Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 3

Действие 3

master_nightmare 19.11.13 в 19:35

Ако през деня Прокълнатите земи поне изглеждаха относително дружелюбни, то през нощта се превръщаха в наистина зловещо място. Дори като стояхме на стената, ние можехме да почувстваме идващата от гората опасност. Всъщност много вероятно нощта да действаше така само на мен, тъй като вампирите перфектно виждаха в тъмното, а и Чез изобщо не изглеждаше изплашен.

proffessore 11.12.13 в 11:41

За мое немалко облекчение патрулирането из прилежащите към форта Прокълнати земи не се извършваше през цялото нощно дежурство, а само веднъж на всеки два часа. През останалото време можехме да стоим в дежурната стая и да чакаме задействането на разположените около форта сигнални заклинания. Между другото, проверката на тяхното състояние и работоспособност също беше наше задължение. В общи линии, нищо сложно – елементарно сплетени заклинания за улавяне движението на тези, които не ги хапват за закуска. По идея заклинанията използваха толкова малко енергия, че не биха могли да привлекат вниманието на обитателите на Прокълнатите земи, но натъквайки се на такава вкусотийка, те често хапваха части от системата за сигнализация. А скаутите възстановяваха заклинанията и в същото време се оглеждаха за опасните шатерски шпиони. Е, доколкото разбрах, досега никой все още не ги беше виждал, затова пък от създанията в Прокълнатите земи бяха пострадали много хора.

Mandor 24.01.14 в 06:13

- Днес ще дежуря с вас за всеки случай – заяви ни Ленди.

proffessore 11.12.13 в 12:07

В този момент ние бяхме на обграждащата форта стена и приключвахме с последните приготовления.

proffessore 11.12.13 в 12:09

- О, и защо толкова усилено ни подготвяхте, щом така или иначе ще сте с нас? – недоволно попита Алиса.

proffessore 11.12.13 в 12:10

Не знам кое толкова я разстрои, но лично аз въздъхнах с облекчение след думите на Ленди. Все пак първото самостоятелно излизане в Прокълнатите земи не е шега, и ще е много по-добре, ако с нас има и опитен скаут.

Mandor 24.01.14 в 06:14

- Е, не - поклати глава Ленди. - Ще съм с вас в дежурната стая, нищо повече. Тази нощ трябва да ви бъде нещо като посвещение в скаутството.

proffessore 11.12.13 в 13:16

Като се сетя как мина своеобразното ни изпитание през първия ден след пристигането ни във форта, то и от посвещенията не можеше да се очаква нищо хубаво. Цялата ни надежда беше в новите способности на Наив и в моето кокалено куче-чудо. Всъщност бих вдигнал още и дузина скелети, просто като застраховка, но Ленди ме спря, напомняйки ми, че скаутите правят всичко тайно. И не е работа, ако в гората около форта се мотаят орда неживи.

proffessore 12.12.13 в 10:39

- Готови ли сте? - весело попита Ленди.

proffessore 12.12.13 в 10:39

- Разбира се – бодро отвърна Чез. - Пикник в гората, какво може да бъде по-добре?

proffessore 12.12.13 в 10:42

- Неподготвен човек на такъв пикник и половин час няма да изкара – напомни скаутът. – Просто ще пукне. Така че бъдете сериозни.

proffessore 12.12.13 в 10:42

Това изявление не се връзваше особено с радостното изражение на лицето му, но би било глупаво да не го вземем предвид.

proffessore 12.12.13 в 10:42

Чез сложи заклинанието за нощно виждане на своите и моите очи, измъкна меча си и отдаде чест на скаута.

proffessore 12.12.13 в 10:42

- Ще се справим с всяка напаст.

proffessore 12.12.13 в 10:42

- Това е патрулиране, а не търсене на глупава смърт – спря го Ленди. - Мотото на днешната задача е: „Дойдох, видях, по...”

proffessore 12.12.13 в 10:43

- ...бедих?

proffessore 12.12.13 в 10:43

- ...бягнах, глупако! Побягнах във форта, за да спася безценния си задник! И без самодейност! Минавате по края на Прокълнатите земи, проверявате капаните - и обратно.

