Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 5

Действие 5

master_nightmare 19.11.13 в 19:35

...точно там, където и заспах.

proffessore 13.12.13 в 07:53

Виждах отстрани себе си, Майстор Ревел и Майстор Орион, прекарващ ръце над тялото ми. Очевидно с мен всичко беше наред - друидът изглеждаше напълно спокоен. От друга страна, вечно недоволният старец можеше с години да не променя изражението на лицето си и едва ли неочакваната смърт на някакъв си там ученик от Академията би му развалила настроението.

Mandor 13.01.14 в 05:58

- Е-ей! - извиках аз, приближих се към друида и помахах с ръка пред лицето му. - Тук съм!

Mandor 13.01.14 в 05:59

Друидът изобщо не реагира на моите ръкомахания, а когато ръката ми премина през него, аз окончателно се убедих, че съм нематериален. Изглежда бях успял по някакъв начин да напусна тялото си. Това, разбира се, беше страхотно, но само по себе си едва ли можеше да ми помогне да намеря откраднатия труп на лисицата.

Mandor 13.01.14 в 06:03

Бързо разбрах, че мога свободно да минавам през стени, но нямах особено желание да следя приятелите и познатите си. Измъкнах се от изследователския център и дълго стоях на площада, опитвайки се да усетя поне нещичко. Въпреки уверенията на Майстор Ревел, че самото ми желание да разбера истината ще задейства някакви процеси, нищо подобно не се случваше. Не виждах нищо друго, освен маршируващите по площада Майстори!

Mandor 13.01.14 в 06:06

Обикаляйки безцелно из форта, реших за разнообразие да надникна и в Прокълнатите земи. Кога друг път би ми се отдала възможност да ги огледам на спокойствие, без да рискувам да попадна в менюто на някоя гадина? Но се случи нещо странно: минах през портата, но не успях да пресека невидимата черта, преминаваща някъде по средата на неутралната зона.

Mandor 13.01.14 в 06:07

- Странно - озадачих се аз, побутвайки невидимата преграда. - А пък аз си мислех, че призраците могат да ходят навсякъде. Защо става така?

Mandor 13.01.14 в 06:08

За съжаление нямаше кой да отговори на въпроса ми. Нямаше дори кой да го чуе.

Mandor 13.01.14 в 06:08

- Е-ей! - извиках аз. - Искам да разбера кой е откраднал тялото на лисицата и защо!

Mandor 13.01.14 в 06:09

Ако се бях надявал, че начаса ще ми покажат всичко, отново бях сбъркал. След като се помотах наоколо, вече бях склонен да се замисля над проблема с връщането ми в собственото тяло, но ми попречиха. Точно пред мен от нищото се появи дървена врата с висяща над нея светеща табелка „Вход”.

Mandor 13.01.14 в 06:10

- А-а, не - поклатих глава аз и направих крачка назад. - За нищо на света.

Mandor 13.01.14 в 06:10

Вратата се премести заедно с мен.

Mandor 13.01.14 в 06:11

- Махни се.

Mandor 13.01.14 в 06:11

Отстъпих, отклонявайки се леко встрани, но вратата не се отказваше. Като не можах да измисля нищо по-умно, аз се обърнах и хукнах, но почти веднага усетих лек тласък в гърба, сякаш ме беше бутнало нещо твърдо. Когато си върнах равновесието, с учудване установих, че вече не се намирам на територията на форта. Видях познатия ми каменен коридор, различните по форма и стил врати… все пак бях попаднал в Коридора на съдбата, въпреки желанието ми.

Mandor 13.01.14 в 06:13

А насреща ми вече крачеше виновникът за това.

Mandor 13.01.14 в 06:13

- Привет - поздрави ме вампирът Влад. - Нещо не бързаш да ми идваш на гости.

Mandor 13.01.14 в 06:13

Той изобщо не се беше променил от последната ни среща – беше си същото младолико и същото противно самоуверено аристократче с фини черти на лицето.

proffessore 04.03.14 в 11:34

- Значи вече успя да се почувстваш собственик? – раздразнено попитах аз.

proffessore 04.03.14 в 11:35

Никак не е приятно, когато те влачат нанякъде против собствената ти воля. И особено неприятно е, когато го прави такъв сладникав (дори бих казал прекалено сладникав) вампир, по известни само на него причини.

proffessore 04.03.14 в 11:36

- Временно изпълняващ длъжността – изобщо не се смути вампирът. – Не съм те извикал тук случайно, трябва ми помощта ти.

proffessore 04.03.14 в 11:37

Просто прекрасно! Малко са ми моите проблеми, та сега да ми стоварват и чужди! И то чии? На някакъв си непонятен и подозрителен тип!

proffessore 04.03.14 в 12:15

- И защо ми е да го правя? - навъсено попитах аз. – Графикът ми е достатъчно претоварен, ако искаш да знаеш.

