Огненный легион / Огненият легион: Акт первый, Действие 3

Действие 3

proffessore 11.09.13 в 12:46

Събуждайки се, аз не веднага осъзнах къде се намирам, затова пък веднага усетих, че не лежа сам. Внимателно обърнах глава и с примряло сърце видях спокойно спящата на рамото ми Алиса. Вампирката изглеждаше толкова мила и беззащитна, че веднага ми се прииска да я прегърна нежно и да я целуна, но се сдържах. В просъница така ще ме прасне по зъбите, а може и нещо по-лошо...

proffessore 27.09.13 в 07:33

- Стани! – неочаквано изрева Велхеор, като едва не ме направи пелтек за цял живот.

proffessore 27.09.13 в 07:33

Вампирът се появи изпод леглото, очевидно беше прекарал нощта там. Така беше постъпил и Наив, криейки се от сутрешното слънце.

proffessore 27.09.13 в 07:34

- Какво става? - сънено попита Чез.

proffessore 27.09.13 в 07:34

- Не, ти си спи – успокои го вампирът. – Но за Алиса е време да отработи наказанието си в кухнята. Долу вече я чака сержант Торн. Ето кой изобщо не спи – суровият мъжага.

proffessore 27.09.13 в 07:35

- Тогава за какъв дракон крещиш така?! – избухна Чез. - Не можеше ли да събудиш само Алиса?

proffessore 27.09.13 в 07:35

- Можех – лаконично отговори Велхеор.

proffessore 27.09.13 в 07:36

„Но явно не пропуска възможността да ни извърти някой номер” – помислих си аз.

proffessore 27.09.13 в 07:36

Показателно, но вампирката продължаваше спокойно да спи, отпусната на рамото ми, и изобщо не мислеше да отива където и да е. Впрочем Велхеор не се ограничи само с думи и изникна до леглото ни още преди да успея да реагирам и да се престоря, че спя.

proffessore 27.09.13 в 07:38

- Ах, колко мило – насмешливо провлачи вампирът. – Направо не ми се иска да ви будя... - после приближи лице до ухото на Алиса и изрева: - Стани!

proffessore 27.09.13 в 07:39

Вампирката подскочи с цяло тяло, забивайки лакът в челюстта ми.

proffessore 27.09.13 в 07:39

- А?! Какво?!

proffessore 27.09.13 в 07:40

- Време е за работа! – бодро съобщи Велхеор.

proffessore 27.09.13 в 07:40

- А, да, вече ставам - бързо дойде на себе си вампирката, протегна тяло и ме погледна подозрително. – А ти защо не спиш?

proffessore 27.09.13 в 07:41

В отговор само измучах нещо нечленоразделно, опитвайки се да върна на мястото й пострадалата челюст.

proffessore 27.09.13 в 07:41

- Че как изобщо се спи с вас?! – отвърна вместо мен Чез. - Не може ли някак по-тихо да се будите? Още щях да си спя и да си спя!

proffessore 27.09.13 в 07:42

- Така ти се пада! - отговори вампирката, скочи от леглото и веднага получи възглавница в лицето.

proffessore 27.09.13 в 07:43

Оказа се, че дори и вампир може да бъде изненадан, особено ако го направиш рано сутрин при ставане.

proffessore 27.09.13 в 07:44

- Ах, ти...

proffessore 27.09.13 в 07:44

За щастие до бой не се стигна, тъй като Велхеор хвана яростно ругаещата Алиса за яката и я повлече към изхода.

proffessore 27.09.13 в 07:46

- Ей, а няма ли да се измия, да взема душ?! - безпомощно размаха ръце вампирката.

proffessore 27.09.13 в 07:46

- Ще се измиеш в кухнята .

proffessore 27.09.13 в 07:46

- И душ ще вземеш там! - извика след нея Чез.

proffessore 27.09.13 в 07:47

Велхеор трясна вратата толкова силно, че сигурно събуди и съседите.

Mandor 15.10.13 в 05:09

- И как да спя след това?! - възкликна Чез.

proffessore 27.09.13 в 07:48

Отговори му само лекото похъркване на Наив, донасящо се изпод леглото му. Изглежда сънят на нашето Огнено момче не можеше да бъде смутен и от края на света. Всъщност какво ти Огнено момче е сега, след като загуби способност към Занаята? В Зъбато ли да го преименуваме, що ли...

