Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 8

Действие 8

master_nightmare 19.11.13 в 19:37

Изглежда, че след появата на огромната армия неживи на шатерци не им беше до нас. По думите на Келнмиир, вдигнал се във въздуха да огледа за възможни преследвачи, оставените от нас места сега приличали на филиал на Великото гробище. Дори и ние от земята много добре виждахме надигащото се над града червено зарево и периодичните избухвания от заклинанията на неживите. В нощния полумрак това дори изглеждаше красиво.

proffessore 09.02.14 в 14:58

„Е, оттеглих се от некромантията с гръм и трясък – помислих си, докато анализирах усещанията си. - И дори останах жив.”

proffessore 09.02.14 в 14:58

А в оврага недалеч от реката вече ни чакаше групата на Итания.

proffessore 09.02.14 в 14:58

- Защо се забавихте толкова дълго? – насмешливо попита вампирката. – От половин час вече ви чакаме.

proffessore 09.02.14 в 14:58

Налягалите по тревата двайсетина спасени души кротко си почиваха и ако при тях имаше храна, отдалеч можеше да изглеждат, сякаш са дошли тук на пикник. Естествено, трябваше да се измият и да им се превържат множеството рани.

proffessore 09.02.14 в 14:59

- Сигурно подземията са били празни? - предположи Келнмиир. - Защото шатерците от целият град ни бяха подгонили.

proffessore 09.02.14 в 14:59

- Оправдавай се - изсумтя вампирката. – А къде е Велхеор?

proffessore 09.02.14 в 14:59

- Ще ни настигне - махна с ръка Келнмиир.

proffessore 09.02.14 в 14:59

За разлика от нас Итания, изглежда, не беше загубила нито един човек по време на бягството. Тук беше цялата компания на Ейнджъл, с изключение на Алик, няколко смътно познати ми скаути и все същата двойка подозрително държащи се Висши вампири. Разбира се, повечето далеч не бяха в най-добра форма след плена и не можеха да се движат самостоятелно, но на тях им помагаха нисшите вампири. Особена изненада за мен беше това, че кокаленият вълк търпеливо ме чакаше и с готовност откликна на мислената ми заповед да се приближи и да седне до мен. Артефактът се самоунищожи, но връзката ми с Велик, а вероятно и с останалите създадени по-рано от мен неживи, кой знае защо се беше запазила.

proffessore 09.02.14 в 14:59

- А този какво прави тук? – шокирано ме попита Чез, сочейки към Ейнджъл.

proffessore 09.02.14 в 14:59

- Сам поиска да дойде с нас – поясних аз, прегръщайки Алиса.

proffessore 09.02.14 в 14:59

- Кой би си помислил – искрено се изненада вампирката. - Виждайки в съседната килия приятелчетата му, си помислих, че е мъртъв или е останал във форта.

proffessore 09.02.14 в 15:00

- Добре, убеди ме, една точка за „водните” - изсумтя червенокосият ми приятел.

proffessore 09.02.14 в 15:00

- И дълго ли смятаме да стоим тук? - докосна рамото ми Наив. – Че ми се иска да хапна, честно казано.

proffessore 09.02.14 в 15:00

- Ами да, да побързаме – обърнах се аз към Келнмиир, който притеснено гледаше в посока на Шатер. – Да тръгваме към реката.

proffessore 09.02.14 в 15:00

- А защо трябва да бързаме? – обади се Чез. – На шатерци вече не им е до нас – имат си проблеми с неживите, а летящата им армия Велхеор я свали.

proffessore 09.02.14 в 15:00

- Да не мислиш, че шатерци имат само един летящ артефакт? – попита го Келнмиир.

proffessore 09.02.14 в 15:00

Чез демонстративно махна с ръка.

proffessore 09.02.14 в 15:01

- Ако имаха повече, щяха да нападнат форта с няколко армии наведнъж, а не с една.

proffessore 09.02.14 в 15:01

- Не позна – перна му един по врата Итания.

proffessore 09.02.14 в 15:01

- Вижте! - извика един от нисшите вампири.

proffessore 09.02.14 в 15:01

Там, където допреди малко се виждаха само стълбове дим и проблясъци от бойни заклинания, се появи вече познатият ни черен облак – шатерци отново бяха вдигнали летящата си армия във въздуха.

proffessore 11.02.14 в 13:59

- Всички да стават! - веднага реагирах аз.

proffessore 11.02.14 в 13:59

Добрахме се до реката за рекордно кратко време. Вампирите помагаха да носим тези, които не можеха да тичат сами, а които можеха – тичаха с всички сили. Пределно ясно ни беше, че един удар на шатерци беше достатъчен да направи огромна яма, която да ни бъде едновременно гроб и надгробен насип.

proffessore 11.02.14 в 13:59

А на брега ни догони раздърпания Велхеор, помъкнал над главата си дървена врата.

proffessore 11.02.14 в 14:00

- Какво е това?! - попитах го озадачено.

proffessore 11.02.14 в 14:00

- Врата - лаконично отвърна вампирът. – Ами ако сработи? Минаваме през реката и оттам хоп, веднага в Крайдол.