proffessore 04.03.14 в 12:18

„Сутрин, например, трябва да работя в кухнята - добавих наум. – Интересно, дали ще ми опростят двата дни, които пропуснах благодарение на прекаленото любопитство на Майстор Некор?”

proffessore 04.03.14 в 12:19

- Едната ръка мие другата – лукаво ми намигна той.

proffessore 04.03.14 в 12:19

- Ъ-ъ-ъ... какво? - не разбрах аз.

master_nightmare 11.02.14 в 15:39

- Помогни ми, за да ти помогна и аз. Все пак ти си Човек на съдбата и сигурно си имаш доста проблеми - ненатрапчиво започна той. - А възрастта... двадесет и пет, предполагам? Или по-малко? Така-а-а. Вероятно не ти достигат знания, а аз съм добър учител.

deltax5 21.02.14 в 12:09

Малко необичайно е да чуваш толкова покровителствен тон от момче, изглеждащо максимум на седемнайсет. Дори и Висшите вампири, въпреки че обичат да изглеждат млади, предпочитат по-зряла възраст. Макар че и този беше Висш, но малко странен. А може би не малко? Във всеки случай, от такъв не можеш да научиш нищо хубаво.

proffessore 04.03.14 в 12:28

- И без теб знам всичко, което ми трябва - изсумтях аз.

proffessore 04.03.14 в 12:29

- Да бе, нали ти стоеше на площада и крещеше: "Искам да знам, какво има там". Ти сериозно ли смяташе, че е достатъчно да се развикаш и ще ти покажат всичко?

proffessore 04.03.14 в 12:30

Аха, значи ме е наблюдавал! Хубаво се изложих!

proffessore 04.03.14 в 12:31

- Защо, да не би да има и по-прости начини да разбера отговорите на въпросите си?

proffessore 04.03.14 в 12:31

- Има начини, които действат - ехидно отвърна вампирът. – Различни от цирка, който сътвори. Ти изглежда искаше да разбереш какво се е случило на конкретно място в конкретно време?

proffessore 04.03.14 в 12:33

- Да - не отрекох аз.

deltax5 21.02.14 в 14:57

- Реши моя малък проблем и ще те науча как да надничаш в миналото.

deltax5 21.02.14 в 14:58

Ама че гадина, знае как да ме пипне! Това би могло да се окаже доста полезно умение, дори бих казал първото осъзнато умение в областта на драконовата магия. Май до този момент и аз, и Майстор Ревел, ако се съди по думите му, сме използвали магията на сънищата интуитивно. Но вампирът едва ли ще сподели знанието си току-така…

proffessore 04.03.14 в 12:38

- И за какъв проблем става дума? - попитах предпазливо.

master_nightmare 11.02.14 в 15:40

- Най-сетне! – зарадва се вампирът. – Това вече е съвсем друга приказка! Всичко е пределно просто. Има една вещ, която бих искал да получа: най-обикновена детска кукла, представлява старче със смешен висок калпак и с тояга в ръце. Всичко, което се изисква от теб, е да ми я донесеш.

proffessore 04.03.14 в 12:42

Аха, а сега ще стане ясно, че тази детска кукла я пази тълпа гадни, мръсни твари и за да се добереш до нея, трябва да се промъкваш през километри подземия и лабиринти. И що за артефакт е това – кукла?!

proffessore 04.03.14 в 12:45

- Какъв ти е проблемът? – подозрително попитах аз. – Иди и си я вземи сам.

proffessore 04.03.14 в 12:45

- Аз не мога да премина в този свят - отчаяно разпери ръце вампирът. – Съществуват известни… ограничения, които ще ми попречат.

proffessore 04.03.14 в 12:46

„Хм... да не са възрастови? – вътрешно се усмихнах аз. – Само за навършили двадесет и една?”

proffessore 04.03.14 в 12:47

- А мен, понеже съм толкова съвършен, няма да ме спрат? – попитах, вече знаейки отговора.

proffessore 04.03.14 в 12:48

- Точно така!

proffessore 04.03.14 в 12:49

Вампирът цял сияеше от щастие, сякаш вече му бях донесъл куклата.

proffessore 04.03.14 в 12:49

- Тоест казваш, че там е абсолютно безопасно? – уточних аз.

proffessore 04.03.14 в 12:50

- Стига, моля ти се, какви опасности може да има в една детска стая – махна с ръка вампирът. - Да вървим.

proffessore 04.03.14 в 12:51

Нещо ми се въртеше в главата, докато вървяхме по коридора, но не можех да се сетя какво точно. Детска стая, кукли…

proffessore 04.03.14 в 12:51

- Тук е!

proffessore 04.03.14 в 12:52

Спряхме пред дървена врата. На пръв поглед най-обикновена, далеч по-безопасна например от стоящата в съседство огромна каменна плоча, окачена на стоманени панти. Единственият й отличителен белег беше детската рисунка върху нея. Обикновено човече с ръчички–пръчици и главичка–кръгче, сигурно я беше рисувало съвсем мъничко детенце.

proffessore 04.03.14 в 12:56