Огненный легион / Огненият легион: Акт второй, Действие 4

Действие 4

master_nightmare 19.11.13 в 19:34

Следващата седмица мина в относително спокойствие. Сутрин продължавахме да работим в кухнята, през деня се занимавахме в зоопарка, а вечер все по-често седяхме във Великата библиотека. Местната кухня изобщо не можеше да се сравнява с това, което ни приготвяше Велес. Така че през деня се мъчехме със синьото месо и с нетърпение чакахме втората вечеря. И разбира се, сега всеки ден медитирах под музиката на чужди светове, като постепенно възстановявах своите способности. След инцидента в Прокълнатите земи стената, преграждаща достъпа ми до силата, буквално рухна. Все още не можех да сплитам заклинания в движение, затова пък да използвам Истинското зрение по време на медитация - елементарно. И това беше само началото!

proffessore 13.12.13 в 07:46

Е, на всеки три дни отивахме да патрулираме, като с всеки поход се чувствах все по-уверен и по-уверен в Прокълнатите земи. Не можех да се нарадвам на нашите отношения с Алиса, ставащи все по-близки и топли. Подозирах, че прекалената топлота и загриженост на вампирката до известна степен бяха свързани с живеещата във форта Итания, но нямах нищо против такава мотивация. Всеки път след случайна среща на нашата компания с Итания бях обсипван от истински водопад от ласки и нежности. В известен смисъл бях дори благодарен на Итания, въпреки че за краткото време, което бившата съпруга на Велхеор прекара във форта, тя успя хубавичко да досади на много Майстори. Колко много струваше една нейна нощна разходка из Прокълнатите земи, извадила от строя цялата защита на външните стени и всички сигнални заклинания. Старателно разположените от Майсторите „сигналки” бяха разрушени от огромна тълпа същества, преследващи мръсната, парцалива, но безкрайно щастлива вампирка. Ние имахме щастието да видим това зрелище, тъй като бяхме на стената и почивахме след поредното излизане.

proffessore 13.12.13 в 08:20

Очевидно Итания е била решила да ни последва незабелязано, когато се отправихме да проверяваме сигналните заклинания, но някъде се е забавила и е изостанала. Въпреки всичките си умения явно не можеше да се сравнява с Велхеор – той успяваше да напуска форта и да се прибира напълно незабелязано. Прокълнатите земи бяха опасно място и без съответните познания вампирката лесно можеше да остане там завинаги във вид на купчина преработена биомаса. Но на Итания й провървя, тя оцеля и се върна във форта, повеждайки след себе си половината обитатели на това драконовско място.

proffessore 13.12.13 в 08:33

- Не бива да излизаш извън пределите на форта! – пенеше се пред вампирката Шорт. - Това е прекалено опасно за неподготвения, пък дори и да е Висш вампир! Никакви рефлекси и умения не могат да компенсират липсата на знания!

proffessore 13.12.13 в 08:33

Велхеор би поспорил за това, но сега не беше тук.

proffessore 13.12.13 в 08:41

- Прав сте – покорно сведе глава Итания.

proffessore 13.12.13 в 08:42

- Какво? - не веднага се ориентира Майсторът.

proffessore 13.12.13 в 08:42

Той явно очакваше от вампирката малко по-различна реакция и, честно казано, ние също. Не беше в характера й да се съгласява с някой и още повече, да признава грешките си.

proffessore 13.12.13 в 08:42

- Казвам, че напълно съм съгласна с вас – повтори Итания. - И за да не се повтаря повече това, аз с удоволствие ще тръгна на занятия заедно с вашите скаути. За обща култура.

proffessore 13.12.13 в 08:45

- Какво?! – не издържа Алиса. – Иска да се обучава с нас?! Никога!

proffessore 13.12.13 в 08:45

Шорт се намръщи.

proffessore 13.12.13 в 08:45

- Не мисля, че това е добра идея. Момчетата вече са завършили основния курс, а да се занимаваме с вашето обучение просто нямаме време, пък и не виждам особена причина за това.

proffessore 13.12.13 в 08:45

- А нима желанието на посланика на вампирите не е достатъчна причина? - лукаво попита Итания.

proffessore 13.12.13 в 08:45

- Причина за безпокойство, да - продължи да се мръщи Шорт. - Но с удоволствие ще ви дадем учебни материали, за да се запознаете.

proffessore 13.12.13 в 08:53

- И за това благодаря - дари Майстора с усмивка вампирката. - Вижте колко красиво блещука всичко!

proffessore 13.12.13 в 08:53

- Това вашето „красиво блещука” сега половин ден ще го възстановяват – раздразнено процеди Шорт, но поглеждайки към доволното изражение на лицето на вампирката, махна с ръка и си тръгна.

proffessore 13.12.13 в 08:53

Защитните заклинания се наложи добре да поработят през тази нощ, за да се отблъскат напиращите същества, а ние благополучно дрямахме до сутринта, тъй като патрулирането беше отложено за неопределено време: на възбудените от вампирката същества им трябваше време, за да се успокоят и да се разпръснат по дупки и местообитания.

proffessore 13.12.13 в 09:59

Целият следващ ден учениците от Академията даваха извънреден наряд, за да обновяват защитата на форта, а аз, ако може така да се каже, почивах в изследователския център. Майстор Некор обикновено си играеше с неживите, а аз спокойно медитирах под наблюдението на Орион, но днес любителят на некромантията реши да провери колко неживи мога да повдигна едновременно. Майсторът подходи към този въпрос без фанатизъм, не ме помъкна към Великото гробище, въпреки че можеше да се очаква от него, а ме вкара в зала, пълна със скелети. Един вид старателно подредена гробница. Добре, че се беше сетил да използва изгнили трупове, а не пресни.