proffessore 12.12.13 в 10:43

- Ще го направим! – хорово отговорихме ние.

proffessore 12.12.13 в 10:43

„Ами да, защо да не го направим? – размишлявах аз, докато се спускахме към портите. – Наспахме се, нахранихме се, оползотворихме пълноценно времето с приятелите ми - сега можем и планина да повдигнем! Въпреки че бих предпочел скучен и с нищо незабележим поход в Прокълнатите земи, без близки срещи с техните обитатели. Едно е тренировъчни битки зад стените на зоопарка, и съвсем друго – да срещнеш тези създания в естествената им среда. Лично аз не съм сигурен дали ще мога да различа в тревата „скокливко”, въпреки че знам всички признаци за присъствието му. Между другото, какви бяха те? Така, неподвижност на тревата дори и при силен вятър, лека разлика в цвета и едва забележим кисел мирис. Само че как да забележиш всичко това, ако, например, бягаш от нещо голямо и опасно от рода на иглен вълк? И не, аз изобщо не съм нервен, ни най-малко.”

Mandor 13.01.14 в 06:24

- Това е, вървете – заповяда Ленди. - Ще ви чакам в дежурната стая след час. Живи и по възможност здрави.

proffessore 12.12.13 в 10:45

Ние прекрачихме през портите и те безшумно се затвориха зад нас.

proffessore 12.12.13 в 10:45

- Нещо ми е притеснено - веднага се оплака Наив.

proffessore 12.12.13 в 10:45

- Не спирай - побутна го Чез. – Сега сигурно всички стражници нас зяпат.

proffessore 12.12.13 в 10:45

В това силно се съмнявах. Това, което беше истинско събитие за нашата четворка, за тях беше съвсем обикновено нощно дежурство. Докато стояхме на стената, подготвяйки се психически за излизането в Прокълнатите земи, те и с поглед не ни удостоиха. Дори обидно беше! Поне успех или нещо подобно да ни бяха пожелали, гадовете.

proffessore 12.12.13 в 10:46

Защитната полоса преодоляхме доста бързо. Тъмната маса на дърветата надвисна над нас, принуждавайки ни да спрем нерешително на няколко крачки от гората. Шумоленето на листата и крясъците на нощните създания идваха до нас сякаш от друг свят. Някъде наблизо скърцаше с могъщи челюсти Търкалящ-се-камък, в светлината на двете луни проблесна коремче на летяща Огледална пиявица.

proffessore 12.12.13 в 10:47

- Ох, дракон да ме одере, каквото искахме, това и получихме - въздъхнах аз. – Тук сме. Ако Велхеор беше с нас, би казал нещо от рода на... - опитах се да подражавам на маниера му: - Усещате ли тази миризма? Това е ловният дух.

proffessore 12.12.13 в 10:47

- Май някой се е изходил тук – намръщи се Чез. - И като гледам размера на купчината... Да се махаме оттук, а?

proffessore 12.12.13 в 10:47

Само няколко крачки и се оказахме в доста гъста, макар и не особено висока гора.

proffessore 12.12.13 в 10:47

- Ще вървя първа – напомни Алиса.

proffessore 12.12.13 в 10:48

Още сутринта бяхме отработили реда при придвижване в Прокълнатите земи. Отпред върви Алиса, тъй като вампирският й слух беше много по-добър от нашия, после аз с кокаления вълк, а колоната се затваря от Чез, използващ Истинското зрение, и Наив, който ще наблюдава пространството над нас. Решихме да не пускаме вълка напред, тъй като той просто не умееше да заобикаля опасностите и само щеше да вдига излишен шум.

proffessore 12.12.13 в 10:49

- Бъди внимателна – помолих вампирката, с което веднага си спечелих недоволния й поглед.

proffessore 12.12.13 в 10:49

- Винаги съм внимателна.

proffessore 12.12.13 в 10:49

Придвижвахме се много бавно през гората, повтаряйки буквално всяко движение на Алиса. Шега ли е - да попаднеш в лапите на някое същество само защото не си прекрачил някоя малка неравност. Неравността както и да е, тя поне можеше да се види, но какво да правим със съществата с магически произход?

proffessore 12.12.13 в 10:50

- Загубихме ли се вече? – озъртайки се, нервно попита Наив.

proffessore 12.12.13 в 10:50

- Всичко е наред - увери го Чез. – На занятията ни предупреждаваха за този ефект.

proffessore 12.12.13 в 10:50

Уж нищо страшно не се е случило, но това хитро местенце си имаше свой собствен подъл характер – само да пристъпиш в Прокълнатите земи, и външният свят сякаш изчезваше. Тоест подминаваш две дървета и изведнъж установяваш, че фортът вече не се вижда.

