Огненный легион / Огненият легион: Акт третий, Действие 6

- Пристигнахме.

proffessore 04.02.14 в 14:42

- И къде са тогава? – попита Ейнджъл, спирайки до нас. - Не виждам никого.

proffessore 04.02.14 в 14:42

В следващия миг „водният” рухна на земята, получавайки удар под коленете от изскочилия изпод земята Келнмиир. Ейнджъл дори не успя да извика, а вампирът вече стоеше над него с опрян в гърлото му крак.

proffessore 04.02.14 в 14:42

- Нещо много дълго се забавихте – недоволно каза той вместо поздрав.

proffessore 04.02.14 в 14:42

Вампирът беше облечен в обичайния си черен костюм и наметало с качулка, но тъй като слънцето вече беше изчезнало зад хоризонта, лицето му не беше скрито.

proffessore 04.02.14 в 14:42

- Тапи - усмихна се Велхеор.

proffessore 06.02.14 в 12:44

Не разбрах за какви тапи от бутилки ставаше дума и какво общо имаха с нашето закъснение, но реших да не задавам излишни въпроси.

proffessore 04.02.14 в 14:42

- Търсихме водач – поясних аз. - Той ще ни помогне да се промъкнем незабелязано в Халифата и да намерим пленниците.

proffessore 04.02.14 в 14:42

- М-да? - скептично огледа групата ни Келнмиир. – Чух ви от километър. Незабелязано се промъквали, как не.

proffessore 04.02.14 в 14:43

- Kxx! Пуснете ме! – изхриптя от земята Ейнджъл.

proffessore 04.02.14 в 14:43

Келнмиир погледна погнусено „водния”, махна крака си от гърлото му и демонстративно го избърса в тревата.

proffessore 04.02.14 в 14:43

- Къде е Итания? – делово попита Велхеор.

proffessore 04.02.14 в 14:43

- За пореден път отиде да прочиства подземията. Имам чувството, че й харесва да е под земята – Келнмиир най-накрая ми обърна внимание. – Здравей, Закари.

proffessore 04.02.14 в 14:43

Стиснахме си здраво ръцете и моят поглед веднага беше прикован от висящия на врата му амулет. Най-обикновен човешки палец. Може би мъжки. Да се гледа такова украшение беше доста неприятно и дори малко плашещо.

proffessore 04.02.14 в 14:43

- Здравей, радвам се, че си жив - казах аз, като не намерих по-подходящи думи.

proffessore 04.02.14 в 14:43

- И аз се радвам – усмихна се вампирът. - Но само за малко ви оставих и едва не убиват внучката ми.

proffessore 04.02.14 в 15:22

- Вината е моя - съгласих се с вампира. - Но непременно ще я спасим.

proffessore 04.02.14 в 15:23

- По-спокойно, спасителю – усмихна се Келнмиир. – Ти вече направи всичко, което можа. Но къде в това време се е мотал Велхеор?

proffessore 04.02.14 в 15:23

- Вече ти казах – намръщи се вампирът. - При вида на тази библиотека и ти щеше да забравиш всичко.

proffessore 04.02.14 в 15:23

Келнмиир присви очи.

proffessore 04.02.14 в 15:23

- Смяташ, че бих зарязъл внучката си заради някакви си книги?

proffessore 04.02.14 в 15:23

- Не какви да са! - започна да спори Велхеор, но млъкна под строгия поглед на приятеля си.

proffessore 04.02.14 в 15:23

Нисшите вампири почтително мълчаха, гледайки двамата Висши вампири, Стил, както обикновено, се затвори в себе си, но Ейнджъл отново започна да си търси белята.

proffessore 04.02.14 в 15:24

- Който и да си ти, такова отношение е неприемливо – заяви на Келнмиир.

proffessore 04.02.14 в 15:24

Вампирът така изгледа „водния”, че той побърза да млъкне и повече не се обади.

proffessore 04.02.14 в 15:24

- Какви са сега плановете ни? - попитах аз и седнах на земята. Ако нещо бях научил от живота във форта, то това бе, че трябва да се почива при всяка отдала се възможност.

proffessore 04.02.14 в 15:24

- Итания вече се връща - отговори вампирът. - Тя ще ни преведе по подземията до града на шатерци. Но все още не знаем накъде да вървим после.

proffessore 04.02.14 в 15:24

- А как ще успее да ни преведе? – запита Стил. – Тоест искам да кажа, че всички подземни тунели са защитени с капани и зорко се охраняват. Направо е невъзможно.

