Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 5

Действие 5

master_nightmare 19.11.13 в 19:37

Връщайки се обратно в реалния свят, аз помолих Кейтен да освободи Стил и хукнах към дома на Мелисия. За щастие с леля всичко беше наред: тя лежеше на леглото и бодро командваше Невил да избърше от пода разлятото као. Мелисия съвсем логично беше решила, че леля Елиза е получила обикновен сърдечен пристъп и аз не тръгнах да я разубеждавам. В крайна сметка Константин вече се справи със заплахата от Александър Митис, така че просто нямаше смисъл да изнервям всички, като разкажа истината.

Mandor 05.02.14 в 06:13

- Трябва да се грижиш за здравето си, лельо – наставнически казах аз. – Нужна си ни жива и здрава.

proffessore 24.01.14 в 08:49

Говорейки за здравето, аз неволно се опитах да повдигна „изключената” от чичо ръка и, разбира се, не успях. Да се надяваме, че не е сгрешил и чувствителността ще се възстанови след няколко часа, а не след няколко дни. Такава шегичка би била напълно в духа на Велхеор, а съдейки по краткото ми общуване със Закериал-Константин, характерите им бяха сходни.

proffessore 24.01.14 в 08:49

- Ти по-малко ми пили нервите и ще видиш, че и сърдечни пристъпи няма да имам - веднага заяви леля Елиза и стана от леглото.

proffessore 24.01.14 в 13:49

„Така и ще си остана неизвестен герой – иронично си помислих аз. - Както и да е, важното е, че с нея всичко е наред.”

proffessore 24.01.14 в 13:49

- Ще трябва да останете при нас за пълни изследвания - бързо каза Мелисия и я върна обратно в леглото. - С такива неща шега не бива.

proffessore 24.01.14 в 13:50

- Точно така - кимнах в съгласие. – Почини си един ден тук, лекувай се. Че знае ли човек какво може да се случи.

proffessore 24.01.14 в 13:50

„Уф, ако се помъкне с нас във форт Скол, ще спретне такъв скандал на Майстор Ревел - помислих си аз. – Голям срам ще е.”

proffessore 24.01.14 в 13:50

Скоро се появиха и Кейтен със Стил. Оказало се, че да се освободи прикованият към леглото младеж не било толкова лесно, на Майсторът му отнело известно време, за да се справи с използваните от друидите заклинания.

proffessore 24.01.14 в 13:50

- Здравейте всички – смутено поздрави Стил. - Невил, извинявай, че те нападнах, малко не бях на себе си.

proffessore 24.01.14 в 13:50

По-точно не е бил самият той. Но кого го интересуваха подробностите?

proffessore 24.01.14 в 13:51

- Значи той те е разкрасил с тази огромна синина на половината ти лице? - уточних аз.

proffessore 24.01.14 в 13:51

Невил ме погледна озадачено, явно не осъзна веднага за какво говоря.

proffessore 24.01.14 в 13:51

- А, ти за тази синина - най-накрая се сети той. - Не, тази е защото малко се поскарах с Херион.

proffessore 24.01.14 в 13:51

Херион - един от малкото ми познати бойни друиди – беше добър приятел на Мелисия и, както изглежда, претендираше да й е кавалер. Същата роля, която вече беше започнал да изпълнява Невил Викерс.

proffessore 24.01.14 в 13:51

- Наистина си го излекувал! – шокирано каза Мелисия, взирайки се в лицето на Стил. - Но как?

proffessore 24.01.14 в 13:51

Честно казано, в момента повече ме интересуваше въпросът как така Невил се е сблъскал с Херион, нали съвсем наскоро беше заминал за Древната гора.

proffessore 24.01.14 в 13:51

- Няма да повярваш, но аз просто си поговорих с тях от сърце - отговорих честно на друидката. – При това наистина в множествено число. Изчакайте малко. Невил, защо си се бил с Херион?

proffessore 24.01.14 в 13:52

- Би било преувеличено да се каже, че са се били – отговори вместо младежа Мелисия, без да откъсва поглед от Стил. – Просто Херион реагира малко неадекватно на една новина...

proffessore 24.01.14 в 13:52

- Кхм - прокашля се Невил. – Смятах да съобщя тази новина в друга обстановка, но щом вече заговорихме... ние с Мелисия решихме да се оженим.

