Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 7

Действие 7

master_nightmare 19.11.13 в 19:36

Събудих се с адско главоболие. Впрочем не ме бяха ударили чак толкова силно, защото си спомнях всичко, предхождащо удара. Единственото, което не можeх да разбера, беше къде се намирам сега. Тоест не съм тъп, ако се събудиш с главоболие в малка стая с микроскопичен прозорец, изводът е очевиден - затворническа килия. Но ми оставаше да разбера къде точно се намира това помещение и какво е станало с моите приятели.

proffessore 17.12.13 в 15:28

След като внимателно се изправих на крака и опипах главата си, аз се убедих, че мозъкът ми все още е на мястото си и започнах да оглеждам мястото, където бях заключен. Първото нещо, което разбрах, беше, че съм под земята. Не беше трудно да се досетя, тъй като високо над главата ми висяха скални образувания, заплашващи да паднат при всяко невнимателно кихане. Моята догадка се потвърждаваше и от факта, че в помещението липсваха врати. Само малка дупка в стената на равнището на лицето, през която можеше да се види дълъг коридор с множество подобия на прозорци, приличащи на моя. И между другото, зад някои от тях се виждаха познати лица.

proffessore 17.12.13 в 15:39

- Зак! – прошепна Алиса от съседния прозорец. – Как си, добре ли си?

proffessore 17.12.13 в 15:39

„Ох, с нея всичко е наред” – помислих с облекчение и веднага отговорих:

proffessore 17.12.13 в 15:39

- Натъртен, но се чувствам добре. А къде са Наив и Чез?

proffessore 17.12.13 в 15:40

- Тук съм – раздаде се в съседство гласът на Чез. – Бих казал цял и дори относително здрав. Вижте, тази килия е по-малка и от шкаф!

proffessore 17.12.13 в 15:40

- И при мен е същото - каза Алиса. – А освен това съм прикована с вериги към стената.

proffessore 17.12.13 в 15:40

Огледах се, но моята килия ми изглеждаше доста сносно и беше доста по-голяма от шкаф. Вериги също нямах.

proffessore 17.12.13 в 15:45

- Аз също съм във вериги - продължи да се оплаква Чез. - И не мога да създавам заклинания, стените сякаш изсмукват енергията в себе си.

proffessore 17.12.13 в 15:45

- Не сякаш, а наистина изсмукват – отговори вампирката. - Вече ви казах за това, още щом се спуснахме под земята. И Наив щеше да го потвърди, ако не спеше.

proffessore 17.12.13 в 15:53

- Той спи?! – изумих се аз.

proffessore 17.12.13 в 15:53

- Хъркането на Наив, идващо от съседната килия, никога не мога да сбъркам с чуждо. Ако млъкнете за малко, вие също ще го чуете.

proffessore 17.12.13 в 15:53

Ние послушно замълчахме и това ми позволи да се съсредоточа малко и да помисля защо от нас четиримата само аз по някаква причина се оказах без завързани ръце и крака. Странно. Както и това, че от мен бяха взели всичко освен висящият на колана ми череп. А такава колоритна измишльотина трудно остава незабележима.

proffessore 17.12.13 в 15:53

- Някой има ли идея как да се измъкнем от тук? - попита Алиса и макар гласът й да звучеше спокойно, почувствах, че е нервна.

proffessore 17.12.13 в 16:05

- Мен сега повече ме вълнува въпросът къде са тоалетните – захили се Чез. - Не, сега нямам желание, но рано или късно...

proffessore 17.12.13 в 16:05

Обичайната му реакция при стрес – да ръси глупави шеги. Какво пък, хубаво е да знам, че не само аз се чувствам неприятно тук.

proffessore 17.12.13 в 16:06

- Сега Наив ще се събуди и ще попита кога ще ни хранят - не се сдържах аз.

proffessore 17.12.13 в 16:06

Моят нервен смях се оказа изненадващо заразителен и приятелите ми го подеха преди самият аз да успея да се успокоя. Ето това би изненадало нашите тъмничари, ако сега бяха дошли в подземието, за да ни видят или нахранят. Или да ни разпитват и подлагат на мъчения. От такива мисли веднага ми мина желанието да се смея.

proffessore 17.12.13 в 16:06

- Трябва да се измъкнем от тук - повторих аз думите на Алиса. - Така че, някой има ли идеи?

proffessore 17.12.13 в 16:07

- Никакви - веднага откликна Чез. – Дори не знаем къде сме. До Шатер не биха могли да ни домъкнат за толкова кратко време, значи все още сме в Прокълнатите земи или по-точно - под тях.

proffessore 17.12.13 в 16:07

- И ако са ни замъкнали много навътре в Прокълнатите земи, то можем да умрем още щом се измъкнем от тъмницата – продължих мисълта му аз. - Но нека да решаваме проблемите един по един, по реда на настъпването им. Между другото, аз не съм окован във вериги и килията ми е с напълно прилични размери.

proffessore 17.12.13 в 16:17

- И тук дискриминация! – избухна Чез. - Защо все на теб дават по-хубавото!

proffessore 17.12.13 в 16:17

- В дадения случай защото нашите похитители не виждат в мен опасност – логично предположих аз. – Съмнителен комплимент, не мислиш ли? Ако не бяха заключили и вратите на затвора, щях да умра от срам.

proffessore 17.12.13 в 16:17

- А ти там я провери вратата, че знае ли се – шеговито ме посъветва Алиса. - Между другото, нали можеш да използваш ключа от Великата библиотека!