proffessore 04.02.14 в 15:24

- Итания си взе от подземията в Прокълнатите земи тояга за управление на онези зъбати гадинки, с чиято помощ шатерци копаят тунели - поясни Келнмиир. - С тяхна помощ успя да заобиколи няколко опасни места, като прокопа неголеми проходи.

proffessore 04.02.14 в 15:31

- За нищо подобно не съм чувал - озадачено каза Стил. – Що за създания са това?

proffessore 04.02.14 в 15:31

Наложи се да обяснявам на нисшите вампири и Стил (оказа се, че Дхарм не беше чувал нищо за използването на лисици за прокопаване на подземни тунели) за какви точно създания става дума, и същевременно да кажа измисленото от Чез име.

proffessore 04.02.14 в 15:34

- Какво пък, харесва ми – съгласи се Келнмиир. - Във всеки случай, дори да успеем да се промъкнем незабелязано на територията на Шатер, пак ще търсим доста дълго пленниците. Аз се считах за нелош специалист в областта на менталната магия, но шатерци са достигнали истински върхове. Така че няма откъде да съберем информация - той погледна изразително към Стил. – Ще можеш ли да ни помогнеш?

proffessore 04.02.14 в 15:39

Стил леко се сви под погледа на червените очи на вампира.

proffessore 04.02.14 в 15:40

- Ще опитам. В момента сме на няколко часа път пеша от зоната за сигурност на Шатерския халифат - той разчисти земята пред себе си и започна да рисува с пръст схематично изображение. - За разлика от форт Скол, тук зоната не е няколко стотин крачки, а огромно, напълно открито равно пространство, наблюдавано от всички страни от множество кули. Всички сгради в града са едноетажни, за сметка на това надолу продължават десетки етажи. Формата на сградите наподобява пирамида, основната част от която се намира под земята. Между другото, по цялата територия на Зекхар също има множество кули.

proffessore 04.02.14 в 15:49

- Нищо ново не ни казваш – недоволно каза Велхеор.

proffessore 04.02.14 в 16:04

Той явно говореше за себе си, защото аз това определено го чувах за първи път.

proffessore 06.02.14 в 12:46

- Всички пленници ги държат на най-долните подземни етажи на централните сгради на града - продължи Стил. – Там са и помещенията за изтезания. Знам как да отида там, но не мога да си представя как ще се мине през многобройната охрана. Както вече казах, шатерци на практика не се движат по повърхността - там всичко се вижда като на длан от кулите и да отидеш някъде незабелязано е абсолютно невъзможно. Вариантът е да отидем през подземията, но сами разбирате, че подземните тунели се контролират още по-лесно...

proffessore 06.02.14 в 12:47

Всичко, което Стил каза след думата „изтезания”, възприех като през мъгла. Достатъчно беше само да си представя, че някой причинява болка на Алиса, и пред очите ми падна червена пелена, а слепоочията ми запулсираха от притока на кръв.

proffessore 06.02.14 в 12:47

- Помещения за изтеза-ания – проточи Велхеор, сякаш нарочно за да издевателства над мен. – Каква прелест. Непременно трябва да минем през тях.

proffessore 06.02.14 в 12:47

- Здравейте всички – раздаде се отгоре гласът на Итания.

proffessore 06.02.14 в 12:47

Застанала на върха на оврага, тя обходи нашата компания с презрителен поглед и попита:

proffessore 06.02.14 в 12:48

- Каква е тази тълпа?

proffessore 06.02.14 в 12:48

- Спасители – ехидно поясни Велхеор. - Не е ли очевидно?

proffessore 06.02.14 в 12:48

Итания беше във все същата елегантна черна рокля, но когато слезе при нас стана ясно, че ръстът й значително е намалял. Ако преди тя бе висока почти колкото мен, сега едва стигаше до гърдите ми.

proffessore 06.02.14 в 12:48

- Ъ-ъ-ъ... какво е станало с теб? - попитах предпазливо.

proffessore 06.02.14 в 12:49

- Огномила се е – поясни Келнмиир.

proffessore 06.02.14 в 12:49

Съдейки по непроницаемите погледи на Стил, Ейнджъл и нисшите вампири, и те, също като мен, чуваха тази дума за първи път в живота си.

proffessore 06.02.14 в 12:49

- Какво означава това?

proffessore 06.02.14 в 12:50

- Това означава, че да се бяга из подземията е много по-лесно, когато не си блъскаш главата в тавана – недоволно обясни вампирката и отмъстително добави: - Скоро ще разберете за какво става дума. Влизаме под земята и ме следвате. Хората там са пленници, а вие тук пикник си правите.

proffessore 06.02.14 в 12:51

Бях наясно, че вампирката просто се подиграва, но въпреки това скочих от земята като опарен.

proffessore 06.02.14 в 12:51