proffessore 24.01.14 в 13:52

Едва не седнах на пода точно където стоях. Разбира се, знаех, че се срещат, но не подозирах колко далеч са отишли нещата. Ох, как ще се изненада Чез, когато чуе тази новина. Със сигурност ще пусне някаква шега от рода, че Невил вече ще има не една, а цели две грижовни майки. Само дето Чез, Алиса и Наив сега ги няма...

proffessore 24.01.14 в 13:52

- От името на целия Дом Никерс и лично от мое име ви поздравявам – с официален тон се обърна към тях леля Елиза и се надигна от леглото.

proffessore 24.01.14 в 13:52

- Поздравления! – присъединиха се Кейтен и Стил.

proffessore 24.01.14 в 13:53

- Поздравления и от мен - с леко забавяне казах аз, опитвайки се да скрия тъгата и искрено да се порадвам за приятеля си.

proffessore 24.01.14 в 13:53

- Хайде стига - махна с ръка Невил. - Оставете поздравленията за официалното обявяване, което ще бъде направено в присъствието на всички наши приятели, когато ги спасите.

proffessore 24.01.14 в 13:53

- Ще ги спасим - твърдо казах аз.

proffessore 24.01.14 в 13:53

През целия разговор леля внимателно ме наблюдаваше и накрая попита:

proffessore 24.01.14 в 13:53

- Какво е станало с ръката ти?

proffessore 24.01.14 в 13:53

- Хм... нервът ми е прищипан – смутих се аз. – До сватбата ще се оправи.

proffessore 24.01.14 в 13:53

- До чия сватба? - присви очи леля. - Надявам се, че не до твоята?

proffessore 24.01.14 в 13:54

- Разбира се, до сватбата на Невил и Мелисия - казах бързо. – До коя друга да е.

proffessore 24.01.14 в 13:54

Честно казано, не бях мислил за подобно нещо, но сега... Защо не? Някой ден...

proffessore 24.01.14 в 13:54

- Тогава нека да прегледам ръката ти - веднага предложи Мелисия.

proffessore 24.01.14 в 13:54

- Не, не - казах бързо. - А и трябва да тръгваме. И без това много се забавих, тук всяка минута е ценна.

proffessore 24.01.14 в 13:56

Невил кимна:

proffessore 24.01.14 в 13:56

- Ех, жалко, че не мога да дойда с вас.

proffessore 24.01.14 в 13:56

- Бъди внимателен – каза ми на прощаване леля.

proffessore 24.01.14 в 13:57

Минахме без семейни прегръдки, но видях, че наистина беше притеснена за мен. Въпреки характера си на практика леля беше заместила родителите ми и беше най-близкия ми човек.

proffessore 24.01.14 в 14:05

- Ще ви изпратя - веднага се надигна Невил.

proffessore 24.01.14 в 14:05

- Никъде няма да ходиш - спря го друидката. – Да те търся после из Прокълнатите земи. Сядай вече.

proffessore 24.01.14 в 14:05

Невил унило седна на мястото си.

proffessore 24.01.14 в 14:05

- Момчета, ще дежуря в Прокълнатата къща докато не се върнете.

proffessore 24.01.14 в 14:06

- Ако мама позволи - прошепна ми Кейтен и си спечели такъв поглед от друидката, че веднага ни повлече към изхода. - Ще се разходя с вас!

proffessore 24.01.14 в 14:06

Когато напуснахме квартала на друидите, Кейтен със закъснение се поинтересува:

proffessore 24.01.14 в 14:06

- А защо не вървим към телепортите?

proffessore 24.01.14 в 14:06

- Между другото, защо наистина? - присъедини се и Стил.

proffessore 24.01.14 в 14:06

Е, Кейтен просто нямах време да го посветя в моите тайни, а Стил все още не беше заслужил доверие, но така или иначе вече знаеше за магията на сънищата. Така че нямаше много смисъл да съм потаен.

proffessore 24.01.14 в 14:11

- Нека просто да кажем, че в Прокълнатата къща има алтернативен начин за придвижване - подбирайки внимателно думите си, обясних аз. - Сега не ми е много до това, но веднага след завръщането непременно ще ви кажа всичко. Просто приемете, че там има особен телепорт, който мога да използвам само аз.

proffessore 24.01.14 в 14:11

В Прокълнатата къща Кейтен и Стил минаха след мен през илюзорната стена и замръзнаха, зяпвайки от удивление.

proffessore 24.01.14 в 14:12