proffessore 17.12.13 в 16:18

- Може и да не виждаш, но тук изобщо няма врати. Плътна скала. Зазидали са ни, гадовете!

proffessore 17.12.13 в 16:25

Странно, но въпреки цялата сериозност на ситуацията изобщо не успявахме да се концентрираме. Или просто се опитвахме да се скрием от безизходицата - лично на мен никакви свестни идеи не ми хрумваха.

proffessore 17.12.13 в 16:25

Обиколих всички стени, дръпнах и решетката. Безрезултатно.

proffessore 17.12.13 в 16:34

- Може пък при Наив да се получи? – предложих аз, приближавайки се пак до прозореца. - Може и той като мен да не е прикован към стената?

proffessore 17.12.13 в 16:35

- Аха. Само да успееш да го събудиш - отвърна Чез. - Сякаш не знаеш, че Наив единствено с топ можеш да го събудиш.

proffessore 17.12.13 в 16:40

- Наив! – извиках с всички сили, вече не се криех особено от нашите похитители.

proffessore 17.12.13 в 16:49

Щом досега не реагираха на нашето бърборене и смях, нямаше много смисъл точно сега да се крия. Впрочем да се крия, седейки в килия, си беше занятие със съмнителна логика.

proffessore 17.12.13 в 16:50

- Наив! – извикаха след мен Чез и Алиса.

proffessore 17.12.13 в 16:50

Разбира се, нашият новоизпечен вампир спеше като труп. Може да са му дали нещо, а може и сам да е задрямал. Във всеки случай резултатът беше един и същ - няма смисъл да разчитаме на него.

proffessore 17.12.13 в 16:51

- Как мислите, скоро ли ще се сетят за нас? – попита Алиса.

proffessore 17.12.13 в 16:51

- За сещане вече са се сетили, но кой ще тръгне да ни търси в Прокълнатите земи? – запита Чез. - И още повече под тях. Разбира се, за нашия общ невероятно ценен приятел със сигурност ще организират експедиция, но едва ли ще има полза.

proffessore 17.12.13 в 16:56

Прав беше. Харесва ли ни или не, сами ще трябва да се измъкваме от тук.

proffessore 17.12.13 в 16:56

Ръката ми неволно поглади висящият на пояса череп, но не бързах да кажа на приятелите си за допуснатата от шатерци грешка. Ако нашите похитители не бяха толкова небрежни, можеха просто да ни подслушват, затова по-добре да не рискувам преждевременно.

proffessore 17.12.13 в 17:02

- Имаме още един шанс - казах на приятелите си. - Дайте ми малко време.

proffessore 17.12.13 в 17:02

- Имаш късмет, днес не бързам за никъде – демонстративно раздрънка вериги Чез. - Но виж, Наив много ще се разстрои, ако пропуснем вечерята.

proffessore 17.12.13 в 17:02

Обстановката в килията беше повече от скромна. При липсата дори на намек за легло аз се отпуснах на каменния под и започнах да се настройвам за медитация. Макар и не веднага, но все пак успях да насоча енергия към очите си и да се възползвам от Истинското зрение. Това си беше успех, нали окръжаващите ме стени от непознат камък биха могли да поглъщат дори и нищожните количества енергия, необходими за това незначително заклинание. За да затвърдя неочаквания успех, аз създадох пред себе си хаотична структура и я напълних с енергия, но енергията веднага бе „изсмукана” от стената.

proffessore 19.12.13 в 18:01

„Какво пък, не е чудно, че кокаления ми вълк падна геройски още с влизането си в подземния тунел - помислих си аз. – Ех, бедни Велик. Прав беше Майстор Некор, когато ми забраняваше да се отнасям с него като с домашен любимец . Нямаше нужда да му давам име - много по-лесно щеше да е да загубя безименна купчина кости...”

proffessore 19.12.13 в 18:02

Опитах се да се взема в ръце и продължих да разсъждавам: „Тъй като отвсякъде сме заобиколени с този камък, то за Занаята може да забравя. Да разчитам на артефакта също е глупаво, защото всички заклинания изчезват още преди да успеят да влязат в сила. А и как некромантията би могла да помогне на затворен в подземна килия човек? А може би някъде в подземията има древни гробници. Ако точно тук са идвали в древността старите вълци, за да умрат - също става, костите може да са се съхранили някъде в земята.”

proffessore 19.12.13 в 18:02

Единствената мислена команда, която успях да дам на черепа, звучеше приблизително така: „Съживи тук каквото и да е”. Уви, с Истинското зрение не видях излизащи от артефакта заклинания, тоест тук нямаше нищо за съживяване.

proffessore 19.12.13 в 18:03

Следващият и, според мен, последен шанс за спасение, беше забранената магия, но съдейки по моите опити, тя отказваше да работи в Прокълнатите земи.

proffessore 19.12.13 в 18:10

„Струва си все пак да опитам - реших аз. – Само че как да се заставя да заспя, когато изобщо не ми се спи?”

proffessore 19.12.13 в 18:12

- Някакъв напредък? - попита нетърпеливият Чез.

proffessore 19.12.13 в 18:12

- Не – неохотно отговорих аз. - И не се предвижда.

proffessore 19.12.13 в 18:12

Малкото прозорче не позволяваше да огледаме добре в коридора, така че не знаехме колко са общо килиите и има ли наблюдатели или пазачи. Ако някой ни гледаше, ние нищо тайно не обсъждахме, затова бързо изхвърлих от главата си този въпрос като не толкова важен за дадения момент.

proffessore 19.12.13 в 18:12

- Тихо всички - внезапно заповяда Алиса.

proffessore 19.12.13 в 18:13