Mandor 15.10.13 в 05:10

Впрочем, въпреки заявлението на Чез, ние чудесно си поспахме още няколко часа, преди Велхеор отново да ни организира масово събуждане, вдигайки ни с ритници от леглата. Този път и Наив се събуди, но не се разстрои кой знае колко, особено като чу от устата на вампира вълшебната думичка „закуска”. Честно казано, не разбирах оптимизма му – стомахът ми все още ругаеше вчерашната вечеря, а закуската обещаваше да бъде не по-добра. Между другото, така се и оказа.

proffessore 27.09.13 в 07:50

- Ех, ще изпосталеем от такава храна - въздъхна Чез, пъхайки вяло лъжица в чинията с овесена каша. - Аз лично се отказвам да ям тази гадост.

proffessore 27.09.13 в 07:51

- Значи няма да ядеш кашата? - веднага наостри уши Наив.

proffessore 27.09.13 в 07:51

- Не, не! – сграбчи чинията Чез. – Казах го метафорично, не буквално.

proffessore 27.09.13 в 07:51

Наив демонстративно облиза устни.

proffessore 27.09.13 в 07:52

- Е, ако не друго, мога да я изям вместо теб. Ако щеш, метафорично, ако щеш...

proffessore 27.09.13 в 07:52

- Ти защо изобщо гледаш към нашата храна? – опомни се Чез. - Вампирите би трябвало да пият кръв!

proffessore 27.09.13 в 07:53

- В качеството й на едно от необходимите вещества - уточних аз. - Това не им пречи да се наслаждават на храната.

proffessore 27.09.13 в 07:53

През последните седмици научих за вампирите повече, отколкото за целия си досегашен живот. За висшите - от общуването с Велхеор, за нисшите - от Даркин и останалите работещи в Патрулите. А и на себе си успях да изпитам много неща.

proffessore 27.09.13 в 07:59

- Да, знам - раздразнено измърмори Чез. - Но как успява да получи удоволствие от _такава_ храна, за мен си остава загадка.

Mandor 15.10.13 в 05:12

Приключвайки с яденето, ние някак неочаквано се оказахме без ангажименти. Сержант Торн се появи само за миг, колкото да ни каже, че ще ни чака след час до входа на казармата.

Mandor 15.10.13 в 05:13

- Какво ще правим? – полюбопитства Чез.

proffessore 27.09.13 в 08:01

- Аз си имам своя работа – неочаквано заяви Велхеор. – Така че ще се видим по-късно.

proffessore 27.09.13 в 08:01

- Що за работа може да има във форта? – попитах озадачено Чез, гледайки отдалечаващия се вампир.

proffessore 27.09.13 в 08:02

- Кой го знае. Може да отива в местната зала за мъчения да ги обучава в майсторски клас?

proffessore 27.09.13 в 08:02

- Гнусливи нотки ли долавям? - попитах насмешливо. – Нали ти съвсем доскоро се опитваше да му подражаваш?

proffessore 27.09.13 в 08:03

Чез изсумтя:

proffessore 27.09.13 в 08:03

- Да му подражавам? Как пък не. Просто ми харесва подхода му за решаване на някои от проблемите. Но всичко си има граници.

Mandor 15.10.13 в 05:14

- Да бе, да - не му повярвах особено аз. – Хайде да отидем да видим Алиса, нали след час трябва да идва с нас за новото назначение.

proffessore 27.09.13 в 08:08

- Вече се затъжи? – подкачи ме Чез. - Добре, да я видим как слугува в кухнята.

proffessore 27.09.13 в 08:12

Трета кухня открихме доста лесно - просто трябваше да следваме противната миризма и отвратителните писъци. Майсторът, дал ни това съмнително упътване, още дълго се смя след нас, като едва не хълцаше от удоволствие.

proffessore 27.09.13 в 11:29

- Съдейки по миризмата, вече сме близо - намръщи се Чез. – Бр-р-р... толкова ли е трудно да почистят въздуха или да поставят филтър около кухнята? Но поне ми стана ясно защо е в периферията на форта.

proffessore 27.09.13 в 11:31

Ние вече решихме, че показалият ни пътя Майстор се е пошегувал. Не можеше тази ужасна смрад да идва от кухня. Но за голяма наша изненада над входа на самотната каменна сграда се кипреше табела „Щабна кухня номер три”, а отдолу и обясняващото всичко „Всяко използване на заклинания е строго забранено”.

proffessore 27.09.13 в 11:51