proffessore 11.02.14 в 14:00

Уф, изобщо не бях помислил за нещо подобно. Ето какво значи нестандартно вампирско мислене. Това можеше значително да улесни живота ни!

proffessore 11.02.14 в 14:00

- Освен това може да се ползва и за лодка - намигна вампирът. – А вие пак ли под вода?

proffessore 11.02.14 в 14:01

- Вече не се крием - махнах с ръка аз. – Ще преминем с помощта на Въздушна платформа. Не искам нова среща с подводните обитатели, първата още ни държи влага.

proffessore 11.02.14 в 14:01

Прекосяването на реката мина значително по-лесно, отколкото на идване. Нямаше нужда да се крием, а и освен това сега с нас имаше достатъчно Майстори, за да създадат с помощта на заклинания няколко платформи за преминаване на другия бряг. Но въпреки това шатерци бавно и със завидно постоянство ни настигаха.

proffessore 11.02.14 в 14:03

Прекалено големите платформи можеха да се превърнат в лесна мишена, така че се прехвърляхме на групи от по десет човека. Аз като по чудо успях да убедя Алиса да тръгне с първата платформа заедно с Ейнджъл и неговите приятелчета. И точно навреме, защото едва успяха да стигнат до отсрещния бряг и шатерци се приближиха на достатъчно разстояние, за да открият огън.

proffessore 11.02.14 в 14:03

Първата енергийна топка удари в брега, като порази единствено няколко дървета, но следващата попадна право във втората платформа, която тъкмо беше достигнала брега, и изхвърли няколко души във водата. Много ясно видях как паднаха. Подводните създания сякаш специално чакаха това, защото нещастниците веднага бяха уловени от многобройни пипала и завлечени под водата.

proffessore 11.02.14 в 14:03

- Какво беше това?! – с разширени от ужас очи попита чакащият да тръгва заедно с мен Чез.

proffessore 11.02.14 в 14:03

- А, това са местните подводни обитатели - отговорих, като сам бях в лек шок от видяното. – Нали ти казах за тях.

proffessore 11.02.14 в 14:03

- Мислех, че говориш за някакви рибки, а не за такива чудовища! - Чез ме изгледа, сякаш съм луд. - И сега ще летим над тях? А ако могат да изскачат над водата?

proffessore 11.02.14 в 14:03

- Да, за това не съм се сетил – смутих се аз. – Може би трябва да се издигнем малко по-високо.

proffessore 11.02.14 в 14:03

Прехвърлихме се на последната платформа, създадена от вече добре познатия ни Майстор Дефер. Майсторът не я насочваше по права посока, а периодично сменяше посоката, и може би само това ни спаси от бойните заклинания на неотменно приближаващия се към нас облак. Велхеор стоеше прегърнал вратата, говореше нещо с двама от спасените вампири и изобщо не обръщаше внимание на прелитащите покрай нас енергийни топки.

proffessore 11.02.14 в 14:04

След слизането на брега хората от първите две платформи веднага бяха притичали под прикритието на дърветата и бяха навлезли в Прокълнатите земи на няколко стотин крачки, както беше планирано предварително. На брега ни чакаше само Алиса. Платформата стигна до брега, ние скочихме веднага на земята и избягахме по-далеч от реката.

proffessore 11.02.14 в 14:04

- Алиса, няма нужда да стоиш на открито! - извиках аз, притичвайки до вампирката.

proffessore 11.02.14 в 14:04

Ситнещият до мен кокален вълк седна в краката ми и склони глава, сякаш в знак на съгласие.

proffessore 11.02.14 в 14:04

- Дори само за това, че ме качи на друга платформа, заслужаваш да те размажа – ядосано отвърна тя.

proffessore 11.02.14 в 14:04

Велхеор веднага се зае да забива в земята рамката на вратата, явно възнамеряваше да се отправи към библиотеката направо оттук, а неговите събеседници – двата висши вампира, тръгнаха право към нас.

proffessore 11.02.14 в 14:04

- Закари Никерс – обърна се към мен единият от тях.

proffessore 11.02.14 в 14:05

- Няма нужда да ми благодарите за спасението - казах припряно и бързо стиснах протегнатата ръка. - Не е сега времето.

proffessore 11.02.14 в 14:05

Вампирът за миг застина с отворена уста, но сграбчи ръката ми много здраво.

proffessore 11.02.14 в 14:05

- Нямам и намерение - каза най-накрая. - От името на клана Сеон те обявявам за враг номер две.

proffessore 11.02.14 в 14:05

Той пусна ръката ми и аз усетих, че в дланта ми остана нещо подобно на малка монета. Преди да успея да кажа каквото и да е, вампирът се опита да достигне с нокти до гърлото ми. И не успя да го направи само защото кокаленият вълк светкавично скочи и буквално разкъса вампира на две части. Сам, без никаква команда от моя страна.

proffessore 11.02.14 в 14:05

Вторият вампир се хвърли към Велхеор, но той с лекота отблъсна атаката му, като с всички сили удари противника си с домъкнатата от Шатер врата. После се раздаде свистенето на разсичащата въздуха енергийна топка и на мястото, където стоеше Велхеор, удари бойно заклинание.

proffessore 11.02.14 в 14:06