Mandor 24.01.14 в 06:21

- Е, хайде, работи - заповяда той.

proffessore 13.12.13 в 10:00

Бих се обидил на такова обръщение, но последните дни Майсторът не ме товареше особено, така че можеше и да поработя.

proffessore 13.12.13 в 10:01

Решавайки да поупражня и медитация, аз седнах на пода до скелетите и се отпуснах. Достигнах нужното състояние, включих Истинското зрение и изпратих заповед на артефакта да вдигне неголяма група скелети. Колко страхотно беше да се наблюдават сплитанията, откъсващи се от черепа и политащи из цялото помещение.

proffessore 13.12.13 в 10:01

- Зак.

proffessore 13.12.13 в 10:01

Бях толкова увлечен да наблюдавам работата на артефакта, че не веднага се върнах в реалния свят.

proffessore 13.12.13 в 10:02

- Зак!

proffessore 13.12.13 в 10:02

Оказа се, че Майстор Некор с всички сили разтърсва рамото ми, опитвайки се да ме накара да се опомня.

proffessore 13.12.13 в 10:02

- Да, тук съм - отговорих аз. – Увлякох се от процеса.

proffessore 13.12.13 в 10:02

- Тече ти кръв от носа... и от очите! – разтревожено извика Майсторът. - Как се чувстваш?!

proffessore 13.12.13 в 10:02

- Като че ли нормално - отговорих озадачено и опитах да си избърша кръвта.

proffessore 13.12.13 в 10:03

Странно, но ръката ми кой знае защо не искаше да се вдигне. А и не само това...

proffessore 13.12.13 в 10:03

- Не си чувствам ръката - прошепнах аз. - Какво става с мен?

proffessore 13.12.13 в 10:03

- Може да си се претоварил - нервно заговори Майстор Некор. – Сега ще извикам лекари... ох, ама че проблем...

proffessore 13.12.13 в 10:04

Почувствах как падам на една страна, но не можех да помръдна дори пръст. А после ме погълна тъмнина...

proffessore 13.12.13 в 10:04

* * *

proffessore 13.12.13 в 09:58

Отворих очи и погледът ми се натъкна на белия таван. Странно, защо във всички болници и лазарети таванът е точно бял? Там обикновено работят друиди, тях не ги ли тегли, знам ли, към зеления цвят? Ще изглежда къде по-логично. Освен това зеленото успокоява, а бялото... някак напряга, сякаш са те сложили в някаква кутия.

proffessore 13.12.13 в 10:30

- Събуди се! – раздаде се радостния вик на Алиса и веднага потънах в нежни, но много силни обятия.

proffessore 13.12.13 в 10:47

За щастие на моите кости, освен вампирката и Майстор Орион в залата нямаше никой друг, иначе Чез също щеше да се натиска за прегръдки.

Mandor 24.01.14 в 06:23

- Момиче, бъдете по-нежна с него - посъветва я друидът. – Само преди два дни той лежеше и умираше тук.

Mandor 24.01.14 в 06:24

Два дни?! Леле, колко дълго съм лежал в леглото.

proffessore 13.12.13 в 10:47

- Какво, наистина ли съм умирал? - неуверено попитах аз.

proffessore 13.12.13 в 10:48

- Самата истина - сериозно потвърди Майстор Орион. – Ако те бяха донесли пет минути по-късно, най-вероятно и аз нямаше да мога да се справя.

proffessore 13.12.13 в 10:48

Целият изстинах вътрешно.

proffessore 13.12.13 в 10:48

- Да не се шегувате?!

proffessore 13.12.13 в 10:48

- Отказаха ти сърцето, бъбреците, черния дроб... Да продължавам ли?

proffessore 13.12.13 в 10:48

Алиса така силно стегна прегръдката си, че ми спря дъха, но все пак успях да кажа:

proffessore 13.12.13 в 10:48

- Няма нужда...

proffessore 13.12.13 в 10:49

- Но има и добри новини – радостно каза Алиса и ме целуна по бузата. - Сега знаем какво именно взема в замяна твоят артефакт!

proffessore 13.12.13 в 10:49

- Сърцето, черния дроб и бъбреците? – кисело се усмихнах аз.

proffessore 13.12.13 в 10:49

- Почти позна - съгласи се друидът, без намек за усмивка.

proffessore 13.12.13 в 10:49

Съдейки по изражението на Майстор Орион, повече го устройвах в безсъзнание.

proffessore 13.12.13 в 10:50