Mandor 13.01.14 в 06:27

- Бъдете по-внимателни тук - внезапно каза Алиса.

proffessore 12.12.13 в 10:50

На няколко пъти вампирката правеше непонятни движения с тяло: някъде се навеждаше, а другаде рязко сменяше посоката или прескачаше през напълно равно място. Но нямахме никакви причини да не й се доверяваме, а скоро и самият аз почти започнах да различавам отделни признаци на притаилите се същества. Например ето тук, където Алиса рязко се обърна и заобиколи поляната в широка дъга, усетих сладникаво-гадната миризма на разлагаща се плът – това беше от скрилия се в земята „мях”, който постепенно смилаше плячката си. Надявам се, че не е бил някой от обитателите на форт Скол.

proffessore 12.12.13 в 10:52

Първата „сигналка” се намираше само на стотина крачки от форта, но вървяхме до нея в продължение на двадесет минути. Да, в такава гора няма да оцелееш много с тичане. Може би и ние малко се презастраховахме, но затова пък до момента минавахме без ексцесии.

Mandor 13.01.14 в 06:28

- „Сигналката” се е изтощила - в движение определи Чез. – Ще я презаредя и може да продължим нататък.

proffessore 12.12.13 в 10:53

Сигналните заклинания трябваше постоянно да се презареждат по простата причина, че не биваше да им се влага много енергия, за да не привличат вниманието на ловуващите подобни вкусотии създания. Бяха настроени единствено за хора, тъй като никой не се интересуваше особено от придвижването на коренните обитатели на Прокълнатите земи.

Mandor 13.01.14 в 06:29

Следващите шест „сигналки” също се оказаха непокътнати, трябваше само да се презаредят. Но седмата просто липсваше.

Mandor 23.01.14 в 06:31

- Някой я е изял - логично реши Чез.

proffessore 12.12.13 в 10:54

Ако сигналното заклинание се беше задействало от човек, във форта със сигурност щяха да забележат, а на мястото на „сигналката” щеше да остане едва забележима следа. Всъщност това беше дори смешно – във време, когато развитието на Занаята позволяваше да се създават сложни алармени системи с мигновено оповестяване, тук трябваше да се използват допотопни заклинания, като едва ли не напълно се загърбваха мрежовите технологии.

Mandor 13.01.14 в 06:30

От нас четиримата с капани можеха да се занимават само Алиса и Чез, а ние с Наив ги подсигурявахме, като внимателно оглеждахме наоколо. Стараех се през цялото време да държа кокаления вълк до себе си, готов във всеки момент да му дам мислена заповед за атака.

Mandor 23.01.14 в 06:32

- Всичко изглежда прекалено добре - сподели подозренията си с мен Алиса. – Като знам твоя „късмет”, време е да се готвим за сериозни неприятности.

proffessore 12.12.13 в 10:55

За съжаление трябва да призная, че беше абсолютно права. Съдбата ми е такава - постоянно да се забърквам в разни истории.

proffessore 12.12.13 в 10:55

- Ох, не бива точно тук такъв песимизъм - помоли Чез. – Ние на практика вече сме професионални скаути. Не е толкова лесно да ни хванат неподготвени.

proffessore 12.12.13 в 10:55

Предполагам, че именно самоувереността изигра лоша шега на приятеля ми. Дали защото някой беше решил да постави следващото сигнално заклинание редом до Пълзящо въже, дали защото живата лиана сама беше припълзяла тук по-късно, но едва Чез се наведе над невидимата за мен „сигналка” и кракът му беше обвит от гъвкав клон, който бързо се плъзна нагоре към шията.

proffessore 12.12.13 в 10:56