държим в полусънно състояние. Мога да ви заведа там, но едва ли разговорът с него ще ви помогне. Ако трябва да го лекуваме, дори не знаем от какво точно.

Mandor 04.02.14 в 06:29

Да, и аз самият не бях сигурен нито какво да правя с него, нито как да го направя. Знаех само едно: имплантираната от шатерци личност някак си се беше върнала и поела контрола над тялото. Едва ли някога друидите се бяха сблъсквали с нещо подобно, в противен случай във форта нямаше да обявяват карантина.

proffessore 21.01.14 в 14:15

- Да вървим - казах решително. - Невил, съжалявам, но за теб имам не особено добри новини.

proffessore 21.01.14 в 14:15

„Какво говоря, направо ужасни” - помислих си, но не го казах на глас.

proffessore 21.01.14 в 14:15

Много внимателно му разказах за нашите премеждия, но никакви успокояващи формулировки не можеха да променят фактите – братът на Невил, Алиса и Чез бяха в плен някъде в Шатерския халифат и ние не знаехме нищо за тяхното състояние. Дали все още са живи? Стараех се дори да не мисля за това, концентрирайки се върху поставената задача – спешно да организираме спасителна операция.

proffessore 21.01.14 в 14:16

- Ще дойда с вас – твърдо каза Невил веднага щом завърших разказа си.

proffessore 21.01.14 в 14:16

В този момент вече бяхме пред стаята, в която държаха Стил.

proffessore 21.01.14 в 14:16

- Това не е много добра идея... - предпазливо започнах аз.

proffessore 21.01.14 в 14:16

- И не се опитвай да ме разубедиш.

proffessore 21.01.14 в 14:16

Всъщност подобна реакция беше напълно предсказуема и аз дори бях подготвил множество аргументи против участието му в експедицията, но не се стигна до тях.

proffessore 21.01.14 в 14:16

- Не, никъде няма да ходиш – меко каза Мелисия и сложи ръце на раменете му. – Твоите способности не са се възстановили, тоест ще бъдеш в тежест и само ще им пречиш да спасят брат ти.

proffessore 21.01.14 в 14:16

Невил закри очи с длан и известно време стоя в това положение.

proffessore 21.01.14 в 14:17

- Мисля, че си права - каза най-накрая. - Докато не възстановя способностите си към Занаята, аз съм безполезен...

proffessore 21.01.14 в 14:17

Нещо подобно се канех да кажа и аз, но някак по-меко.

proffessore 21.01.14 в 14:17

- Дори и да имаше способности към Занаята, да се пъхаш в Прокълнатите земи без подготовка е също глупост - виновно вдигнах ръце аз. - Но аз непременно ще ги върна. С мен са Велхеор, Келнмиир и Итания, така че ако трябва ще направим и невъзможното.

proffessore 21.01.14 в 14:17

- Искрено се надявам – въздъхна Викерс старши. - Разбирам защо имаш нужда от Стил, но как ще се разбереш с него? Той е невменяем.

proffessore 21.01.14 в 14:17

Намигнах на Невил.

proffessore 21.01.14 в 14:17

- Повярвай ми, ще се справя с този проблем.

proffessore 21.01.14 в 14:17

Мелисия най-накрая отвори вратата и влязохме в малка, оскъдно обзаведена стаичка. Нощно шкафче, гардероб и легло, в което лежеше младежът. Ръцете и краката на Стил сякаш се бяха сраснали с леглото, макар че при по-внимателно вглеждане ставаше ясно, че всъщност дървеното легло обвиваше крайниците му като окови.

proffessore 21.01.14 в 14:17

- Сега спи – поясни друидката. – Да го събудя ли?

proffessore 21.01.14 в 14:18